- Дата на публикуване
Застоят на промяната
- Автор
- Име
Застоят на промяната
„Престорен враг, бабо Стойнеее, престорен враг!”стрина Злата от „Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников
Съдържание 1. Основният проблем – бедността и неравенството 2. Причините за кризата – дясната политика 3. Дясната политика – какво прави, какво може и какво не може
4. Лява политика – изход от кризата?5. Някои конкретни мерки 5.1 Нова данъчна политика
5.2 Социални помощи 5.3 Други мерки 6. Принципни въпроси
6.1 Членството в Европейския съюз
6.2 Валутният борд
6.3 Енергетиката, монополите и протестиращите
6.4 Протекционизмът 7. Заключение
Основният проблем – бедността и неравенството
Причините за кризата – дясната политика
Дясната политика – какво прави, какво може и какво не може
Лява политика – изход от кризата?
Енергетиката, монополите и протестиращите
Двете основни политически партии ГЕРБ и БСП очевидно не си взеха поука от протестите тази зима. ГЕРБ отново предлага провалената си политика – магистрали, детски градини, финансова стабилност запазване на плоския данък. Сигурно са доволни от себе си, че финтираха протестите на гражданите. БСП също изкара стари муцуни за изборите и даде заден за смяната на въведения от нея плосък данък с прогресивен (1). С други думи, считайте ефекта от протестите за нулев. Ако тези две партии отново определят живота в България през следващите 4 години, то бъдете сигурни – нищо няма да се промени. Още по зле са сините, и партията на Кунева, за които очевидно партийните листи са по-важни от политиката и идеите, за които уж се борят (2, 3). От полезрението ми засега се губят Атака, ДПС и НДСВ.
1. Основният проблем – бедността и неравенството
Всички партии като че ли забравят основният проблем, който изкара хората на улиците – бедността. Приказките за политика на доходите се поизгубиха, не че някой знае как да я води. Мозъчните тръстове са си свършили работата – всеки опит за политически и икономически анализ бие между дясно и крайно дясно. А и двете партии ГЕРБ и БСП са представители не на народа, а на олигархическите кръгове, които си играят на влияние и „демокрация”.
Поводът за протестите – невъзможността на критична маса хора да си плаща сметките за ток и няколкото мотивирани от мизерията самозапалвания са достатъчен признак за това, че определени слоеве от населението вече не издържат. За политиците и изглежда особено за икономистите това не е достатъчно. Преди няколко дни мозъчният тръст „Индъстри уоч” на възпитаника на ИПИ Георги Стоев пак „обобщи” данните на БНБ според които банковите депозити на гражданите се увеличават! Богатеем! Същото увеличение на общата сума на банковите депозити в края на миналата година стана повод за създаването на закона за облагане на лихвите по депозитите. Тогава аз направих един истински анализ на разпределението на депозитите по суми
(което също се рапортува от БНБ), от който се вижда, че масата от населението, близо 90% обеднява в рамките на периода март-септември 2012 докато едно малцинство от 10% забогатява и то така, че спестяванията му повишават общата сума на депозитите независимо от намаляването на сумата в 90-те процента от депозитите. Месец и половина след мен същия анализ върху същите данни направи и чл. кор. на БАН по икономика проф. Иван Ангелов и го публикува във вестник „Дума” (4,5). И двата анализа показват едно и също нещо – масата хора са бедни. Средната сума на 75% от депозитите тогава е само 114 лв! Това е едно пазаруване в Кауфланд на двучленно семейство! Данните показват и силна поляризация на сумите по отделните категории, което говори за силно неравенство на доходите. Макар и косвено, този анализ води до извода за бедно и обедняващо мнозинство и богато и забогатяващо малцинство. Този анализ трябваше да бъде поръчан от световния топ икономист Дянков, но не беше, този анализ трябваше да се прави от експерти на партиите, но не се направи. Мозъчните тръстове от рода на ИПИ няма да го направят, макар че „Отворено общество” предаде позициите и нейн представител базирайки се разбира се на данни от Евростат, призна „България – шампион по неравенство на бедни и богати” (6). Засега обаче партиите това не ги вълнува.
анализ на разпределението на депозитите по суми
Имаше и други преки и косвени признаци за обедняването на населението. А именно; данните за нарастващия брой лоши кредити и нарастването на броя „бързи кредити” за плащане на сметки за ток, вода, телефон, данните за бедността, които синдикатите често обявяват, статистката на ЕК (7), според която „56% от българите живеят в лишения, тъй като имат проблем да платят наем или ипотека, сметки за вода, ток или отопление, да посрещнат непредвидени разходи или да се изхранват и обличат. Близо 43% не могат да си позволят поне през ден да ядат месо, риба или друга богата на протеини храна.”
Всичко това показва, че в България се развива класическа картина на обедняване на мнозинството и забогатяване на едно ограничено малцинство. Този резултат обаче е закономерен и предвидим. Той е следствие на дясната политика. Макар и с друга скорост и на други нива той тече и в САЩ и Западна Европа, където също е резултат от десния завой в политиката. Днес целия свят бере плодовете на рейгънизма и тачъризма.
