- Дата на публикуване
Наука или религия
- Автор
- Име
Наука или религия
Всеки който вярва, че експоненциалния растеж може да продължи до безкрайност в един ограничен свят е или луд или икономист" - Кенет Боулдинг, икономист
Едно от нещата, които не мога да разбера е, защо икономиката се счита за наука. Научното знание обикновено се развива, надгражда и ако трябва променя. В икономиката имаме лагери на кейсианци и либерали, които така и не постигат съгласие и което е по-интересно, теорията на всеки от двата лагера се е провалила в практиката поне веднъж. Предсказателната способност на икономическата наука е почти нулева. Често за едно и също нещо се предлагат различни тълкувания, рецепти или предсказания. Всички тези характеристики на икономиката обаче все още не я правят ненаука. Но това е само началото. Нека направя една уговорка от самото начало. Тук се подлагат на критика основните принципи или както се казва парадигмата на капиталистическата икономическа наука. Нейната техническа част, която се изразява в познаване на законите и промишлените и търговските практики е нещо абсолютно необходимо, дори когато тези практики са определени от напълно погрешни принципи. Такава техническа част съществува и трябва да съществува винаги тъй като тя осъществява на практика стопанската дейност.
Обективна реалност и икономика
Основна грешка на икономиката е представянето на субективни фактори за обективни явления. Твърди се, че нямало било справедливост, че човека бил еди какъв си и от това произтичали съвсем обективните закони на пазара които били като законите във физиката. Тази теза разбира се е развита до крайност не от други а отново от пазарните фундаменталисти от шайката на Милтън Фридман. Тази теза обаче е основна, но до голяма степен нарочна грешка! (и ненарочна на комунистите (истинските) между впрочем) Това е абсолютно невярно твърдение! В икономическата ненаука има по-малко от 5% обективна реалност, включително у Маркс. Но Маркс е дал сравнително честно описание на това какво правим, за разлика от други "учени" които изкривяват действителността. Затова тя, икономическата ненаука, никога не е дори опитала да разграничи областите на действие на обективната реалност и на свободната воля на човека. Затова тя упорито отказва да види връзката между политика и икономика, макар и тази връзка да присъства ежедневно в новините. Айнщайн отбелязва още през 1949 година „...опитът, който е натрупан от започването на така наречения цивилизован период на човешката история - както е добре известно - е до голяма степен повлиян и ограничен от причини, които в никакъв случай не са само от икономическо естество. Например, повечето от главните държави в историята дължат своето съществуване на завоевания. Завоевателите се установяват, законово и икономически, като привилегирована класа в завладените страни…”
Айнщайн отбелязва още през 1949 година
По-точно икономическата наука вижда връзката между политика и икономика само когато е в полза на определени групи на обществото, но не и в полза на цялото общество. Това вече я превръща в идеология или религия, но не и наука. Разбира се, заобикалянето е централна трудност тъй като политиката е сбор от волеви действия неподаващи се на описание като "обективна реалност".
Икономистите заобикалят факта на политическата и военна намеса на западните страни във вътрешните работи на практически всички останали страни. Само САЩ имат около 200 военни операции в чужбина за периода от края на Втората световна война до 11ти септември 2001 (1). Превратите, саботажите подкупите, шантажите и покушенията са отделно (2-4). Огромно лицемерие е да се отрича икономическия ефект на такива акции. Почти никой не би се хванал. Затова икономистите си мълчат. А и иначе би трябвало да се обърнат в дисиденти. Доста неприятна роля в западното „демократично” общество. Когато обаче става въпрос да се защитават интересите на богатите икономическата „наука” веднага усърдно се захваща за политиката на държавата и почва да дава акъл какво се да направи. Ама за общото благо де, нали? Само дето общото благо накрая все се оказва частно.
Отворена или затворена система?
