- Дата на публикуване
Народ и държава
- Автор
- Име
Народ и държава
Западната капиталистическа пропаганда достигна до феноменалното постижение да откъсне хората от държавата им т.е. от единствената организация, която защитава интересите им. Държавата или властта сами по себе си не са проблем. В момента проблем ги прави капитализма. Държавата е онази организация на хората, която прави взаимодействието им ефективно чрез създаване на ред и сигурност. Добре работещата държава е предпоставка за добро обществено и личностно развитие и в крайна сметка за лично щастие. Независимо колко притежаваш няма лично щастие, ако наоколо цари мизерия, безредие и престъпност и омраза. Човекът е социално животно. Хората живеят на групи и необходимостта от ефективно взаимодействие в рамките на групите и между тях поражда нуждата от организация. Организацията естествено поражда йерархия, а йерархията - власт. Така че безвластието е невъзможно дори сред стадо маймуни, макар и да нямат държава.
Принципно, държавата е изразител на обществените интереси. Исторически обаче държавната власт винаги е била узурпирана от определена прослойка от обществото в смисъл, че тази прослойка използва държавната организация за повече за собствени цели отколкото за обществени. В миналото това е потомствената аристокрация днес това са едри фамилии от частни собственици, така наречената буржоазия, и техните най-преки помощници - висши банкери, мениджъри и прочее едрокалибрени бизнесмени. Изключение е само социалистическата държава в която властта принадлежеше на една почти масова партия.
Ако в средновековието монарха явно е притежавал държавата, то днес частните собственици са принудени на мимикрия. Да, именно буржоазията повежда народа, сваля монарсите и организира "демокрация". Само че буржоата и народа имат различни възгледи за демокрацията. Буржоата разбират демокрацията като ограничена в рамките на елита (В САЩ се практикува робовладелство по времето когато приемат "демократичната" си конституция!) докато болшинството хора я разбират като масова, а и по самото й определение демокрацията е такава. Поради тези причини се налагат триковете с изборите и партиите. Масовата (пряката) демокрация се пресича умело на ниво народни представители. С въвеждането на ограничена демокрация формално се дава определена възможност на народа да влияе на държавната политика и да, това е напредък спрямо монархията. Но предимствата са до тук. Буржоазната олигархия посредством частната собственост подчинява държавата на себе си и фактически получава власт не по-малка от тази на монарха, да не кажа много по-голяма тъй като представя действията си или като желание на народа (получено чрез изборите) или като "обективна реалност" (чрез ненауката икономика).
Все пак опасността народа да си поиска държавата съществува, особено при наличието на примера на СССР, Чили и сега Венецуела. Затова и съществува западната антидържавна пропаганда, която фактически е антиобществена. В бившите соц страни целта на тази пропаганда беше откъсване на народа от лидерите му (Същото сега се практикува спрямо Иран.). За съжаление тази цел беше постигната и за нея Хрушчов и особено Горбачов доста помогнаха отвътре. Изумително е, че западната пропаганда превърна основната функция на държавата - да се грижи за народа си - в нещо негативно като лансира термина „майка закрилница”. Зад него разбира се стоят неправилни асоциации с личностното развитие на индивида и да - както обикновено термина е насочен към психически недоразвити хора непреживели майчината опека. Само че тази им лична характеристика се използва за противопоставянето им на обществото - типично за капиталистическите антиобществени възгледи и интереси. Фактически, не е правилно дори да се казва, че „държавата се грижи за народа си”, истинкото отношение е това, че народа се грижи за себе си посредством държавата. Колкото повече улеснения и придобивки създава държавата за индивида толкова по-ефективно функционира обществото. Няма нито разделение нито противоречие между функциите на държавата и индивида до момента в който индивида извърши противообществена проява (обикновено наричана престъпление или в по-лека форма нарушение) и доколкото държавата изпълнява отредените й функции.
