- Дата на публикуване
Парична статистика и изводи от нея - Част I
- Автор
- Име
Парична статистика и изводи от нея - Част I
Този текст е в процес на написване, но тъй като стана доста дълъг и не се вижда кога ще намеря време и подходящо състояние на духа за да го завърша реших да го пускам на части, като предупредя, че вече пуснатите части могат да се променят докато не завърша целия текст. Промените обаче едва ли ще са по същество, така че - четете! Надявам се да е интересно въпреки относителната сложност на текста.
Съдържание
- „Глобално счетоводство”2. Експоненциален растеж и лихва 3. Растеж на парите и БВП 3.1. Американският долар 3.2 Реален брутен вътрешен продукт на САЩ 3.3 Западногерманската марка 3.4 Шведската крона 3.5. Други държави и валути4. Лихвата 5. Източници на експоненциалния растеж на парите6. Върху икономическата дефиниция на „пари” 7. Инфлация форевър 8. Ролята на централните банки 9. Златен стандарт10. Разпределение на парите, богатството и доходите 10.1. Посока на финансовите потоци 10.2 Разпределение на парите 10.3 Разпределение на доходите 10.4 Разпределение на богатството 10.5 Класово деление 10.6 Растящо неравенство 10.7 Валидност и разпространение на резултатите 11. Обща картина на капиталистическите парични отношения 12. Държавата 13. Какво да се прави?
Реален брутен вътрешен продукт на САЩ
Източници на експоненциалния растеж на парите
Върху икономическата дефиниция на „пари”
Разпределение на парите, богатството и доходите
Валидност и разпространение на резултатите
Обща картина на капиталистическите парични отношения
1. „Глобално счетоводство”
Една от функциите на парите е да бъдат мерна единица за счетоводни сметки. Тази функция е толкова естествена, че дори не се замисляме над нея. Тя обаче е особено важна и от нея произлиза основен подход към създаването и разпределението на парите, а имено – счетоводният. Тук отново се натъкваме на икономически куриоз. Всяка държава, фирма, банка и дори много физически лица водят счетоводство (без значение законно или не) на парите си, но общо счетоводство на парите поне за даден вид валута фактически няма. От една страна това е естествено – капиталистическата икономика е стихийна и дезорганизирана, а и някои хора не биха искали да се знае къде как и защо парите отиват там където са. От друга страна човечеството е усвоило и измерва достатъчно точно такива невидими величини като електрическо напрежение и ток, интензитет на рентгенови гама, алфа и бета лъчи, топлинен капацитет, енталпия и т.н., че е просто смешно да не успява да се справи с преброяването на парите, които самото то създава.
Воденето на „глобално счетоводство” за даден вид валута е толкова важно, колкото и воденето на фирмено или държавно счетоводство, тъй като ако цифрите по сметките не излизат, а те не излизат, възникват проблеми, които нямат нищо общо с реалната икономика и с производството на стоки и услуги. Това е така, тъй като всички ние се водим от номиналната стойност на дадена валута, тази която е изписана на банкнотите и с която се смята в банките, а не с трудно определими понятия като „покупателна способност”. Колкото и да е несигурно и неудобно, дори в крайни случаи на хиперинфлация пак се ръководим от номиналната стойност на парите.
Затова тук ще опитам да направя „глобално счетоводство” на парите в капиталистическата система. Такова счетоводство от една страна е елементарно, но от друга се нуждае от данни, които не винаги са налични просто защото не са събирани. Този текст същевременно дава количествени доказателства за действието на капиталистическата монетарна система, така както я бях обяснил в един предишен текст , за който се твърди, че е най-популярният от сайта.
Ако не е указано друго, всички данни на графиките, включително тези за Германия и Швеция са взети от сайта на Федералния резерв (ФЕД) на САЩ (1).
2. Експоненциален растеж и лихва?
Преди да премина към фактите нека напомня какво е експоненциален растеж. Ако математиката не ви интересува или си я знаете можете да прескочите тази част. Подозирам обаче, че на повечето читатели ще е полезна.