Друга основна грешка е отказа да се разгледа планетата като една обща затворена икономическа система. Повечето икономисти, разглеждат или отделна страна или западните икономики като цяло, но не и света като цяло. Тази грешка бе допусната и от хората в соц страните и най-вече от техните лидери, следствие на което се стигна до неправилното заключение, че социализма бил по-неефективен. Отказа, да се разглежда Запада и Третия свят (а от 20 години насам и бившите соц страни) като една капиталистическа система е напълно обясним, тъй като резултата е 85% бедни (доста по-бедни от нас сега!), намиращи се главно в третия свят и 15% богати локализирани главно в западните страни, картина показваща пълен провал особено на фона на сравнително равномерното разпределение на благата в соц страните. Нещо повече, отчасти поради самите недостижими амбиции на комунистите и отчасти поради западната пропаганда, тази грешка се просмука и сред лидерите и управленския състав на соц страните и те взеха да гледат на запада като на модел за подражание. В резултат на смяната обаче соц страните платиха за грешката на своите лидери - оказаха се там където е по-вероятно - в Третия свят.
Все едно, отказа да се разглежда света като затворена икономическа система е напълно ненаучен подход, който води и до друга грешка - западните и останалите страни се третират еднакво. На слаборазвитите страни се предлага същата рецепта за просперитет, каквато уж ползват развитите, а именно - свободен пазар, приватизация и свиване на социалните разходи. Ако предположим, че подбудите наистина са благородни, то това отново е грешка, тъй като развитите и развиващите се страни не са в равностойно положение. Това е отбелязано още през 19ти век от немския икономист Фридрих фон Лист, според когото освобождаването на пазара между по-силно и по слабо развита страна ще доведе до обогатяване на по-развитата и обедняване на по-слабо развитата страна. Практическото доказателство на тази теза е навсякъде, от Латинска Америка до „новите пазари” в бившите соц. страни. Западните икономисти остават слепи за тези факти което още веднъж опровергава научността на икономиката.
Варианта грешка и самозаблуда е по-благоприятния. Има индикации, които могат да превърнат тази грешка в чиста манипулация и някои автори открито го правят (2,5). А именно, западните страни охотно прилагат протекционизъм, включително една спрямо друга, когато това им е от изгода. Исторически пък няма страна която е достигнала икономическо развитие без протекционизъм, като се почне от Великобритания и Германия и се стигне до Южна Корея и Китай. Факт е още, че ние соц страните отворихме своя пазар за запада, но запада все още налага ограничения за нас на своя трудов пазар. Западноевропейските страни са силно социални, а на слаборазвитите страни се налагат съкращения на социалните разходи. САЩ отпускат стипендии за обучение по икономика на латиноамерикански студенти но не къде да е а точно в центровете на пазарния фундаментализъм и то във времена, когато последния все още не е станал популярен. После именно от тези студенти ще се формират икономическите екипи на военните хунти в Латинска Америка. Налагането на приватизацията обикновено е в полза на западни компании, които придобиват собственост в тези страни и извличат огромни печалби от нея. Дори МВФ дето уж „помага” е банка, която начислява лихви, т.е. печели от най-бедните и изпаднали в затруднение народи. Тези факти вече придават на икономиката облика на идеологическо оръжие за индоктриниране на управленски елити, нещо далеч от всякаква наука.
Пустата бедност - трън в очите
Поставени пред въпроса, защо все пак 85% от населението на планетата живее в бедност икономистите, а и не само те и в интерес на истината не преобладаващо те, прибягват до отговори, които започват да миришат на расизъм. Цинично се заявява, че „спасението на давещия се било дело на самия него”. Да, давещия се можеше да се спаси ако беше свободен. Само че има една ръка дето му натиска главата във водата. Това са военните и всички останали дестабилизационни намеси на западните страни във вътрешните работи на почти всички страни от Третия свят, а и в бившите соц страни след отварянето им. Това е все едно идват у вас, потрошават ти главата, ограбват те, а после ти обясняват, че сам си си виновен, че това били обективни процеси и даже могат да добавят, че недоволството ти било от завист. Наистина западния цинизъм е безграничен. Ако САЩ и запада не бяха се месили във работите на всички останали страни, то те най-вероятно по примера на СССР щяха да се отърват от бедността си. Икономическата ненаука обаче мълчи по този въпрос, но колкото и да мълчи едва ли има някой комуто да не е ясно, че политическата нестабилност води до икономически проблеми и упадък.
Как просъществува СССР?
