- Дата на публикуване
Лошите Самаряни: Мита за свободната търговия и тайната история на капитализма
- Автор
- Име
Лошите Самаряни: Мита за свободната търговия и тайната история на капитализма
За автора
Ha-Joon Chang „Bad Samaritans: The Myth of Free Trade and the Secret History of Capitalism” Hardcover: 288 pages Publisher: Bloomsbury Publishing PLC (26 Dec 2007) Language English ISBN-10: 1596913991, ISBN-13: 978-1596913998
Професор Хаджун Джанг (Ha-Joon Chang) е роден в Южна Корея през 1963 година. Получава бакалавърска степен по икономика от катедрата по икономика на Сеулския национален университет. Защитава докторантура по икономика в икономическия факултет на Кеймбеиджския университет във Великобритания, където преподава от 1990 година. Автор е на 12 монографии. Лауреат на наградата на името на Мирдал дадена му за книгата „Ритайки стълбата настрани” („Kicking Away the Ladder”). Получава също и наградата на името на Леонтиев за разширяване на границите на икономическата мисъл.
За и от книгата
Книгата на Хаджун Джанг която искам да представя тук обаче въобще не е някакво разширяване на границите на икономическата мисъл. Тя е по-скоро борба с неолибералната догма и пропаганда. Книгата потвърждава с факти онова, което аз много пъти съм споменавал, а именно, че протекционизма води до икономически прогрес, а не свободния пазар, както учат неолибералните фундаменталисти. Хаджун Джанг разбива умишлено и удобно създавания мит за успехите на глобализацията и мита, че сегашните развити страни са станали такива благодарение на свободния пазар. Тъкмо обратното, успехите им се дължат на високи мита, ефективно използване на субсидии и закони регулиращи чуждите инвестиции.
Като кореец Хаджун Джанг започва със собствената си страна - Южна Корея - на чието бляскаво икономическо развитие е пряк свидетел. В самия увод след очертаване на икономическия прогрес на Южна Корея. Джанг задава въпроса „Как такова чудо стана възможно?” и отговаря.
„За повечето икономисти отговора е много прост. Корея успява защото следва императивите на свободния пазар. Тя възприема принципа на стабилната валута (ниска инфлация) малък правителствен апарат, частно предприемачество, свободна търговия, и благоразположеност към чужди инвестиции. Тези възгледи са известни като неолиберална икономика..”
Пропускам параграфа обясняващ как „несветата троица”, Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация налага догмите на неолиберализма в полза намултинационалните компании и западните страни и против развиващите се страни и против постсоциалистическите страни. Нека директно видим при какви условия става развитието на Южна Корея.
„Неолибералите ни убеждават, че по времето на своя невероятен икономически растеж в годините между 1960 и 1980-та Корея е налагала и практикувала неолиберална икономическа стратегия за развитите.
Още една книга на същата тематика
Ерик Райнерт "Как богатите страни станаха богати и защо бедните си стоят бедни"
Erik S. Reinert "How Rich Countries Got Rich and Why Poor Countries Stay Poor" Hardcover: 320 pages Publisher: Constable and Robinson, (January 25, 2007) ISBN-10: 1845293266 ISBN-13: 978-1845293260
Ерик Райнерт е професор по управление на технологиите и стратегии за развитие в Университета в Талин, Естония и старши научен сътрудник в Норвежкия институт по стратегически иследвания в Осло. Райнерт е роден в Осло, следва в Университета Сен Гален в Щвейцария. Получава магистърска степен по икономика от Харвадския университет и докторска степен от Корнелския университет. Работил е в Перу по програма за регионално развитие. През 1972 година основава фирма в Италия която се разраства в Норвегия и Финландия за да стане една от водешите фирми в областта си. В последствие продава фирмата си и се посвещава на научните си интереси в областа на икономическите стратегии и икономическото развитие. Работи главно в Осло.
Реалността всъщност е много по-различна. Онова което Корея прави е, чрез митнически тарифи, субсидии и други форми на правителствена протекция (например презокеанско маркетингово обслужване от държавната агенция по износа) да отглежда определени нови индустрии избрани от правителството след консултация с частния бизнес, докато тези индустрии станат достатъчно мощни за да издържат на международната конкуренция. Държавата притежава всички банки така че да може да направлява кръвта на бизнеса - кредитите. Някои големи проекти се предприемат от самата държава - стоманодобивния концерн POSCO е най-добрия пример - но тя има по-скоро прагматичен отколкото идеологически подход към държавната собственост. Ако частните предприятия работят добре, това е хубаво, ако те не инвестират във важни отрасли, правителството не се колебае да отваря държавни предприятия. Ако някои частни предприятия не вървят добре държавата често ги взема преустройва ги и обикновено (но не винаги) ги продава отново."