С „експоненциален растеж” се обозначава променлива величина y, която нараства в зависимост от друга променлива величина, х, чрез нарастваща експоненциална функция у=aebx, където а и b са положителни константи, а е=2,718. Експоненциалната функция е много бързо растяща функция. На Фигура 1 е дадено сравнение между нея и линейната функция, у=а+bx с едни и същи коефициенти а и b. Както се вижда нарастването на експоненциалната функция е много по-бързо. Най-съществената разлика между двете функции се състои в начина на нарастване. Линейната функция при всяка стойност на х нараства с една и съща стойност – коефициента „а”, докато експоненциалната функция за всяка стойност на х нараства пропорционално на себе си, т.е. с baebx=by. При изчисляване на сложна лихва, във всеки момент х1, следващ момента х, вие дължите сума у+by която е равна на сумата у, която дължите към момента х, плюс същата сума умножена по лихвата b за периода х1-х. Този факт е отдавна известен. Изследвайки натрупването на пари по сложна лихва, Якоб Бернули извежда формула за изчисляване на числото е= 2.718281828… още през 17-ти век, а по-късно шведският математик Ойлер дефинира експоненциалната функция като граничен преход при безкрайно често олихвяване (т.е. х1-х клони към нула) на формулата за сумата пари натрупвана чрез сложна лихва (2). Така математически е отдавна установено и известно, че величина, която нараства пропорционално на текущата си стойност, както сумата пари на които се начислява сложна лихва, расте експоненциално . Нека спомена, че начисляването на проста лихва, т.е. такава която се начислява само върху главницата води до линейно нарастване на дължимата сума тъй като при постоянна лихва нарастването във всеки момент е едно и също.
Фигура 1 Сравнение между експоненциален и линеен растеж: а) вертикалната ос е в линеен мащаб, линейната функция представлява права линия, а експоненциалната – крива; б) вертикалната ос е в логаритмичен мащаб, линейната функция е крива линия а експоненциалната е права линия.
Как да разпознаем експоненциалният растеж? Общо взето без математическа култура и известна математическа обработка не може. Най-лесният начин е изчертаването на функцията в логаритмичен мащаб по вертикалната ос на графиката. Това означава, по вертикалната ос да начертаем ln(у) (няма значение при каква основа) вместо у, тъй като се получава ln(y)=ln(a)+bx, което е линейна функция – Фигура 1(б). За да не се изписват стойностите на ln(y) по вертикала съвременния софтуер изчислява позицията на у и я нанася. Затова отметките по вертикалната ос на логаритмичната скала не са на равни разстояния една от друга. Това се вижда на Фигура 1(б) и на следващите фигури които ще представя.
От наклона на правата ln(y)=ln(a)+bx се изчислява b. Тази величина обаче е лихва при безкрайно често олихвяване и затова е минимална. Тя се превръща в ефективна годишна лихва (annual effective rate) по формулата beff= eb-1 (3a). Същото се отнася и за всяка друга величина която расте експоненциално, но се отчита на периоди, например годишно. Затова навсякъде по-нататък числата за растеж са ефективен годишен растеж, който в случая с нарастване на парична сума може да се тълкува като ефективна годишна лихва.
3. Растеж на парите и БВП
3.1. Американският долар
Нека разгледаме нарастването на количеството американски долари. Паричната маса, независимо кой паричен агрегат разглеждаме, нараства експоненциално. Ако не знаете какво е „паричен агрегат”, не се притеснявайте. Става дума за това, че парите, като сума от книжни пари, банкови сметки и всякакъв вид ценни книжа купени за пари и носещи доход пропорционално на стойността си, нарастват експоненциално.
На Фигура 2 виждаме паричната база („Monetary Base“ или както Милтън Фридман ги нарича „High-powered money“ ) на долара от 1918 година насам. Паричната база включва книжните банкноти, монетите и банковите резерви, които банките са задължени по закон да заделят (3). Тя е онази част от парите, които Федералния резерв контролира най-пряко.
Фигура 2 Парична база на САЩ. Червените прави представляват експоненциално нарастване, а числата показват средния годишен растеж спрямо предходната година в проценти.
Както бе описано в предишната част, вертикалната ос на Фигура 2 е в логаритмичен мащаб. Прави участъци на експоненциален растеж се очертават много ясно, особено след 1946-та година. Червените линии са експоненциални функции, които най-добре описват данните за съответния период. Процентите на графиката показват ефективното годишно нарастване на паричната база спрямо предходната година. Те са определени по наклона на правите участъци (червените линии). Тези проценти биха съответствали на ефективна годишна сложна лихва, ако паричната база беше сума дадена на заем.
Графиката поставя повече въпроси отколкото дава отговори. Аз лично съм изненадан от изключително точното спазване на експоненциалния растеж . Интересно е също на какво се дължат промените в наклона на правите участъци. Какво се е случило през 1933 и 1946 можем да отгатнем. Първото е краят на „Голямата депресия”, второто краят на Втората световна война. Но къде е началото на Втората световна война? Какво се е случило през 1964-65 година? Вижда се че липсва премахването на златният стандарт през 1971 година от президента Никсън, липсват и „икономическите цикли”. Кратката история на паричната политика на ФЕД, която Мишкин разказва в учебника си (3 стр. 419-428) има малко общо с наблюдаваното на Фигура 2, особено след Втората световна война.