2. Причините за кризата – дясната политика
Кризата в САЩ и особено в Европа се повтаря в България, само че с по-голяма острота, тъй като при нас обедняването достига до абсолютния минимум на оцеляването. Проблемът е именно в голямото неравенство, за което свидетелстват данните от депозитите на българите. Такова неравенство означава, че богатите имат прекалено много пари, които не могат да похарчат и търсят място да инвестират, а не да потребяват. Бедните, дори само относително бедни, които са основната маса от населението, виждайки доходите си намаляващи, намаляват потреблението. Намаленото потребление обезсмисля инвестициите в производство, тъй като стоките не се купуват. Това е проблем, който настъпва в САЩ още към края на 80те, но бива отложен чрез кредитиране на населението, т.е. излишните пари на богатите се инвестират в кредитиране на населението. Този процес набра скорост с имотния балон 2005-2008 чието спукване предизвика световната криза. Сега вече е ясно, че кредитирането на населението не е решение на проблема с ниската покупателна способност. Естествено, хората не могат и да си изработят повече пари, защото това означава да произвеждат стоки, а стоките не се купуват. Да, повишаването на заплатите би било решение, но над малките обеми производство стоят големи обеми лакоми за печалба пари. Печалбата или дори временната загуба не устройват голяма част от бизнеса. Изход изглежда няма.
Всичко това възниква само и единствено поради нарушаване на баланса между пари търсещи инвестиция и печалба и пари търсещи потребление. Нарушаване на баланса предизвикано от разслоението на доходите, което от своя страна произхожда от дясната политика. Нека видим как.
3. Дясната политика – какво
прави, какво може и какво не може.
Всички знаем мантрата на дясната политика, чието основно мото е „всичко за инвеститора” – приватизации, ниски данъци, данъчни облекчения, преференции, даже субсидии, свободен пазар, свободно движение на капитали, либрализация на всички пазари включително трудовия, свиване на държавата и намаляване на социалните разходи, за да не се вземат пари от бизнеса за тях, т.е. ниска преразпределителна роля на държавата. Логиката е, оставете всичко на свободния пазар. Неговата невидима ръка ще оптимизира всичко и ще настъпи магически баланс. Инвеститорите ще инвестират, инвестират инвестират … за всички ще има работа, ще настъпи просперитет и благоденствие. Дай на богатите, а те като инвестират, богатството ще се процеди надолу до бедните.
Само дето тази теория известна като „икономика на предлагането” или рейгъномика се провали в САЩ даже по оценките на казионни икономисти като Пол Кругман (8). Резултатът от намаляването на данъците на богатите се оказва бюджетен дефицит, икономиката според думите на Кругман е „увредена”, а някак си, без той да може да каже как, се е увеличило социалното неравенство. Днес повече от 25 години след Райгън ние с гордост прилагаме неговите провалени политики. Целта на рейгъномиката разбира се е прозрачна – намаляване данъците на богатите, пък да става каквото ще. Бюджетния дефицит и нарастващото неравенство са естествен резултат, все пак пипането на данъците е пряка намеса в разпределението по доходи. Едва ли на Кругман това не му е ясно.
Днес обаче вече има изследвания, които показват до какво води свободния дерегулиран пазар. Да, правени са от физици, а не от икономисти, но бавно и полека намират прием. Миналата година даже Сорос е решил да ги спонсорира в рамките на неговия нов мозъчен тръст – „Институт за ново икономическо мислене” (9). Няма да преразказвам тези изследвания тъй като съм им отделил основно място в текста „Парична статистика II”. Ще съобщя само най-интересния и отнасящ се към случая резултат. А именно, компютърните симулации (от рода на ползваните в икономиката agent based модели) показват, че при постоянно кредитиране, т.е. постоянно нарастване на паричната маса, неограничавания обмен на суми между агентите (т.е. свободната търговия) водят до разходящо се до безкрайност разпределение по доходи. Преведено на нормален език това означава, че свободния пазар при непрекъснато увеличаване на паричната маса води до безкрайно разслояване на хората на много на брой бедни и малко на брой много богати, т.е. получава се това, което реално се случва, тъй като поради характера на на капиталистическия метод на натрупване паричната маса расте експоненциално
с времето. Безкрайното разслояване разбира се не е възможно тъй като се стига до социални вълнения и бой, както стана тази зима у нас и както става по света от известно време (визирам протестите из развития свят, движението „Окупирай” и подобни).
паричната маса расте експоненциално
Макар и на междудържавно ниво (симулацията с агенти не изключва последните да са цели държави), икономическата история на света, както и опита на ЕС потвърждават правилото, че свободния пазар задълбочава разликите между хора и групи хора (държавите) до непоносими нива. Както отбелязва изследването на икономическия историк Пол Байрох
, в началото на 19-ти век разликите в развитието на страните от континентална Европа са по-големи от разликата с останалите страни в света с изключение на значително по-напредналата Великобритания. През 19-ти век обаче континентална Европа и получилите независимост САЩ, Канада и Австралия водят протекционистична икономическа политика чак до създаването на Общия пазар след Втората световна война. Останалия свят, който сега се нарича „развиващ се”, а доскоро се наричаше „Трети свят” по една или друга причина води политика на свободен пазар. Ако теорията за ползата от свободния пазар беше вярна то сега Третият свят трябваше да е развит, а не Западния свят.