Западната икономическа ненаука намира обяснение, за разпада на СССР в нарушаване на „обективните пазарни закони”, но изпитва сериозни затруднения да обясни 70 годишното му съществуване и успехите му чрез същите тези „обективни пазарни закони”. Въртят се тези, за експлоатиране на затворнически труд. Разбира се, не от икономисти. Всеки среднограмотен икономист знае, че затворническия труд е неефективен, още повече, че такъв брой затворници въобще не е съществувал. Единствения опит за някакво обяснение за който съм чувал е, чрез някакви хипотетични вертикални и хоризонтални структури от които вертикалните съответствували на индустриалното развитие и серийно производство, а хоризонталните се свързвали с гъвкаво производство на малки серии и дори единични бройки по поръчка. И пак се обяснява, че СССР през 70те не бил успял да премине към „хоризонтални структури” и затова в края на 80те се е разпаднал. Пак обясняваме разпада, а за успеха остава догадката, че на вертикалните структури ще да се дължи. Те били изисквани от индустриализацията. А какви са структурите в Третия свят? Под наклон? Последния май пак е изключен. Освен това, серийното производство все още доминира в западните страни вече 20 години след разпада на СССР и почти 40 от момента който се набелязва за начало на криза в СССР. А и западните правителства ни най-малко не се занимават преструктуриране от вертикално в хоризонтално, каквото и да означава това. Доминиращите икономически тези са либерализма и кейсианството и в последната криза САЩ и западните страни взеха решение точно съгласно схемата която съм начертал тук. А именно, опит за наливане на пари в икономиката за сметка на държавен дълг.
Основният идеолог на монетаризма Милтън Фридман в една от своите книги от около 250 страни в света разглежда 4 - САЩ, Великобритания, Индия и Япония и прави извода, че колкото по-голяма е държавната намеса толкова по-зле се развива икономиката на страната. Книгата е „Свободен да избираш" (5), доста популярно четиво с очевидно помпозно заглавие не отговарящо на съдържанието. Първото издание на тази книга е през 1980 година, което означава, че е писана през 70те. Период през който СССР все още е в добро състояние и няма признаци за приближаваща криза. Със своя 100% държавен контрол и икономически успехи СССР разбива напълно теорията на Фридмън и затова естествено не е включен в „научния” му труд. Подхода на избор на определени страни с цел да се докаже каквото искаме въобще не е научен. Такъв подход е манипулативен. Но Фридман е нобелист!
Пак забравихме печалбата на частника, но затова пък нека ударим държавата
Монетаризма който Фридман развива се съдържа в схемата която съм описал, с тази разлика, че печалбата въобще не се споменава. Напълно в традициите на макроикономката. Фридман се ограничава само с твърденията, че печатането на пари от държавата водело до инфлация, което при определени условия е вярно. На правителството се вменява полза от инфлацията поради това, че при пропорционално данъчно облагане инфлацията увеличава данъците (което всъщност би могло да се избегне чрез корекции). Факта, че държавата е принудена да печата пари за да покрива печалбите се изпуска. Последвалите след 70те почти 4 десетилетия на либерализъм доведоха до разцвет на печалбите и естествено през 2008 се стигна до дефлационна криза. И се получи именно това. Западните държави се принудиха да „печатат” пари. Е като правило действителното печатане на пари се избягва, което е може би заслуга и на Фридман. Ползва се системата на разрастване на държавния дълг. Абсурдно е, макроикономиката да премълчава наличието на печалбите когато те са централна тема на микроикономиката и цел на всяка стопанска единица. Това е несъстоятелност нямаща място в една наука. Същия този Фридман обаче твърди, че „откритията” му са едва ли не със статут на физични закони.
Има и други несъответствия. Например, традиционно се смята, че конкуренцията води до увеличаване на качеството. Както се оказва има поне едно изключение - храните. Дори да приемем че химизирането на храните не е понижаване на качеството, като минимум в България се осъществи снижаване на качеството им тъй като при неплатежоспособно или спестяващо население фирмите не се конкурират толкова в качеството отколкото в цената. Така започват да намаляват цената за сметка на качеството. Ама нали, ще кажат някои, те българските производители били такива. В какво ги обвинявате? Нима не следват повелята на капитализма - максимална печалба? Излиза, че претенциите са към волевото действие на производителите, а не към някаква "обективна реалност".