Но нека продължим нататък. Фигура 3 представя всички парични агрегати на долара, доколкото са достъпни данни на сайта на Федералния резерв. Ще пропусна дефинициите на паричните агрегати. Те могат да бъдат намерени както в съответните учебници (3), така и във Википедия (4). Ще отбележа само, че всеки по-горен агрегат съдържа по долния. Така М1 съдържа М0, М2 съдържа М1 и следователно М0. М3 е агрегатът който съдържа „всички пари”, но за съжаление ФЕД спира да го изчислява през 2006 година. Другият важен факт който следва да се спомене е, че колкото по-горен е агрегатът толкова по-малко контрол има ФЕД върху него.
Фигура 3 Парични агрегати, брутен вътрешен продукт и лихви на САЩ.
Веднага се вижда, че всички парични агрегати, макар и с леки отклонения следват експоненциалния растеж на М0 и паричната база. За най-дългия период на експоненциален растеж, 1965-2003 година, нарастването се движи между 6 и 8%. Интересно е да се спомене също, че М2 и М3 до към 1970-та година следват една експонента, след това нарастват по-бързо до към 90-та година и след спад към 1995-та година отново се връщат към експонентата от преди 1970-та година. Тенденцията е особено забележима при М2.
На Фигура 3 е начертан още и Брутния Вътрешен Продукт (БВП) на САЩ от 1929 година насам. Той също нараства експоненциално за големи периоди от време. Неговите изменения са по плавни отколкото на паричните агрегати, но се вижда, че следва по-скоро изменението на М3 и М2 отколкото на паричната база или на по-долните агрегати. В това има логика, тъй като БВП в този му вид расте предимно поради инфлация и следователно отразява растежа на паричната маса, а не на произведения продукт. Това идва да ни каже, че М2 и М3 са действителни фактори и следва да бъдат отчитани като съдържащи „всички долари”. Фактически М3 би трябвало да е сумата от „всички пари”, но той вече не се рапортува от ФЕД. Така че М2 може да се вземе за сума на „всички долари”. Точно това би следвало да се нарича „парична маса”.
3.2 Реален брутен вътрешен продукт на САЩ
Предположението, че БВП на САЩ на Фигура 3 просто отразява растежа на паричната маса се потвърждава от Фигура 4 на която е начертан заедно с коригирания за инфлацията БВП (Real Gross Domestic Product). Оранжевите кръгчета представляват БВП изчислен в долари от 2005 година, а сините триъгълничета – в долари от 1946 година. По паралелното вертикално отместване на двете криви се вижда, че доларът се е обезценил почти 10 пъти от 1946-та година до сега.
Доста по-интересно е обаче, че целия следвоенен период може да се опише с една единствена експонента с растеж от 3.26% годишно. Това означава, че цялата монетарна еквилибристика след 1946-та година е била залудо. Изменението в наклона на паричната база през 1965-та година няма никакъв ефект върху БВП. Ако трябва да сме по-точни, има, но малък и то отрицателен. Ако в периода 1947-60 нарастването на реалния БВП е 3.55%, за периода 1961-65 – 5.57% то след 65-та година отлично следва експонента с нарастване от 3,14%. Паралелното на М2 и М3 отклонение на БВП от експонентата между 1970-та и 1995-та година липсва в инфлационно коригирания БВП, което показва, че това отклонение е чисто монетарен ефект.
Фигура 4 БВП и коригиран според инфлацията БВП на САЩ. Коригирания БВП е даден по цени от 1946 и 2005 година.
3.3 Западногерманската марка
Нека видим как стоят нещата със западногерманската марка. Фигура 5 ни показва М2 на Федерална република Германия от 50-те до 1998 година, т.е. до приемане на еврото, заедно с реалния БВП на Германия от 1960 до 2010 година. Забележете, че лявата скала, по която се отчита М2 е логаритмична, а дясната, по която се отчита БВП е линейна. Без да навлизаме в подробности се вижда, че М2 нараства експоненциално с 8.76% на година, докато БВП нараства линейно с 35.4 милиарда USD годишно преди обединението и с 37.8 милиарда USD годишно след обединението на ФРГ и ГДР през 1990-та година. Данните за БВП са в американски долари от 2010 година тъй като са взети също от сайта на ФЕД (1). Тъй като 37.8 милиарда са 8.76% от 432 милиарда то годишният растеж на М2 е изпреварил този на реалния БВП още преди 1960-та година. Виждаме, че както и в САЩ така и във ФРГ паричната маса нараства по-бързо отколкото реалния БВП .
Фигура 5 . Нарастване на агрегата М2 (черните символи) на западногерманската марка и инфлационно коригирания БВП (сините кръгчета) на ФРГ.