изследването на икономическия историк Пол Байрох
Дясната политика и теорията за свободен пазар като част от нея обаче не е национална доктрина, а класова доктрина. Класата, която се облагодетелства от нея, съществува и в Европа и естествено наложи идеологията си и в Европа. Евросъюза е преди всичко зона на свободен пазар, особено еврозоната. Политическата реторика около ЕС изтъква обединяване, общност, конвергенция, т.е. изравняване в степента на развитие и жизнен стандарт. Това беше смисълът на еврофондовете. Свободния пазар обаче се оказа много по-силен и вместо обединение и изравняване се получи разединяване и неравенство между северни и южни страни, т.е. свободния пазар увеличи разликите между страните в ЕС до нива, които вече стават трудно поносими. Историята на Азиатските тигри и по-специално Южна Корея
също могат да бъдат добавени като пример за вредата от свободния пазар и ползата от протекционизма.
Стигаме до заключението, че оставен на себе си свободният пазар и нерегулираната, в смисъл на премахване на пречките пред неограничената печалба, икономика водят до непоносимо усилване на различията между хора и между държави и в частност до поляризация на доходите и криза, криза, в каквато сме сега – богатите са малко, не могат да създадат търсене, бедните са много, но нямат пари, с които да създадат търсене. Икономиката замира, безработицата се качва. Нарушен е баланса между пари за инвестиции и пари за потребление в полза на първите.
Естествено, колкото да стимулираш инвеститорите, каквито и облекчения да им правиш, пари на ръка да им даваш полза няма да има, тъй като те имат достатъчно пари, но няма къде да ги инвестират, защото нямат платежоспособни клиенти и купувачи. Да, това е лоша новина за средния и малкия бизнес. Всички партии, включително в Европа са вперили очи в малкия и средния бизнес. Добре, ще му намери държавата пари на малкия и средния бизнес, къде заемче, къде евросубсидийка къде друга програмка. А клиенти и купувачи ще му намери ли? Не!
Направеният анализ показва, че дясната политика е причината за кризата и следователно не може да бъде изход от нея. Днес дясната политика и в България и в Европа е неадекватна, неподходяща и може само да задълбочи кризата, но не и да ни извади от нея. В момента с дясната политика бизнеса унищожава пазара, на който продава!
При други условия, такива на инфлация, когато хората имат пари, търсят стоки и купуват, тогава дясната политика може би да е адекватна, но в момента не съответства на условията в които се намираме.
4. Лява политика – изход от кризата?
Както видяхме в предишната част, проблемът се състои в разслояването на хората на много на брой бедни и малко на брой много богати. От това страда потреблението, тъй като многото са бедни и не могат да купуват, а богатите са малко и не могат да потребяват много. В рамките на дясната политика и дясното мислене на бедните не могат да се дадат пари на кредит нито пък бедните могат да си изработят парите, тъй като никой не купува стока, та да произвеждат. Мисля, че решението само се оформя – на бедните да се дадат пари независимо как или под каква форма
. Веднага възниква въпросът – откъде да се вземат. Отговорът също е прост – оттам където ги има – от бизнесът. Да знаем, бизнесът 23 години работи на загуба, а под Витоша като гъби никнат вили, затворени жилищни комплекси и дори копия на Белия дом. Дошло е време бизнеса да плати разкоша си иначе ще отреже клона на който седи. Време е бизнеса да разбере, че с изчезването на платежоспособния купувач изчезва и той. Време е бизнеса да разбере, че е по-добре по-малко, но за дълго време, отколкото много наведнъж. Време е бизнесът да поеме своята обществена отговорност преди улицата да му я поиска по начин, на който не може да откаже.
Капитализма се различава от социализма по това, че обществено произведения продукт се присвоява от частните собственици, или в малко по-широк кръг – от бизнеса. Те са тия, които го разпределят, те са тия, които определят обема на принадения продукт и те са тия, които определят къде да се инвестира. Те настояваха за това право, получиха го и постоянно се борят с държавата за увеличаване на обхвата му.
Бизнесът е този, който проваля икономиката, тъй като той определя правилата, той определя разпределението той определя ще се произвежда ли или не и за каква печалба. Държавата е само коректив, необходим коректив срещу неразумна политика на бизнеса. Коректив който също се провали.
За съжаление, представителите на българския частен бизнес ни най-малко не дават признаци, че разбират какво правят и какво става. Те са обхванати от погрешните представи, че онова, което работниците им са произвели е тяхно, сякаш са го правили с двете си ръце. Робуват на догмата, че пазарът единствено води до справедливо разпределение на благата и следователно всичко до което са се докопали е тяхно и го заслужават защото били способни. Няма да се спирам на нарцистично-комплексарските измерения на това схващане. Само бих запитал, как безкрайното нарастване на социалното разслоение до което пазара води се вписва в понятието справедливост. Кой е тоя безкрайно способен индивид? Дайте да го хванем да му дадем всичко, а останалите да се самозапалим. Бизнесът е тоя, който трябва да разбере, че в тази си форма е вреден за обществото. Бизнесът е тоя, който трябва да разбере, че да ръководиш е отговорност и заповедите ти трябва да са изпълними и разумни иначе и цар да си, с власт дадена от бога, народа пак ще те свали. Вземете образованието, някога Васил Априлов е построил училище, братя Георгиеви – университет. А днешният бизнес виси на врата на държавата като воденичен камък и само плаче за привилегии
. Вече 23 години. Сякаш държавата не само образовани кадри, ами и платежоспособни купувачи трябва да му осигури. Как? Откъде? Икономиката е частна! Както каза един от представителите на работодателските организации те представлявали създателите на 95% от БВП (10). Откъде тогава държавата да вземе пари за образование, здравеопазване, социални помощи или повишаване на покупателната способност на населението. Азбучна истина е, че оня който присвоява обществения продукт, той трябва и да се грижи за разумното му разпределение. Българският бизнес до сега не е доказал, че умее разумно да прави това разпределение, а държавата поради дясната политика, корупцията и неефективността на съответни служби, вкл. съдебната система също не успява да бъде коректив на разпределението.