Подобно явление се наблюдава не само у нас. Качеството на храните в големите вериги от супермаркети в Германия например не е от най-доброто дори като изключим трайността получена с консерванти и външния вид подобрен с оцветители. Това, че снижаването на качеството поради конкуренция става именно с храните не е случайно. Пазара на храни е най-нееластичен. Човек не може нито да отложи нито да престане да купува храна. Други пазари на които се пробутват не особено добри стоки са пазари на които също влияе личния вкус тъй като той е силно манипулируем, особено при тийнеджърите. Такива пазари са музикалния, кинопазара и конфекцията.
Икономиката като религия - ограничаване на свободата
Така виждаме, че неуспехите на икономическата наука се дължат не само на сложността на обекта, а и на прилагането на ненаучен подход към него. В същото време, резултатите от този ненаучен подход се представят за „обективна реалност”. Така икономическата ненаука отнема правото на свободен избор (а книгата на Фридмън се казва „Свободен да избираш”!?!) на хората, както им втълпява, че онова което е въпрос на избор било "обективна реалност", която не могат да променят. Компонент необходим за ограничаване на свободния избор е невежеството. Тук е основния принос на икономическите догми. Но само ненауката икономика не стига. Затова невежеството се разпространява масово от медиите, както икономическо така и социално и политическо. Затова е създадена фалшивата западна демокрация, чиято цел е блокирането на всякаква инициатива идваща отдолу. Затова хората са обезверени, невежи и се чувстват безсилни. Но много са опитвали и продължават да опитват. Какво получават? Подкрепа? Получават топла война, после Студена война, преврати окупации и бомбардировки. И идват ония дето бомбардират и ти разправят, че било твое дело да се оправиш, докато те между другото ти точат природния и човешкия ресурс.
Нещо което доближава още повече икономиката до религия е приемането на пазара едва ли не като бог. Можете да чуете икономисти да казват „Пазара го иска!” Какво иска пазара? Защо тогава света е потънал в реклами? Ако човек има нужда от нещо си го търси, а не му го навират в носа. Каква е тая „обективна реалност” която се манипулира с реклама и корпоративна пропаганда? Та това е все едно да наредите електротехниците по жицата за да викат „дай ток” и да очаквате лампата ви да светне! Онова на което се въздейства с рекламата е волевото действие на човека, а не някаква обективна реалност - коренна разлика в сравнение с природните науки.
По същата причина някой "гуру" от рода на Бъфет, Грийнспан, Сорос и т.н. като се изкаже и валутата и цените на борсите почват да шават. Това е все едно Нютон като се изкаже земното притегляне да се удвои. Такава е икономическата "обективна реалност". Къде в природата обективно съществуват пари? Каква е стойността на стоките и парите, като премахнеш човека? Неопределена. Ние даваме стойност на стоките. Всичко зависи от нас, включително стопанската организация на обществото и това СССР го показа много ясно напук на западната икономическа "наука". Причинно следствените връзки в икономиката са като поклоните на ходжата и на миряните (или като там им се вика). Сиреч, ходжата като се поклони става причината, а миряните като вярващи осъществяват следствието т.е. и те се покланят.
Както вече писах, капиталистическата икономика е исторически възникнал хаос. Икономическата „наука” е наговаряне да се следват определени правила и с това да се постигне стабилност в хаоса. Сиреч, ако всички вярваме в "обективните" закони на икономиката, то при дадена ситуация всички ще постъпваме по предписаните правила напълно предсказуемо. Когато се намерят непротиворечиво множество от правила и всички ги спазват то всичко ще изглежда повторяемо и предсказуемо, като физичен експеримент. Това обаче не е обективна реалност. Това е волево наговаряне което се превръща във вярване и което има толкова обективна основа колкото и религиите (всъщност още по-малко ако трябва да сме честни). Представянето на това наговаряне като обективна реалност има за цел да бетонира статуквото и така става спирачка за прогреса. По този начин икономическата "наука" се оказва по-близо до религията и то до езичеството. Нейното божество е пазара, а маститите икономисти са просто шамани които както обикновено хем обслужват властта хем гледат да я манипулират.