Скокът в БВП на Германия при обединението ме накара да направя следната сметка. През 1988-ма населението на ФРГ е 61.4 милиона, а на ГДР 16.7 милиона души (5) или общо 78.1 милиона. През 1990-та, след обединението Германия наброява 79.4 милиона, само с 1.3 милиона повече. Можем да предположим, че съотношението на населението между ФРГ и ГДР не се е променило много между 1988 и 1990-та година. От друга страна БВП на ФРГ към 1990-та е 1862 млрд. долара, към които при обединението се прибавят 2434-1862= 572 милиарда долара. Следователно реален БВП на главаот населението към 1988 се получава за ФРГ 30.3 хиляди долара на човек, а за ГДР 34.3 хиляди долара на човек. Дори да присъдим цялото увеличение на населението между 88-ма и 90-та на ГДР пак се получават 31.8 хиляди долара на човек. Така се получава, че по оценките на западногерманците (или американците) към 1990-та година реалният БВП на човек от населението на ГДР е по-голям от този на ФРГ. Следва да отбележа, че резултатите не зависят от това в каква валута е изразен реалния БВП тъй като при тази сметка се ползва само относителният скок. Та интересно откъде ФЕД са взели тези данни или как са ги изчислили, тъй като се оказва, че когато се говори за политика мнението за ГДР (а и соца въобще) е едно, а икономическите изчисления са се оказали друго.
3.4 Шведската крона
Направих известно усилие да намеря данни за паричните агрегати на Швеция, тъй като скандинавските страни са сочени у нас като „постигнали социализма”. За щастие на сайта на Шведската централна банка успях да намеря данни за паричния агрегат М3 и за БВП от 1870 година насам (6). Малко по трудно намерих данни за реалния БВП. Наложи се отново да ползвам сайта на ФЕД (1), като превърнах доларите от 2010 година в шведски крони по курса за същата година (7.5077 крони за долар (7)) и ги върнах към 1960-та година според БВП. Така на Фигура 6 реалния БВП е по цени от 1960-та година.
Фигура 6 Изменение на паричния агрегат М3 и БВП от 1870-та година насам, както и на реалния БВП от 1960-та година насам.
Швеция до голяма степен повтаря ситуацията в САЩ, като по-съществено отклонение от експоненциалния растеж на М3 се наблюдава само между двете световни войни , при което наклона се сменя от 5.80% преди войните на приблизително 8.51% след тях до към 85-90-та година, след което наклонът пак намалява. БВП следва същия характер, като между 1970-та и 1990-та година дори изпреварва М3 по растеж. След 1960-та година реалният БВП следва курс който не е нито експонента нито линеен, но все пак е по-близо до линеен отколкото до експоненциален растеж. Но дори и да го апроксимираме с експоненциален растеж в частта която позволява (след 1975-та година) то нарастването е едва 2.26% годишно докато най-бавното нарастване на М3 в този период е почти двойно 4.52%.
3.5. Други държави и валути
Дадените примери са достатъчни за да очертаят картината на покритието на парите със стоки в капиталистическата система. Вероятно ще се намерят много други държави в които ситуацията е същата. Във Википедия има графики за паричните агрегати и на други страни (4) но за съжаление не са в логаритмичен мащаб по вертикалната ос. Въпреки това се вижда нарастване на количеството пари за всички страни, а за Индия и Австралия то е особено стръмно. Тук е мястото да спомена, че експоненциален растеж на паричната маса следва да се очаква в страни със собствена валута и независима валутна политика. Такива са и трите примера дадени тук. В страна като България, която е във валутен борд и при това е сравнително малка (т.е. количеството пари които употребява е по-малко от оборота на голяма мултинационална компания) експоненциален растеж на паричната маса може и да не се наблюдава.
Както е известно обаче, страните с неконвертируема валута се стремят да „обезпечават” валутата си с долари или евро. Затова в края ще покажа една графика на общите валутни резерви в света, която е публикувана от икономиста Ричард Дънкан в книгата му „Кризата на долара” (8). Преначертаването в логаритмична вертикална скала е от мен.
Фигура 7 Изменение на международните валутни резерви от 1949 до 2000 година. Паричната единица е „Специални права на тираж” – „парите” „печатани” от Международния валутен фонд.
Разривът между 1968 и 1971 година представлява разпада на Бретън Уудската система. Преди и след него виждаме обичайния експоненциален растеж, като след 71 година се появява отново магическото число от около малко над 8% годишно. Така можем да очакваме, че паричната маса нараства експоненциално и в страните които ползват долара и еврото за да осигуряват „покритие” на собствената си валута.