Нека се надяваме, че българския бизнес ще прояви разум, и в името на запазването на социалния мир, излизането от кризата и просперитета на страната ще престане да раздава подкупи, да укрива печалби и данъци, да осигурява на различна от реалната заплата и да натиска надолу минималната работна заплата. Не че има признаци за такова желание. Видяхме колко остро реагираха работодателските организации на закона за прозрачност на доходите на някои от тях. Какво укрива бизнеса? Нали всички се борим за прозрачност?
С други думи, ако бизнеса иска да прояви далновидност и да запази себе си, то сега е момента да спре да извива ръцете на всички останали и да поеме своята отговорност за кризата и своя дял от нея. Това че работодателите се съгласиха 30 милиона да бъдат раздадени като социални помощи е положителна стъпка, но е първата от нещо, което трябва да стане практика, докато имам опасенията, че бизнеса си я представя като последна и единствена такава стъпка. Съпротивата на бизнеса срещу социалните помощи е доста смешна, тъй като това са пари, които се дават на най-бедните и поради това биват похарчени веднага, т.е. веднага попадат именно в ръцете на бизнеса и, което е по-важно, пораждат консумация, която отваря път за тяхното производство и за размразяване на икономиката.
Та ако трябва да резюмирам, решението на кризата е да се вземе от богатите и да се даде на бедните. И най-добре е това да стане с разбирането на богатите, че пазара ни най-малко не осигурява справедливо разпределение на благата, че това, което са получили е надвзето несправедливо и в ущърб на обществото и икономиката и затова е редно да върнат част от него, дали като данъци, помощи, или като повишени заплати на работници и служители е отделен въпрос.
Всичко което написах до тук за българския бизнес важи и за чуждия с тази разлика, че чуждия бизнес е още по-безотговорен, че изнася принадения продукт в чужбина, което ощетява развитието на страната, и че не реже клона, на който седи, тъй като ако тук настанат социални сблъсъци той просто ще се изнесе и ще ни гледа сеира. Затова решението за чуждестранния бизнес е само едно – строг държавен контрол. Кой обаче ще го осигури при тази неефективна и слаба държава е отделен въпрос. Още повече че 80% от банките в България са чужди
, което означава, че финансовата ни стабилност е техен заложник.
80% от банките в България са чужди
5. Някои конкретни мерки
5.1 Нова данъчна политика
До тук видяхме, че единственото решение на кризата (не само в България, а по принцип) е да се взема от богатите и да се дава на бедните, т.е. да промени схемата на разпределение на доходите. За „експертите” от мозъчните тръстове
това разбира се е анатема, популизъм, социализъм и т.н., но ние вече 23 години ги слушахме тези експерти за да стигнем до тук. Крайно време е да свалим доверието от тях.
експертите” от мозъчните тръстове
Един от начините е промяна на данъчната политика. Първото нещо, което трябва да се направи е премахването на плоския данък върху доходите и замяната му с прогресивен. Изглежда обаче никой в България не може да обясни защо прогресивния данък е полезен в случая, а плоския вреден. Ами нека обясня, плоският данък запазва формата на разпределението на хората по доходи тъй като е линейна трансформация на скалата на доходите (хоризонталната ос на Фигури 12-14 от текста „Парична статистика II
”). Това означава, че запазва състоянието на драстично разслоение по доходи и не възпрепятства неговото нарастване. Нека дам пример. Ако лицето А получава 1000 лева а лицето Б 100, то отношението между доходите им е 10 към 1. Нека отнемем по 10% от всеки, получаваме 900 лв за А и 90 за Б. Отношението на дохода на А към този на Б отново е 10 към 1. Нека сега ставката е прогресивна и от А отнемем 40%, т.е. той остава с 600 лв. Тогава отношението е 20 към 3 или 6.67 пъти. Неравенството между А и Б намаля от 10 пъти на 6.67 пъти. Така прогресивният данък изравнява доходите, намалява нарастването на неравенството и предпазва населението от изпадане в неплатежоспособност, т.е. прогресивният данък е предпоставка за поддържане на покупателната способност.
Конвертирането на плоския данък в прогресивен не е толкова тривиална задача, но не е и много по сложна от конвертирането на прогресивния данък в плосък. Правилния начин да се направи е като се използва разпределението на хората по доходи и ставките се подберат така, че общата сума на събрания данък да е същата или по-голяма от тази събрана чрез плоския данък. В противен случай има опасност да се появи дупчица в бюджета.
Вторият елемент на промяна на данъчната политика е въвеждането на диференциран данък добавена стойност, както това е направено например в Германия. Там за стоките от първа необходимост, които бедните купуват преимуществено, се облагат със 7% ДДС а останалите стоки с 19%. За България аз бих предложил тристепенна ставка. Например 7-10% за стоките от първа необходимост, 40-50% за луксозните стоки и 20% за всички останали стоки. И тук както и при подоходния данък прогресивната ставка трябва да се подбере така, че сумата на постъпленията да се запази. Това се прави като се използва разпределението на обема на потребяваните стоки по категориите „първа необходимост”, „нормална” и „лукс”. Данни за това разпределение могат да се вземат от Националния статистически институт. С ДДС обаче трябва да се внимава още повече отколкото данък общ доход, тъй като ДДС формира около 26% от приходите в бюджета и грешка от неправилно определена ставка би отворила не дупчица, а дупка. Аз лично не бих променял двата данъка в една година.