Капиталистическата икономика обаче едва ли има шансовете да намери множество правила които да я направят стабилна по простата причина, че не работи по затворен цикъл, а е изпълнена с положителни обратни връзки които водят до експлозивно нарастване на определени параметри (например дълговете на развитите страни). Такава система не може да е устойчива при каквито и да било условия. Основното което трябва да се премахне от нея е печалбата (включвам и лихвата).
Човешката същност
Пораженията от икономическата ненаука не са само в областта на икономиката. Когато човек се порови още по-надълбоко в икономическата „реалност” несъмнено се стига до етични проблеми, които класифицират съвременните стопански практики като аморални. Тогава за оправдание се извиква „човешката същност” и даже духа на Дарвин. Да, човекът е рационален, но икономистите му приписват преобладаващи егоизъм и агресивност в противоречие именно на научната част от психологията. Макар и непълно, тая тема съм засегнал в страницата посветена на книгата "Човекът - социално животно" от Елиът Арънсън. Даже маймуните изпитват състрадание и проявяват солидарност. Един от най-големите грехове на икономическата ненаука и на капиталистическата парадигма като цяло е именно насаждането на заблудата, че човек бил егоистичен, агресивен, алчен, индивидуалистичен и т.н. Това нанася изключително големи поражения върху човешката душа. Това е насаждане на недоверие и страх на човек от човека. То води до нещастие развращаване на човека и ако трябва да се опише с две думи то те са разпространение на злото. Щото човек който се страхува от околните и гледа да ги преметне при всяка възможност е първо нещастник, после мизерник.
страницата посветена на книгата "Човекът - социално животно"
Но това е много полезно за капитализма. Колкото по-нещастни и незадоволени са хората толкова повече ще търсят задоволяване. Тогава? Ще им го предложим. Тук идват стоките, купувай народе! Получавай стимули! Та това е форма на дресура, при която се очаква, човека да отговаря на точно определени финансови и материални стимули. Вместо да се засилва социалната образованост, съзнанието и отговорността на всеки индивид, което представлява личностното развитие, се прави точно обратното, индивида се обезличава, като му се оставя само възможността да реагира на материални стимули като дресирано животно. Да оставим настрана, че разединено общество не може да се съпротивлява на текущата властова система. Всеки втори предава другарчето за изгода. Що? Щото такава била „човешката същност”. С две думи състоянието е "развратихме човека, а сега твърдим, че това му била природата". Това е истината за "човешката същност" залегнала в основата на икономическата ненаука.
Прекалено осланяне на науката
Вече споменах, че бъркането на последствията от волеви действия с „обективна реалност” се отнася и до комунистите. Фактически, тази грешка идва от прекалената научност в насоката на мисленето на интелектуалците от 19ти и 20ти век. Със сигурност повечето икономисти действително вярват, че принципите на пазарната икономика са някаква обективна реалност, както и комунистите са вярвали в необратимия ход на колелото на историята. Това е общочовешко историческо наследство. Маркс, също поставя икономическите отношения като определяща обективна реалност, следствие на която са политическите и социалните взаимоотношения. Оттук и неизбежността на социализма, който щял да дойде най-напред в най-развитата капиталистическа страна, където класовите противоречия са най-остри. Ленин видоизменя това твърдение, доказвайки, че и в изостанала Русия има условия за революционна обстановка. Така соца в СССР бил именно следствие на "обективния ход" на "колелото на историята". И тъкмо там е грешката на комунистите, че седнаха да чакат "колелото на историята", а то взе, че се завъртя в обратна посока. Вместо да се обяснява на хората, че соца е нещо което зависи от тях, крепи се на тях и на труда им и е смисъла на съществуването им, те обясняваха как отсамосебе си империализма ще се разпадне, а соца ще го надмине по всички параграфи. Съвсем обективно! Едва ли не без наше участие. Това е и причина за догматизиране на комунистическата идеология. В празнотата която това догматизиране създаде се намести успешно западната пропаганда и създаде необходимото невежество от което произхожда и лафът "те ни лъжат че ни плащат, ние се правим че работим". Претенциите на соц човека, че не му се плащало достатъчно идват само и единствено поради сравнението с по-високото заплащане в западните страни. Само че никой не обясни на какво се дължи това по високо заплащане и че на един високоплатен западняк се падат поне 8 мизерстващи в Третия свят, тъй като Запада и третия свят са една и съща капиталистическа система, а не две отделни. Соца не може да си позволи такова несправедливо имуществено разпределение тъй като справедливостта е негова цел и основа с която се противопоставя на капитализма. Но именно факта, че колелото на историята се завъртя в обратна посока доказва, че СССР не е резултат от никаква „обективна историческа или икономическа реалност”, а е волево творение на руснаците, т.е. социалната и икономическа системи са въпрос на избор.