4. Лихвата
Според теорията на търсенето и предлагането измененията в лихвата водят до изменения в паричното предлагане и паричните агрегати (3), като нарастването на лихвите предизвиква свиване на паричната маса, а намаляването – увеличаване. На Фигура 3 не случайно съм начертал и хода на лихвите от 1955 година насам. Както вече писах, кой вид лихва съм взел няма значение, всичките имат един и същ ход. Виждате ли някаква връзка между хода на лихвите и на паричните агрегати? Не? Не сте достатъчно наблюдателни и забравяте – икономистите са вманиачени на тема краткосрочни изменения. Краткосрочните изменения, или онова което наричам статистически шум се изявяват ако от хода, например на М0 извадим дългосрочния ход, т.е. червените прави. Тогава получаваме краткосрочните изменения показани на Фигура 8. Да, взаимозависимост между измененията на лихвата и изменението на М0, каквато предсказва теорията, се забелязват, особено след 1980-та година.
Другото което Фигура 8 показва е, че лихвата обикновено влияе на не повече от 10% от М0 и вероятно на паричната база. Което следва да ни каже, че влиянието й се преувеличава. Освен това, изглежда че промяната й има значение, а не стойностите между които се променя.
Фигура 8 Относително отклонение на М0 от експоненциалния растеж сравнено с хода на лихвените проценти.
В дългосрочен аспект обаче, пренебрегвайки краткосрочните резки изменения, от 1955 до 1982-ра година има нарастване на лихвата а след това намаляване. Това дългосрочно изменение не се отразява на М0, паричната база (Фигура 2) и М2. М0 обаче се контролира пряко от ФЕД. Вярно, съществува правилото, да не се употребява едновременно промяна на лихвата и промяна на паричната база, поради зависимост между тях. Но какво значи едновременно? Ако едновременно означава не в един и същ месец или полугодие, то тогава е ФЕД е коригирал дългосрочното влияние на лихвата върху М0 и паричната база.
Разглеждайки останалите парични агрегати виждаме, че единственото отклонение от експоненциалния растеж, което бихме могли да свържем с дългосрочното изменение на лихвите е това на М2 и М3 между 1970 и 1995-та година. То обаче е противоположно на очакваното, т.е. с нарастване на лихвата нараства паричната маса и обратно.
И накрая, лихвата също няма никакво влияние върху растежа на реалния БВП както може да се види от Фигура 4.
Изводи
- Примерите на САЩ, ФРГ, Швеция и общите валутни резерви показват безупречно и еднозначно, че паричната маса нараства експоненциално .
- БВП следва нарастването на горните агрегати (М2, М3) на паричната маса .
- Реалният БВП нараства експоненциално или линейно, но дори когато нараства експоненциално ефективното годишно нарастване е около 2 - 3 пъти по-ниско .
- Лихвата има само краткосрочно (в рамките на не повече от 5 години) влияние върху паричните агрегати, което е обратно пропорционално и се изразява в не повече от 10% от стойността им .
- В дългосрочен план (над 10 години) лихвата или не влияе на паричните агрегати или влияе само на М2 и М3, като влиянието е право пропорционално .
5. Източници на експоненциалния растеж на парите
Очевидно практиката потвърждава теорията – паричната маса нараства експоненциално. Въпросът е от какво се определя годишният й растеж. Първият отговор е – от лихвата. Банките дават пари само срещу лихва. Важно е да се разбере, че веднъж пусната дадена сума пари никога не се връща в банките. Ако един човек или фирма връща парите които е взел, то друг взема. Така парите винаги са дадени на заем и се олихвяват с някаква ефективна годишна лихва. Всички лихви обаче следват хода на дадените на Фигура 2 и не се отличават много от тях по стойност. Например, средната лихва (Bank Prime Loan Rate) между 1964 и 2004 е 8.18%, което е доста близо до годишното нарастване на М3 на Фигура 2. Има обаче един проблем. Първо, редно е да се ползва разликата в лихвите по кредита и депозита, която е по-малка. И второ, средната стойност в случая не върши работа, тъй като експоненциалният растеж с 8.16% на М3 започва още през 1960 година, когато въобще не е било ясно, че през 80-те лихвата ще се вдигне до 20% та да стене средната лихва 8.18%, т.е. не е възможно експоненциалният растеж през 60-те и 70-те да се дължи на лихвата през 80-те. Следователно трябва да се търсят и други причини.