В капиталистическите страни държавата е окупирана от "бизнеса" (буржоазията или частните собственици, наричайте ги както ви харесва, разликата не е съществена в случая) и преследва неговите интереси (нещо отбелязано още от Адам Смит!). Частните интереси на тази висша буржоазна и бизнес прослойка веднага влизат в противоречие с обществените интереси което моментално прави функциите на държавата взаимно противоречиви. Това има много последствия. Така се оказва, че капиталистическата държава не служи на народа си и народа я приема като враг. Социалистическата държава действително е държава на народа. При образуването на СССР това се осъзнава почти масово което и поражда трудовия ентусиазъм довел до няколко десетилетия на рекорден икономически растеж. Независимо от това или точно поради главозамайващия първоначален успех ръководството на СССР пренебрегва проблемите на социалистическата държава които натрупват ако не недоволство то поне разочарование. През цялото съществуване на социалистическия блок западната пропаганда измисля точно начини да противопостави народа срещу държавата му и лидерите му. Именно това прави противопоставянето „диктатура - демокрация”, любима догма в тогавашния и съвременния политически живот. Така или иначе западната пропаганда имаше сравнително ограничено влияние в соц страните до момента на Горбачовата перестройка. То обаче силно скочи след 1989 година. Наивните соц граждани непривикнали на масови лъжи* биват бомбардирани от скандални новини и на практика не забелязват как държавата им бива отнета в рамките на едно десетилетие. С нея си отиват и образованието, здравеопазването и икономиката, а трайно се настанява престъпността. Така капиталистическата пропаганда постига абсурда народите и в бившите соц. страни както и в капиталистическите да възприемат собствената си организация за враг на самия себе си при това без да правят разлика между капиталистическа и социалистическа държава**! Ей това е действително завидно постижение! Оттук и броженията за анархизъм.
Ролята на капитала по отношение на държавата е доста двулична и противоречива. От една страна капитала се старае да засили ония функции на държавата, които са в негова изгода, например репресивните (за защита от комунизма или тероризма), и да ограничи ония които не са като например социалните. Така капитала заема различни позиции в зависимост от класовата изгода. Въпреки че почти изцяло владее държавата (САЩ са типичен пример) той продължава да е срещу нея по отношение на ония нейни функции, които са от широк обществен интерес - а именно регулацията на търговията, държавните предприятия и социалните разходи, т.е. онова което съставлява мантрата на Чикагската шайка на Милтън Фридмън, МВФ, Световната банка и Световната търговска организация. За тази си дейност буржоазията (бизнеса) заема "страната на народа срещу властта", т.е бизнеса използва негативните чувства на хората спрямо държавата които самия той създава тъй като той управлява държавата. Капиталистите представляват държавата, но се преструват, че са срещу нея и използват недоволството на народа от собственото им управление за да лишат последния от все по-намаляващото количество контрол което осигурява обществената полезност на стопанската дейност. Да признавам, това е феноменална еквилибристика. Е, не всеки се връзва на нея. Особено в Западна Европа и колкото и да е чудно - в Латинска Америка, в която повечето страни са пострадали от истински десен терор и диктатура. Но така или иначе, тази еквилибристика е достатъчно безнравствена и обществено вредна за да се иска премахването на подобни практики. И доколкото частната собственост и частния интерес са в основата й те следва да бъдат премахнати.
Резултата от цялата работа е, че човек се чувства сам, сам срещу държавата, срещу реда, а често и срещу закона, срещу цялото общество. Вярно човек може да има много приятели, но факта е, че съществуването му зависи много повече от правилното функциониране на държавата отколкото от приятелския кръг. Така че,хора, подкрепяйте държавата си! Разберете, държавното и общинското са наши! Грижете се за тях! Частното е на филанкишията, нека той сам си се грижи за него. Нека си вземем държавата обратно! Но това естествено не може да стане с политическо невежество, апатия и бездействие нито пък ще стане за един ден.Четете, образовайте се, игнорирайте пропагандата и лъжите й, избягвайте лесните обяснения и бъдете активни.
Кихано 26 октомври 2009
- Масовите лъжи на капиталистическото общество които станаха обществено достояние в периода на прехода могат да се обобщят в няколко направления.
- Първо това е преувеличаването на ефектите от авторитарното управление. Броят на тъй наречените „жертви на комунизма” се преувеличава с десетки пъти без да се сравнява с тези на капитализма, които както се оказва са още повече. За това частично съм писал тук, тук и тук.
- Социализма (комунизма) се демонизира единствено с крайни и неоснователни становища като например се приравнява с неговата пълна противоположност - германския фашизъм който фактически има същата (не)етична основа като самия капитализъм. За това съм споменавал тук и тук.
- Икономическа неефективност на социализма спрямо капитализма. Дават се какви ли не примери за това как социалистическата планова икономика не може да съществува. Никой не е успял до сега да обясни, как тя съществува в СССР и дори постигна рекордни стойности на икономически растеж. Напълно се игнорира факта, че всъщност разликите са въпрос на преразпределение. За това частично съм писал тук и тук.
- Прокарва се свободния пазар като най-ефективна икономическа система когато дори в рамките на капитализма това не е така. Най-ефективно е развитието при прилагане на строг финансов и търговски протекционизъм. Примери - азиатските Тигри и Китай. Най-добрия източник за запознаване с догмата за свободния пазар е книгата на Наоми Клайн „Шоковата доктрина”. Разбира се има и други неверни вярвания и недоглеждания, но те са по-скоро заблуди отколкото отявлени лъжи.