Пак ще цитирам Айнщайн „Науката, обаче, не може да създава цели, а още по-малко да ги вгражда в хората; науката, като максимум, може да осигури средства чрез които да бъдат постигнати известни цели. Но самите цели се определят от хората с високи етични възгледи и - ако тези идеи са не мъртвородени, а жизнени и устойчиви - се подемат и прокарват от онова множество хора, което полуосъзнато определя бавната еволюция на обществото. По тези причини, ние трябва да внимаваме да не преувеличаваме ролята на науката и научните методи когато става дума за хуманитарни проблеми; и не би трябвало да приемаме, че само експертите са единствените които имат правото да изказват мнение по въпроси касаещи организацията на обществото.” Имало е времена, когато човека е вярвал, че природните и социалните явления са действие и воля на боговете. Днес той е знае, че природните закони са обективна реалност която може да разучава и използва, но пък се заблуждава, че и социалните процеси са такава реалност. Следващата стъпка в развитието на човечеството най-вероятно ще е именно тази, да осъзнае че има избор в начина си на живот.
Заключение - промяна на системата?
Схващането, че икономическата реалност е обективна и независеща от нас изглежда трябва да се преразгледа. Макар и без да подозират, комунистите осъществиха първата волева промяна и реорганизация на обществото и съзнателно създадоха нова икономическа система. Те постигнаха значителен успех, но идеологията им закостеня и въпреки, че и до сега основните й тези са верни (с изключение на тази за "колелото") прокапиталистическата пропаганда успя да надделее въпреки или благодарение на огромното количество лъжи които съдържа. А и винаги е било по-лесно да рушиш отколкото да градиш. Така че разпадането на соца е световна загуба от много едър мащаб и връщане на човечеството назад с поне 100 години, като най-голямата загуба е точно в моралната сфера, а именно в налагането на егоизма над солидарността. Промяната на икономическата система стана чрез революция, което отговаря на стандартите на онова време. Все едно не е необходимо, промените винаги да се налагат с революция. За да се променят икономическите отношения е необходима малко повече просвета, която да даде възможност на хората да осъзнаят своята роля и отговорност в обществото вместо да се осланят на "всепипащата ръка на пазара" или на "колелото на историята". Необходими са солидарност, лична ангажираност, политическа култура, отговорност и истинска демокрация в която инициативата да има възможност да възниква и отдолу.
Икономическия модел е въпрос на свободен избор. Той не е променяща се отсамосебеси обективна реалност. Въпреки това икономическия модел не е произволен. Все пак трябва да има съгласуваност и организация. Както едно семейство не може да отиде на излет в планината когато всеки от членовете му се е замотал някъде из града така и работеща икономическа система не може да се създаде, ако голямата част от хората не я поддържат и не работят за функционирането й. Тривиално заключение в интерес на истината.
Кихано
15 юни 2009
(1) Гор Видал, „Вечна война за вечен мир” ИК "Анимар " (2003) (2) Naomi Klein „The Shock Doctrine“, Penguin Books (2008) (3) John Perkins, „Confessions of an economic hitman“ Berrett-Koehler, (2004) (4) John Pilger & Chris Martin, “The War on Democracy” ITV, (2007) гледай в гугъл или ютубе (5) Milton Friedman, Rose Friedman „Free to Choose: A Personal Statement” Penguin Books Ltd; (1980) (6) John Pilger, “War by other means” ITV, (1992) гледай в гугъл