В учебниците по макроикономика (9) ще намерите схема на кръговрата на стоки, услуги и пари – Фигура 9. Онова което тя не ни казва е, че при всяко завъртане има не само печалба, т.е. печеливш, а и загуба, т.е. губещ. Логиката е изключително проста. Нека парите в системата са постоянно количество, т.е. нови пари не се печатат. Това, че някой печели означава, че повече пари стават негова собственост и тъй като всички пари са постоянна сума следователно някой губи тези пари. Ако общата сума е взета на заем, както в действителност е взета от банковата система, то този който губи няма да може да върне дълга си и ще трябва да разпродава активи, т.е. ще банкрутира. С времето банкрутиращите ще стават все повече и за да се избегне разпад на системата се прилага рефинансиране от страна на банките. Максималния обем на рефинансиране е равен на обема на печалбите за разглеждания период. Тъй като печалбата също се формира пропорционално на вложения капитал то тя също поражда експоненциален растеж на паричната маса.
Фигура 9 Кръговрат на парите и стоките в икономиката (9 стр. 24). При всяко завъртане на парите върху тях се начислява печалба, която трябва да бъде рефинансирана.
Така можем да обобщим; паричната маса нараства експоненциално по формулата М=ebt, където b=ln(k+1) (което прави М=(k+1)t), а k e сума от средната номинална лихва, средната номинална доходност на ценните книжа и средната печалба, минус средната номинална лихва по депозитите всичките изчислени например за година. Съществено е обаче, че средните стойности освен по време (през годината) се осредняват и по видовете заеми като се претеглят с относителните суми пари по които са начислени. Например: през годината са дадени потребителски кредити за 1000 лева при лихва 10% и ипотечни кредити за 4000 лева при 7% годишна лихва. Тогава средната лихва е (1000х12+4000*7)/(1000+4000) = 8%. По същият начин се осредняват лихвите по депозита и доходността на ценните книжа. Малко по-сложно е изчислението на средната печалба. За него е необходимо да се знае разпределението на печалбата по вложените общи суми за което предполагам статистика не се води. Освен това, от печалбата трябва да се извади частта употребена за изкупуване на активи на фалирали фирми и физически лица.
6. Върху икономическата дефиниция на „пари”
За да не изпадам в състоянието на икономистите и да не знам за какво говоря нека дефинирам и за какви „пари” става дума. Вече споменах, че БВП следва хода на най-широките пари, т.е. М2 или М3. В това има логика. Под пари следва да се разбира номиналната стойност на всички монети и банкноти плюс номиналната стойност на всички кредитни/депозитни договори (което включва, ценните книжа и дори устни договорки) сключени в пари, независимо от тяхната ликвидност. С други думи, под пари трябва да се разбират пари във възможно най-широкият смисъл по икономическата терминология. Логиката зад тази дефиниция е проста и ясна. Ако в даден момент замразим системата то в нея трябва да има пари (формално банкноти) с които да се обслужат всички тези договори, т.е. трябва да има толкова пари, че всички да могат да си върнат заемите. Това се налага, тъй като кредитодателите вече разчитат на тези пари, т.е. тези пари са създадени и дори имат собственик. Това е счетоводната логика при която всеки договор сключен в пари се осчетоводява по стойността записана в него.
Икономистите следват друга логика, тази на частичният резерв, т.е. в никой случай в икономиката няма да се наложи да се плащат банкноти по всички кредитни договори и затова не е необходимо като „пари” да се разглеждат всички пари. Освен това, стоки се купуват само с най-ликвидните средства – банкноти, монети и безсрочни депозити. Така теориите за паричното търсене изхождат от търсенето на банкноти, като се отчита възможното им прехвърляне в депозити и ценни книжа и обратно (3 стр. 517-535). Съответно, строят се и се използват функции на паричното търсене за М1. През 80-те обаче, практиката налага на ФЕД да премине към предсказване на търсенето на пари според М2 (3 Apendix 2 to Chapter 22 ). И разбира се, икономистите се интересуват от краткосрочното търсене, т.е. от предсказване на онова, което наричам статистически шум.
Данните на Фигура 3 за САЩ и на Фигура 6 за Швеция (предполагам могат да се намерят данни и за други страни) очевидно показват, че като „пари” трябва да се считат парите по възможно най-широката дефиниция, тъй като БВП повтаря хода именно на тези пари, докато реалния БВП има съвсем различен ход. Така делението на парите по ликвидност, което икономистите правят, е непрактично и непродуктивно. Предполагам и то, както и цялата икономическа наука, се е появило исторически за удобство на „инвеститорите”, а не като следствие на научен подход.
Така изведеното уравнение за експоненциален растеж на парите се отнася за всички пари, както банкноти и монети, така и договорени, чрез кредити, ценни книжа и дори устно, пари. (Каква е разликата между устно договорените и договорените например чрез кредит пари. Кредитните договори са уредени със закон, и ако се получи конфликт човек може да разчита на съдебната система да уреди спора. Когато договорката е устна и без свидетели, на съдебната система не може да се разчита. Тогава според условията се прибягва и до лична саморазправа. Все едно, устните кредитни договорки ако имат лихва също трябва да се отчитат, тъй като сключилите ги ползват парите които и всички останали.)