Друг метод за освобождаване например на пенсионерите от ДДС е към пенсиите да им се дадат ваучери на стойност 20% от пенсиите, с които да купуват каквото пожелаят, а в края на всеки месец държавата да приема ваучерите от фирмите като плащане на ДДС. Така пенсионерите ще имат 20% повече пари за потребление, а у бизнеса ще останат 20% повече средства от потреблението на пенсионерите. За една година обаче от това опростено ДДС бюджета би загубил около 5%.
5.2
Социални помощи
Социалните помощи са задължителен елемент на лявата политика при дадените условия. Съпротивата срещу тях не е особено разумна. Тя се базира не хипотетичното допускане, че видите ли хората ще живеели на помощи и нямало да искат да работят. Сякаш при десетина процента безработица бизнесът може да им намери работа. От друга страна, не съм чул някой от тия, които твърдят, че на социални помощи се живее добре също да е преминал на социални помощи. Както вече споменах, социалните помощи са пари, които пряко генерират потребление, тъй като се дават на най-бедните, които ги харчат веднага.
5.3 Други мерки
Увеличаването на минималната работна заплата също е смислена мярка. Да, има известна опасност фирмите, които са на ръба на оцеляването, да фалират и да освободят още безработни, но те и без това ще фалират поради задълбочаване на кризата. Българският бизнес в лицето на работодателите е против увеличаване на минималната заплата, тъй като от това пряко следвало увеличаване на безработицата. Българската стопанска камара е публикувала едно становище по този въпрос, на което съм посветил отделен текст тъй като се базира на математическо чудо достойно за рубрика на студентски бисери. Зависимост между минималната работна заплата и безработицата практически няма, а ако има корелация, то е логично да бъде обратна на тази, която бизнеса се опитва да внушава.
Зависимост между минималната работна заплата и безработицата практически няма
Съкращаването на разходите на държавата чрез съкращаване на броя държавни служители не е особено смислено. Трудовия пазар и без това е пренаситен и изливането на още безработни означава загуба на покупателна способност и още повече социални помощи. Лишаването на висшите държавни служители от коледни бонуси, както и замразяването на най-високите заплати имат смисъл.
Смислено е и предложението на бизнеса за намаляване на бюрокрацията при взаимодействието между държава и бизнес. То обаче е добре да бъде изтъргувано срещу дисциплиниране на бизнеса. Всякакви мерки, които биха възпрепятствали укриването на печалби и доходи от страна на фирмите и банките биха имали положителен ефект върху икономиката.
Задължително е да се отнеме правото на банките да събират вземанията си без съдебен процес.
6. Принципни въпроси
6.1 Членството в Европейския съюз
За съжаление предложените мерки не гарантират някакъв успех. Причината – напълно свободното трансгранично движение на стоки и капитали. Каквито и пари да се отпуснат на бедните, каква част ще излезе от страната за плащане на внос не може да се предвиди. А тя няма да е малка, тъй като вече и картофите у нас са вносни.
От друга страна, тази статистика на депозитите обхваща само депозитите в банките в България. Вероятно голяма част от парите си бизнесът държи в чужбина, по разни острови от рода на Кипър и Каймановите острови и други места със статут на данъчен рай. За лечение на този проблем може да се предложи пропорционална на прехвърляната сума такса трансфер за суми над примерно 10 хиляди евро. Преводите, с които се заплаща внос, ще бъдат възстановявани на фирмите при преминаване на стоката през митницата. Връщането може да е частично за стоки, чийто внос не е желан. Така на практика може да се стигне до форма на протекционизъм – онова което действително е необходимо на страната. И тук попадаме на големия проблем – членството в ЕС. Членството на България в ЕС е вредно за страната. Вече писах, че догонващо икономическо развитие в условията на капитализъм се получава чрез протекционизъм и дадох пример със западните страни и Великобритания през 19-ти век. България и българския бизнес имат нужда от защита от далеч по конкурентноспособните западноевропейски стоки. Едва когато качеството и ефективността се изравнят с тези на западн едва тогава бавно и полека протекционизма може да се свали и то не напълно
. Свободния пазар в ЕС събори далеч по-силни икономики като Испания, Италия, Португалия и Гърция, а ние, които разрушихме икономиката си през 90-те, се надяваме на развитие и догонване на Германия и Франция. Вярвате ли в това? Абсурд!
На идеите за протекционизъм „експертите” биха отговорили, че да, ама видите ли, потребителят нямало да може да избира най-доброто, т.е. вносното. Този аргумент е в пълен разрез с упреците, че гърци, испанци, италианци и т.н. живеели „над възможностите си”, тъй като докарва българите до там, че да произвеждат калпаво или нищо, а да ползват по-доброто или най-доброто. Как става това? Ами със дълг! Затова сега частния ни външен дълг е около 3 пъти по-голям от този на НРБ от 1989 година
. Именно разумния протекционизъм в продължение на поне 20 години осигурява живеенето според възможностите, т.е. ползването на национално ниво на онова, което сме произвели. Ограничаването на движението на капитали пък би подпомогнало задържането на принадения продукт в страната, което е необходимо за развитието на страната.