"Корейското правителство има също пълен контрол върху оскъдния обмен на валута (нарушение на ограниченията за валутната търговия би могло да се накаже дори със смърт). (Да поясня, това означава, че чейнч бюра няма, а за систематична нелегална валутна търговия разстрелват. б.пр.) Комбинирана с добре обмислен списък с приоритети тази политика подсигурява използването на трудно придобитата чужда валута за внос на изключително важни машини и суровини за индустрията. Корейското правителство силно контролира и чуждите инвестиции като съгласно националния план за развитие в едни отрасли ги приема с отворени обятия, а в други напълно ги забранява (подобно на Китай днес б.пр.). Правителството не зачита също и чуждите патенти, окуражава обратното инженерство („reverss engineering”) и допуска пиратското копиране на патентовани продукти."
"Разпространената представа, че Корея практикува свободна пазарна търговия идва от успешния й износ. Но както показаха Япония и Китай успешен износ не означава свободна търговия. В началото корейския износ се състои от облекла и евтина електроника и е средство за сдобиване на конвертируема валута с която да се заплати за високи технологии и скъпи машини необходими за по сложните индустрии които са предпазвани чрез мита и субсидии. В същото време субсидиите и митата не защитават родното производство завинаги, а му дават време да усвои новите технологии и да установи организационни способности за да може да се конкурира на световния пазар." … "…Южна Корея не е изключение. Както ще покажа по-късно, практически всички (наклонен текст в оригинала) днешни развити страни, включително Великобритания и САЩ, предполагаемите откриватели на свободния пазар и свободната търговия, забогатяват посредством практики които противоречат на ортодоксалната неолиберална икономическа теория.”
Корея по това време въобще не е демокрация, а се намира под диктатурата на Генерал Пак Чон Хи (Park Chung-hee), който е убит при преврат през октомври 1979. Малко след това избухват и въоръжени народни вълнения съставляващи неизвестната у нас „Сеулска пролет” която завършва с клането в Кванджу през май 1980 година. Официално обявените жертви са 200 но според участници във въстанието са около 10 пъти повече (1). Новия диктатор е генерал Чон Ду Хван (Chun Doo-Hwan).
В книгата си Хаджун Джанг съобщава и други интересни факти. „Манията на страната по икономическото развитие беше напълно отразена и в образованието. Учеха ни, че е наш патриотичен дълг да докладваме за всеки когото видим да пуши вносни цигари.” Нужен ли е коментар? Валутата са крайно необходими на икономиката и „тези които ги прахосват за глезотии, както нелегално внесени цигари бяха „предатели”.”
„Харченето на валута за неща които не са крайно необходими за индустриалното развитие бяха силно ограничавани, чрез забрани за внос, високи мита и акцизи (които са наричани акцизи върху луксозните стоки). Луксозните стоки включваха относително прости неща, като малки коли, уиски или шоколад. … по същата причина пътуването в чужбина беше забранено освен ако нямате изрично правителствено разрешение …” Разбира се нелегална търговия също съществува въртяща се главно около американските бази в Корея.
Макар и да се отклонявам от темата на книгата не мога да не отбележа паралела между ограниченията на Корейската диктатура и ограниченията в соц страните. Вече споменах, че зад ограничения внос и забраната на валутната търговия стоят разумни икономически съображения отхвърлянето на които доведе и до икономическия упадък последвал „прехода”. Същата ситуация и същата забрана за пътуване имаме и в Корея и зад нея отново има икономически причини. За соц страните може да се добави още една причина - изтичането на мозъци. През 70те и 80-те СССР и останалите соц страни имат особено силни средно и висше образование и създаването на кадри за Запада едва ли би се отразило добре на соц лагера. Западната пропаганда обаче ни втълпява, че това са просто безумни ограничения на полудели комунисти. Да, ама не! Комунистите ни най-малко не бяха глупави. Глупави се оказват тези които развалиха соца.