7. Инфлация форевър
Фактът, че растежът на паричната маса винаги изпреварва растежът на реалния БВП говори само за едно – наличието на инфлация в случая измерена с така наречения БВП дефлатор. Ако искаме да няма инфлация би следвало растежът на парите да е еднакъв с растежът на БВП. Двата растежа обаче зависят от различни неща. Растежа на парите зависи от лихвата и печалбата, колкото по-големи са те, толкова по-бърз е растежът. Големината на печалбата зависи от скоростта с която се натрупва. Ако на финансовите пазари през 50-те са били необходими часове за сключване на една сделка, то сега това отнема минути. Това означава, например, че препродаването на актив сега би отнело много по-малко време отколкото преди 60-70 години. Следователно, броят сделки с печалба годишно е по-голям и при фиксирана печалба от сделка, да речем приетата между бизнесмените за прилична, общата печалба за годината е по-голяма. Скоростта на натрупване на печалба зависи от скоростта на договаряне и от гарантираните от условията на договорите (вкл. кредитни) печалби.
В реалната икономика нещата стоят по подобен, начин, но се определят от различни фактори. Да, сега една кола се произвежда много по-бързо отколкото преди 60 години, но това ускорение се определя не от договори, а от технологичното развитие, от изобретателността на хората и от природните дадености.
Така растежът на парите се определя от човешката алчност, която като патология е безгранична, а растежът на реалния БВП се определя от физическите възможности на човека, които са ограничени по природа. Ето защо в условията на капитализъм растежът на парите винаги ще изпреварва растежът на реалната икономика, т.е. инфлация винаги ще има.
Имотният балон, който се спука през 2008 е краен пример за действието на алчността. Непрекъснатото препродаване на имоти е серия от сключване на договори с голяма печалба за кратко време. Колкото повече договори, т.е. покупки, толкова повече се качва цената и следователно печалбите са по-големи. От препродаването на дълговете, т.н. финансови деривативи, се трупа допълнителна печалба. Печалбата от всяка една такава препродажба създава пари, пари които няма откъде да дойдат. Още повече, че същевременно, от около 2001-2004, по вина на ФЕД или не, паричната база (Фигура 2) изостава от дългогодишния си растеж със 7.79%. И третият фактор, оня който предизвиква паниката на финансовите пазари е, че дори парите да бяха напечатани, механизмът на тяхното разпределение като заплати с които да се изплащат заеми минава през реалната икономика и следователно е прекалено бавен за да следва хода на нарастването на печалбите.
Така в един момент се оказа, че парите всъщност ги няма и не ги е имало. Лемън Брадърс фалира, а останалите банки бяха спасени с „печатане” на пари, както може да се види и от Фигури 2 и 3. С други думи ФЕД позволи парите договорени при спекулата с имоти и финансови деривативи да бъдат създадени за да не загубят спекулантите. Купилите жилище със заем, между които и работници и служители на заплата загубиха. Алчността възтържествува над физическите възможности.
Ако искаме да няма инфлация, то печалбите и лихвите трябва да си поделят растеж от около 3-4%, нещо което "бизнеса" едва ли би позволил.
8. Ролята на централните банки
Ония които са прочели само една книга и то книгата „Капитализъм и свобода” на Милтън Фридмън сигурно вече са се разпищели, че още не съм споменал държавата като основен виновник за всички злини. Нали държавата печата парите. Уви, не е държавата, а централните банки, които за основните развити страни са частни. Да, имат отношения с държавата, но по принцип са независими (3 стр. 349) и независимостта им е критерий за наличие на демокрация. ФЕД е също независима от правителството институция (3 стр. 346). Така че държавата, особено в последните десетилетия, няма почти никакво влияние върху централните банки, което разбира се не означава, че не може да се договаря с тях.
В икономиката обаче няма единно мнение за това дали централните банки контролират паричната маса, и чрез нея икономиката, или просто откликват на търсенето на пари в икономиката. Действията на централните банки изхождат от разбирането, че те контролират парите и икономиката. Например, монетарната политика на ФЕД има шест крайни цели: ниска безработица, икономически растеж, стабилност на цените, стабилност на лихвите, стабилност на финансовия пазар и стабилност на валутния пазар (3 стр. 411). Тези цели ФЕД преследва чрез три парични инструмента: операции на финансовия пазар, промяна на лихвата на заемите които дава (discount rate) и промяна на коефициента на задължителни резерви, (3 стр. 393-408).