Затова сега частния ни външен дълг е около 3 пъти по-голям от този на НРБ от 1989 година
Вредата от престоят ни в ЕС обаче не се осъзнава от мнозинството граждани и няма преобладаващо мнение за излизане от ЕС.
Хората предпочитат живота на европомощи, който партиите предлагат, както и свободното гурбетчийство в чужди страни, вместо работа за подобряване на условията в България. Освен това подозирам, че много голяма част от хората биха предпочели качествените европейски стоки дори ако цената е дълг, който децата и внуците им ще плащат.
Въпреки това, смятам че е време и е необходимо въпросът за излизане на България от ЕС да се повдига все по-често.
6.2 Валутният борд
Друга съществена пречка пред развитието на страната е валутния борд. Именно валутният борд вкара и поддържа кризата у нас. Проблемът е, че ние като догонваща икономика искаме да се развиваме по-бързо от ЕС, което не би следвало да е трудно, като се има в предвид, че през последните 13 години икономиката на ЕС расте по-бавно от тази на СССР по времето на застоя. Ако искаме да растем обаче трябва пропорционално да увеличаваме паричната си маса, а за да правим това трябва да изнасяме стока и да купуваме хартийките наречени евро, с които да осигуряваме покритие на лева. Валутният борд има пряко отношение и към излизане от кризата. Ако българският лев беше независима валута то сега, в този момент можехме да вземем заем от себе си, т.е. да увеличим вътрешния държавен дълг, който никой няма да ни иска. С други думи, можехме да си напечатаме пари. Това че печатането на пари винаги е вредно е заблуда, икономически мит
. Факт е, че и САЩ и ЕС напечатаха пари за да излязат от кризата. Ние обаче нямаме такава възможност.
през последните 13 години икономиката на ЕС расте по-бавно от тази на СССР по времето на застоя
Отделен е въпросът за независимостта на БНБ. Да, тя е независима от българските народ и държава, но независима ли е всъщност. Централните банкери в света са една тъмна от никого неконтролирана група, която доста често се събира в Базел в рамките на Bank of international settlements (11) и участва в организацията на частните банкери G30 (12). Със сигурност на тези срещи на нашите централни банкери се налагат или внушават политики, които не е ясно в чия полза са. Едва ли случайно БНБ също се проваля като регулатор на банковата дейност в България.
Както и за членството в ЕС обаче формирано мение за премахване на валутния борд няма. Хората са наплашени и биват наплашвани с хиперинфлация като през 97-ма. Хората се страхуват от премахване на валутния борд и поради липса на доверие. Липса на доверие, че валутната политика ще се води компетентно и добросъвестно. Освен това, България, както писах, е заложник на чуждите банки. Ако бордът бъде премахнат без тяхно одобрение и без предпазни мерки, то те веднага ще атакуват българския лев. Затова бордът не може да бъде премахнат в условията на свободно движение на капитали и свободна валутна търговия.
Всеки министър председател, който ограничи движението на стоки и капитали през границата, както и валутната търговия моментално ще си спечели титлата „диктатор” независимо дали има мандат от избирателите да направи точно това.
6.3 Енергетиката, монополите и протестиращите
Един от основните проблеми на България е прекомерната приватизация. Вече съм писал, че държавната собственост има двоен ефект върху икономиката. От една страна има стабилизиращо действие, тъй като не участва в стихийната надпревара за максимална печалба. От друга страна, печалбата на държавните предприятия пряко подпомага бюджета. Тук веднага от всички страни ще наскачат с мантрата „държавното е неефективно”. Сякаш ЧЕЗ не е с преобладаващо държавно участие, а ЕВН с общинско. Покрай готвената приватизация на БДЖ за пример ни се дават приватизираните британски железници. Само че те са точно пример за неефективност. Доклад от 2011 година поръчан от Британското транспортно министерство показва, че британските частно-държавни (по модела на пътищата и авиопревозите инфраструктурата е държавана, а превозвачите – преобладаващо частни компании) железници са 30-40 пъти по-неефективни от държавните железници във Франция, Холандия Швеция и Швейцария
(13). При това, ефективността пада от момента на приватизация през 1993 до 2006. Естествено, освен по некачествен, британския жп-транспорт е и по-скъп.
държавната собственост има двоен ефект върху икономиката
Правило е естествените монополи като водоснабдяване, електроснабдяване, топлофикация, газификация, железопътен транспорт и т.н. да бъдат държавна собственост. Предоставянето на естествен монопол в частни ръце, независимо дали с приватизация или концесия, винаги има един и същ ефект – повишаване на цената, повишаване на цената и пак повишаване на цената без сериозна обосновка и без особени ползи или преимущества. Ако държавата правеше това, то едно излизане на улицата веднага би подействало на цената на тока например, а сега държавата се чуди как да намери законен начин да развали договорите с ВЕИ или да отнеме лицензите на електроразпределителните дружества. Същевременно с приватизацията на БДЖ държавата се готви да даде още един естествен монопол на частна фирма, сякаш опитът с елекроенергетиката не е достатъчно показателен. Това показва, че държавниците ни нямат визия и разбиране за това, което правят. Протестира се, добре ще смъкнат някак цената на тока, но няма да преразгледат политиката на приватизации и концесии. А в действителност абсолютно всички големи приватизации и всички концесии се нуждаят от преразглеждане
.