Разбира се има и разлики. Експлоатацията в Корея има своите жертви. Пак цитати от книгата на Хаджун Джанг. „Корейското икономическо чудо не е лишено от тъмни страни. Много момичета от бедни семейства в провинцията бяха принудени да си намерят работа веднага след завършване на основно образование на възраст 12 години - за да се „освободи семейството от още едно гърло” и да спечели пари така че поне един от братята да може да получи висше образование. Много момичета се оказват домашни прислужници в градските семейства от средната класа работейки за стая и храна и, ако имаха късмет, за малко джобни пари. Останалите момичета и момчетата без особен късмет бяха експлоатирани във фабриките, където условията напомняха на тъмни сатанински работилници от 19-ти век или на днешните суетшопс (sweatshops) в Китай. В конфекцията и текстилната промишленост, които бяха основната износна индустрия, работниците работят по 12 часа или повече при много вредни и нездравословни условия за ниско заплащане. Някои фабрики отказват дори да сервират супа в столовата за да не се налага на работниците да ползват едно ходене на тоалетна в повече което можеше да унищожи малката им печалба. Условията са малко по-добри в новопоявяващата се тежка индустрия - коли, стомана, химикали, машиностроене и т.н. - но като цяло Корейските работници с техните средно 53-54 работни часа в седмицата работят повече от който и да е друг в света по това време."
"Появиха се градски бедняшки квартали. … Пет или шестчленно семейство се натикваше в малка стая, а стотици хора поделят една тоалетна и единствен кран с течаща вода. … Някои хора търсейки прехрана стигат до градското бунище.”
Ето тези неща при нас ги нямаше. Някои ще кажат, че си е заслужавало да ги има. Аз не мисля така и се съмнявам, че самите те биха работили и живяли при такива условия. Но на чужд гръб и сто тояги са малко.
Следва и да направим паралел с Латинска Америка, където по това време също върлуват военни диктатури. Разликата с тях е, че латиноамериканските хунти са подмамвани от САЩ и Запада да провеждат неолиберална икономическа политика. Корея обратно. Оставена е да следва протекционистка политика. Не мислете, че това е пропуск на администрацията на САЩ. Южна Корея е страна граничеща със соц. блока в която САЩ и правителството избиват около 6 пъти повече „комунисти” отколкото комунистите избиват „десни” в Северна Корея. Да се остави Южна Корея да тъне в мизерия, както латиноамериканските страни създава опасност от болшевизация и обединение със Северна Корея в една соц. страна. Затова САЩ си „затваря очите” за корейското чудо. През 1997 година обаче нещата стоят по друг начин и Югоизточния азиатски икономически район е ударен от Азиатската криза и след това плячкосан от Западни мултинационални компании (2).
Но нека се върнем представянето на съдържанието на книгата както е дадено от самия автор в края на увода. „В основните глави на книгата, историческите глави (от 3та до 9та) аз разгръщам смесица от икономическа теория, история и съвременни доказателства за да обърна надолу с главата повечето от общоприетите тези. 1.Свободната търговия ограничава избора на бедните страни 2.Държането на чуждите компании настрана може да бъде добро за бедните страни в дългосрочен план. 3.Инвестирането в компания която ще има загуби 17 години би могло да е чудесно предложение 4.Някои от най-добрите фирми са държавни и са управлявани от държавата 5.„Вземането” на идеи от по-продуктивните чужденци е от изключителна важност за икономическото развитие 6.Ниската инфлация и правителственото благоразумие могат да са вредни за икономическото развитие 7.Корупцията съществува защото има твърде много, а не твърде малко пазар. 8.Свободната търговия и демокрацията не са естествени партньори 9.Страните не са бедни защото техните народи са мързеливи, хората са мързеливи защото са бедни. ”
Заключение
В заключение мога да кажа, че това е една книга крайно необходима на българския читател, чийто мозък 20 години е промиван с лъжите на неолиберализма. Можем само да съжаляваме, че все още няма български превод. Би бил полезен дори за членовете на правителството ни. (Е, поне бегача в обратна посока може да си я прочете и на английски.) Нека ония които не вярват на хора без титли този път чуят истината и от Кеймбриджски професор по икономика. Книгата ясно показва, че прехода който извършват социалистическите страни е икономическо самоубийство или убийство извършено под влиянието на една мощна пропагандистка лъжа - полезността на свободния пазар или неолиберализма като цяло. Книгата потвърждава и тезата ми, че западната икономика не е наука, а идеологическо оръжие. Няма научен подход, при който фактите (дори само ако вземем написаните тук факти за Южна Корея) се пренебрегват така грубо. В същото време основния възкресител на неолибералната теория Милтън Фридмън в Нобеловата си реч претендира, че икономиката била едва ли не точна наука. Не случайно аз твърдя, че Запада лъже много повече отколкото навремето комунистите, ако последните лъжеха въобще.
прехода който извършват социалистическите страни е икономическо самоубийство или убийство
западната икономика не е наука, а идеологическо оръжие
Кихано 15 ноември 2009
(1) BBC news, Flashback: The Kwangju massacre (2) Naomi Klein „The Shock Doctrine“, Penguin Books (2008)