Промяната на коефициента на задължителните резерви вече не се ползва, поради неприятен опит в миналото. Много цантрални банки, например в Канада, Австралия, Швеция, Нова Зеландия, Норвегия, вече са премахнали изцяло задължителните резерви и са преминали на коридорна система състояща се от две лихвени стойности (3, 10). Така че инструментите за парична политика на централните банки всъщност са два и с тези два инструмента ФЕД (а и останалите централни банки) се надява да контролира шест параметъра (целите на ФЕД). Това е принципно невъзможно! Вярно, някои от шестте параметъра, като например безработицата и икономическият растеж, не са независими. Но и двата инструмента на ФЕД имат един и същ краен ефект – манипулират паричната база, т.е. те също не са независими. Така че да се смята, че с контролирането на един параметър може да се управлява икономиката е проява на невежество. Не казвам, че икономиката не се влияе от този параметър, напротив, влияе се, но не може да се контролира чрез него. ФЕД е в състоянието на шофьор на кола на която функционира само педала на газта. Така е абсолютно сигурно, че централните банки не контролират икономиката, макар и да имат ограничено влияние над нея.
Съвременните изследвания обаче показват, че централните банки не определят и количеството пари в икономиката. Необходимото количество пари се определя вътре в самата икономика (т.е. има ендогенен характер), а централните банки само откликват на търсенето на пари (11). Тази хипотеза напълно съответства на виждането, че лихвите и печалбите определят дългосрочния ход на експоненциално нарастване на паричната маса.
Така се оказва, че централните банки не контролират икономката чрез паричната маса. Те дори не притежават средствата за такъв контрол. Централните банки само откликват на търсенето на пари в икономиката . Това, което ги прави изключителни е правото да дадат пари без да са взели отнякъде поне част от тях. От способността на централната банка точно да задоволи търсенето на пари в икономиката зависи в каква криза последната ще попадне – инфлационна или дефлационна.
9. Златен стандарт
Използването на златен стандарт при дадените условия е невъзможно. Златният стандарт обикновено се препоръчва като средство срещу инфлацията. Средство което би дало някакво покритие на парите, тъй като за всяка монета или банкнота се гарантира определено количество злато. Например, след ВСВ в рамките на Бретън-Уудската система САЩ са се задължили за всеки 35 долара да дават 1 унция злато. Златният стандарт обаче не може да даде покритие на парите по очевидни причини – поради ограниченото си количество не може да осигури необходимият за икономиката (световната или на голяма страна като САЩ) експоненциален растеж на парите. Преустановяването на печатането на пари, т.е. на експоненциалният им растеж, би довело до дефлационна и дългова криза подобна на кризата в Европейският съюз в момента . Ако периодично променяме фиксираната цена на златото, тогава то губи смисъла си на стандарт. Ако пък допуснем, че съумеем да добиваме злато експоненциално, то златото ще бъде подложено на инфлация така както и парите които нямат покритие и нищо няма да се промени.
Изтъкваното предимство на златния стандарт като средство за изравняване на търговските баланси може да се осъществи и без златен стандарт, като страните обменят злато по пазарни цени, а централните банки се задължат да увеличат или намалят паричната си база пропорционално.
Представете си обаче страна, в която икономиката не върви поради дефлационни процеси, и същевременно има отрицателен търговски баланс. Тя трябва да продаде злато и да намали паричната си база, т.е. да задълбочи кризата си.
Следва Част II.
Кихано 09 май 2012
- Federal Reserve Economic Data (FRED), Federal Reserve Bank of St. Louis 2. Википедия, Exponential function 3. Frederic Mishkin „The economics of money banking and financial markets“ 7-th Edition Pearson (2004) Достъпен е в нета. С повечко усилие може да се намери и 9то издание от 2010 година.4. Википедия, Money supply 5. Historical Atlas,Population of Germany 6. Bank of Sweden, Money supply 1871- 2006, данните са в екселския файл 7. http://www.indexmundi.com/sweden/exchange_rates.html 8. Richard Dunkan „The dollar crisis: Causes, Consequences, Cures“, Wiley (2003)9. N. G. Mankiw, "Principles of economics", Third edition, South-Western College Pub (2003). Достъпен в нета.10. George A. Kahn, „Monetary Policy under a Corridor Operating Framework”, Journal Economic Review, Q IV, (2010), стр. 5-3411. Marc Lavoie, „Monetary base endogeneity and the new procedures of the asset-based Canadian and American monetary systems“, Journal of Post Keynesian Economics, 27 (Summer 2005) стр. 689-709
Federal Reserve Economic Data (FRED), Federal Reserve Bank of St. Louis