Може би на много хора им се струва, че протестът на гражданите тази зима не беше „яхнат” от никого. Напротив, беше яхнат и подпомогнат от дребни частни собственици и това е естествено по две причини. Дребните частни собственици са най-близо до народа и са следващите потърпевши от кризата след хората на наемния труд. Втората причина са насажданите още по времето на социализма илюзии за някаква домонополистична, адам-смитовска или дори полузанаятчийска форма на капитализъм – което е идеологията на малките и средните частни собственици, т.е. голяма част от народа припознава тези доста демодирани представи за честен капитализъм
.
Те обаче пораждат няколко проблема. Първо, домонополистичния капитализъм е изчезнал още в началото на 20-ти век. Може би съществува някъде в екзотични изостанали страни като Бангладеш, например, но в развития свят отдавна съществува монополистичен капитализъм
тъй като капиталистическият начин на натрупване на капитал и техническото ниво на средствата за производство благоприятстват едрия бизнес.
Какво представлява монополистичният капитализъм? Много просто; това са три мобилни оператора, които уж са в конкуренция, но предлагат едни и същи услуги на едни и същи цени; три мобилни оператора, които заграбиха и доставянето на интернет, а вече и на телевизия; това са 25 банки, които уж са в конкуренция, но предлагат едни и същи лихви и условия на кредитиране; това са няколко големи вериги магазини за хранителни стоки, които предлагат едни и същи цени и то при около 35% надценка. Ама примерите били само от България? Колко от споменатите фирми са български? М-тел, ли е българска, Глобул ли е българска, или Кауфланд и Лидл или Близу са български? Колко производителя на пътнически самолети в света знаете? Колко производителя на микропороцесори знаете? Колко производителя на компютърни операционни системи знаете? Колко производители на лаптопи, мобилни телефони, тъч пади и подобни знаете? Ще се окаже, че в повечето случаи броят не надминава 10! Ето това е монополистичен капитализъм и както казах, той е такъв някъде от началото на 20-ти век и именно срещу него се изказа тази сутрин представителят на партия „Българска социалдемокрация” Александър Томов (14).
Тук се оформя основната несъстоятелност на желанията на протестиращите и в частност дребния и средния бизнес. Домонополистичният капитализъм, за който си мечтаят е несъвместим с членството ни в ЕС и със мантрата за свободен пазар! Правилата на ЕС, СБ, МВФ, СТО са правилата на едрия международен бизнес, за който целия български бизнес е дребен, а не само онова което наричаме малък и среден бизнес. България възприе тези правила и като последствие най-апетитните бизнеси – банковото дело, енергетиката, телекомуникациите, добивната промишленост а напоследък и търговията на дребно – станаха чужда собственост, което означава, че заделят и изнасят продукт (печалба) за страните от които идват
. Продукт, който вместо нашето развитие, подпомага тяхното развитие, а ние се надяваме да ги догоним. Е как да стане? Така ние, включително протестиращите и бизнеса хем не искаме монополистичен капитализъм, хем искаме в ЕС, чийто правила го вкарват у нас. Решението отново е известно и широко използвано – протекционизъм. С него може да се елиминира едрия чуждестранен капитал който разорява българския бизнес. С него обаче няма да се разрешат противоречията между българския по-едър бизнес и средния и малкия бизнес. Такива уви са капиталистическите реалности.
6.4 Протекционизмът
Понеже всички логически пътища водят до протекционизъм, нека обясня какво представлява той и какво може да се очаква от него. Протекционизмът е комплексна система от мерки (вносно-износни мита, контрол над движението на капитали през граница, държавни субсидии за определени приоритетни сектори, държавно инвестиране в държавни предприятия, контрол над валутната търговия и т.н.) чиято цел е да предпазят местната индустрия и селскостопанство от конкуренцията на по-развитите страни до момента, в който стоките на местната индустрия станат конкурентни на международния пазар. Това е тайната на успеха на Южна Корея в периода от 50-те до 80те години на миналия век и на Китай сега и дори на страните от социалистическия блок
след Втората световна война. На протекционизма се дължеше и успеха на останалите Азиатски тигри, но по внушение на западните финансови среди те отвориха капиталовия си пазар прекалено рано и кризата от 1997-ма година унищожи над половината от тях, с което и терминът „азиатски тигри” излезе от употреба.
на успеха на Южна Корея в периода от 50-те до 80те години на миналия век
и дори на страните от социалистическия блок
Протекционизмът означава да ползваме ония продукти, които сме си произвели. Ако калпаво произвеждаме, калпаво ще ползваме. Ако качествено произвеждаме – качествено ще ползваме. Естествено, вноса на някои суровини не може да бъде избегнат, което означава, че и износът не може да бъде избегнат, но така или иначе протекционизмът не означава самозатваряне и самоконсервиране. Да, чуждестранните частни инвестиции ще бъдат силно намалени или дори блокирани, но да градиш национална икономика върху чужди инвестиции е все едно да правиш пясъчни кофички на ветровит плаж
. Чуждите инвестиции са полезни докато се изплатят. Оттам нататък те вредят на растежа на страната, в която са направени, тъй като изнасят печалба, която иначе би се инвестирала в страната. Не че български бизнес не може да изнася капитали в чужбина, но не му е толкова лесно да подкара бизнес там. Поне за сега.
На протекционизмът обаче не следва да се гледа като на панацея. Както всичко което се върши от хора, така и той може да се прилага лошо или неправилно в полза на нечии лични интереси. Периодът, в който може да даде ефект, зависи от изостаналостта на страната но обикновено се измерва с десетилетия. Ако кажа, че с протекционизъм България би наваксала за 10 годни ще съм прекален оптимист. По реалистично е да се предвидят минимум 20 години, още повече като се има в предвид, че трябва да се махне валутния борд и вероятността да оплескаме един два пъти паричната политика е съвсем реална. Протекционизмът не означава и липса или моментално премахване на бедността. По време на развитието на Южна Корея съществуват среди с вопиюща бедност, каквато в България дори сега няма. Единствените страни, които успяват да извършват догонващо развитие избягвайки бедността са социалистическите. Да, както вече съм писал, сходствата между НРБ и Южна Корея между 50-те и 80-те са много по-големи отколкото между Южна Корея и коя да е развита страна
.
Няма никакво съмнение, че международната „демократична” общестественост също ще бъде против отделянето на България от територията на нейните пазари. Вярно, България е малка страна, но ако мислите, че няма да приложат логиката за „разпространението на зараза” се лъжете. Излизането от ЕС, а и от СТО и вероятно от МВФ, ще има и геополитически последствия, но дискутирането на този въпрос не е на дневен ред. Българите не изглежда да са узрели за сериозни промени.
7. Заключение
Основният проблем на България е непоносимото социално разслоение на много на брой бедни и малко на брой богати, като бедността на критична маса от населението вече достига до границата на оцеляване. Процесът обаче не е чисто български, макар и в българските условия да е по-тежък. Проблемът е световен и се дължи на масовото завиване на световната политика на дясно още от времето на Райгън и Тачър. Проблем създаден от дясна политика не може да бъде решен с дясна политика. Почти всички видими в момента партии обаче предлагат дясна или дясно-центристка политика. Основните политически партии БСП и ГЕРБ, които представят местната олигархия не дават признаци да са си взели поука от протестите и настъпилата политическа криза. Те предлагат същото, което и до сега, с някои козметични промени. Протестиращите и възникналите от тях и около тях партии предлагат и настояват за повече промени, но споделят дребнособственически ценности клонящи към форма на домонополистичен капитализъм, който не може да се осъществи в рамките на правилата наложени ни от Европейския съюз. Същевременно обаче единствената партия, която има особено отношение към ЕС е Атака, но и тя иска само преразглеждане на договора за членство, а не излизане от ЕС.
Облекчаване на текущите проблеми на икономиката на страната може да стане само с леви мерки, които предполагат преразпределение на доход от богати към бедни, например, чрез замяна на плоския подоходен данък с прогресивен и диференцирани ставки на ДДС и засилени социални помощи. Това е единствения начин за някакво възстановяване на покупателната способност на населението. Несъмнено за това ще са необходими средства, а основен източник на средства е бизнеса. Дали чувството му на самосъхранение ще го накара да спаси пазара, на който оперира е отделен въпрос.
Възможностите на лявата политика обаче също са ограничени, главно от отвореността на икономиката, солидния внос и наличието на голямо количество чуждестранни играчи (инвеститори) без ангажимент към местното развитие.
Общо взето у никого няма разбирането, че икономическата политика на икономически догонваща страна следва да е различна от тази на развита страна
. Напълно липсва идеята, че правилната икономическа политика всъщност е протекционизма, който изключва свободния пазар, евроинтеграцията и участието ни във финансовите и търговските организации на развитите страни. Моментът в който стрина Злата ще каже „Престорен враг, бабо Стойне, престорен враг!” все още не е дошъл.
Кихано 4 април 2013
- "БСП даде заден за прогресивния данък", "Труд", 04.04.2013 2. Спор за листите разтури коалицията на "Синьо единство" и ДСБ 3. Около 1800 симпатизанти на "България на гражданите" в Пловдив оттеглиха доверието си от партията 4 Иван Ангелов "Кой спестява в България?", "Дума" 11.01.2013 5 Иван Ангелов, "Кой спестява в България?", "Дума" 12.01.20136. „България – шампион по неравенство на бедни и богати”, "24 часа", 02.04.2013 7. "Европейската комисия: България е с най-голяма сива икономика", "Капитал", 27.06.20128. Paul Krugman, “Peddling prosperity: Economic sense and nonsense in the age of diminished expectations
”, W. W. Norton & Co Inc. (1995) ISBN 0-39331292-5 9.Institute of New Economic Thinking; 2012 Grants, предпоследния финансиран проект (втория от долу нагоре в списъка) 10 "Работодателите официално напуснаха тристранния съвет (допълнена и видео)", изказването на Васил Велев във видеото. 11 Bank of International Settlements, за банката, функции12 G3013 Realising the potential of GB rail 14 "Политически алтернативи на предсрочните избори", БНТ, 04.04.2013
БСП даде заден за прогресивния данък
Спор за листите разтури коалицията на "Синьо единство" и ДСБ
Около 1800 симпатизанти на "България на гражданите" в Пловдив оттеглиха доверието си от партията
България – шампион по неравенство на бедни и богати
Европейската комисия: България е с най-голяма сива икономика
Peddling prosperity: Economic sense and nonsense in the age of diminished expectations
Institute of New Economic Thinking; 2012 Grants
Работодателите официално напуснаха тристранния съвет (допълнена и видео)
Bank of International Settlements