Наполеон-Хитлер-Обама

Злото почти винаги се представя за добро, доброто почти никога не се представя за зло.

Съдържание Одеското клане Антитерористичната акция Безнаказаността развращава Правителството в Киев - откровен фашизъм Изборите ще оправят нещата! Ооо да! Нали? Надежди за разведряване – да, ама не! Малоазийският самолет Играта на злото Политиката на Русия Заключение

Одеското клане

Антитерористичната акция

Безнаказаността развращава

Правителството в Киев - откровен фашизъм

Изборите ще оправят нещата! Ооо да! Нали?

Надежди за разведряване – да, ама не!

Малоазийският самолет

Играта на злото

Политиката на Русия

Заключение

Предишният си текст за Украйна завърших с това, че Украйна не е държава а територия. От 1991 година до сега Украйна не успя да изгради държавност, всяко второ правителство идва или си отива с улични сблъсъци – каква благоприятна почва за западните интриганти. На този фон е напълно нормално териториите населени с руснаци да поискат отделяне, както Крим, или статут, който би им позволявал по-голяма самостоятелност и независимост от Киев. Това естествено се случи, след кървавия преврат на „опозицията“ в Киев и фактическото разпадане на украинската държава.

Предишният си текст за Украйна

Крим се присъедини към Русия само с два изстрела и то от украински снайперист, който стреляше и по двете страни за да провокира въоръжен сблъсък, както на Майдана. Загубата на Крим вече е достатъчен повод за оставка на превратаджийското правителство в Киев. Но не се случи. Руснаците в източните региони на Украйна открито излязоха на протест. Исканията им не са единни или координирани, но най-често се иска референдум за федерализация на Украйна. Размирици, побоища и палежи, както в Киев, нямаше. Нямаше и сблъсък със силите на реда, които също подкрепяха демонстрантите в голяма част от протестиращите региони. Провали се и първата „антитерористичната акция“ на правителството в Киев. Хората просто не искаха да се бият, въпреки усилията на САЩ и Киев. Протестът на руснаците беше много по-мирен и много по-цивилизован от този на Майдана. И така до втори май.

Одеското клане

Това което беше извършено в Одеса на 2 май просто не е за вярване. Кадрите, които се разпространяват из интернет са повече от ужасни. В официалната версия с 46 жертви, които са се самозапалили в Дома на профсъюзите в Одеса няма почти нищо вярно. Версията, че проруските активисти дошли подготвени и въоръжени и предизвикали футболните фенове, а след това се скрили в Профсъюзния дом от невъоръжените националисти и накрая са се самозастреляли и самозапалили не само не отговаря на разпространяваните кадри от събитието, а е и изначално глупава. Как въоръжените и подготвени нападатели се оказват жертви на невъоръжените и неподготвени украински националисти? Стратезите измислили това престъпление забравят, че не се намират в Салвадор или Никарагуа през 70-те и 80-те години, а в Европа през 21 век, когато почти всеки има камера или телефон с камера, който винаги носи със себе си. Затова такова нагло и жестоко престъпление не може да бъде укрито чрез пропагандата на благосклонните медии дори когато става дума за западните медии.

Клането в Одеса очевидно е предварително подготвена акция на украинското правителство вероятно със съдействието на американските тайни служби и с използване на платени украински ултранационалисти. Когато шефът на ЦРУ посети Киев направих коментар (под псевдонима „попай моряка“), че единствената причина шефа на ЦРУ да посещава Киев е подготвянето на “false flag operation”, т.е. че ще извършат злодеяние, което ще опитат да припишат на проруските активисти (1). Именно това се случи в Одеса на 2 май, но объркаха жертвата. Онези, които се чудят каква е била целта на акцията, то това е отговора – да се покаже, че проруските активисти не са мирни, да им се припишат убийства, които да оправдаят антитерористичната операция на правителството, т.е. „пускането на танковете“ срещу мирно протестиращо население.

Какво действително се е случило в Одеса? Използвайки футболния мач и шествието на запалянковците въоръжена и добре екипирана група, се представя за проруски активисти и провокира шествието на футболните фенове. За произхода на тази група има различни версии, за едни това е „Десен сектор“, за други - „Сотни майдана“ (2), а за депутата от Областния съвет на Одеса, Вадим Савенко, това са хора от спецчастите „Щурм" и „Днепър-1" на украинското вътрешно министерство (3). За това, както за правилното насочване на разярените фенове към площада с истинските мирни проруски активисти се грижи милицията. Могат да се видят кадри, на които фалшивите „проруски активисти“ стрелят по запалянковците иззад полицейския кордон, как той се отваря за да минат провокаторите и как милиционери се съветват с въоръжени бойци и стоят редом до стрелящите националисти (4, първото видео). Когато разярената тълпа се насочва към истинските проруски активисти, последните решават да се скрият в Дома на профсъюзите. Именно там настъпва истинското клане. Пожарът не само не е запален от проруските активисти, той не е и основната причина за смърт. Той е прикритие на факта, че хората са били убивани „на конвейр“ от украинските националисти, а труповете са били поливани със запалителна течност и подпалвани за прикриване на следите и за по трудно разпознаване на убитите. По снимките (линковете в 2) ще видите трупове, които са овъглени само от кръста нагоре, както и силно овъглени трупове редом до камара с дървени столове, т.е. труповете са местени. Около други трупове има следи, че са влачени. Има снимка на труп на жена без дрехи от кръста надолу, което означава, че вероятно е била изнасилена преди да бъде убита и запалена. Бременна жена е удушена с кабел. Писъците й са чути и записани извън сградата, а от съседния прозорец украински националисти развяват украинското знаме. Според очевидец, който може да бъде видян на видео (4, видео 2), украинските националисти са домъквали хора, включително жени и деца, и са ги убивали по изключително жесток начин. Основната маса трупове всъщност са в мазето и броят им се колебае между 116 и над 200. Повечето от тези трупове нямат следи от изгаряне. На 5 май в Одеса са изпратени допълнителни спецчасти на Националната гвардия "Киев-1", които са сформирани в Киев през април, т.е. след преврата (5). Според слухове от фейсбук те изнасят труповете от мазето в найлонови чували (6). Именно затова все още има доста голямо количество „безследно изчезнали“. Според Вадим Савенко аутопсии на труповете не се правят (7). Въпреки, че това са непотвърдени данни, при опита на украинското правителство да хвърли вината върху пропуските активисти и явното съучастие на милицията, то очевидно се налага някаква форма на замитане на следите. Именно затова в Одеса са изпратени доверени спецчасти. Скоро ще станат 3 месеца от трагедията в Одеса. За разследване вече дори не се говори, а в Профсъюзния дом текат ремонти заличаващи следите. Толкова е ангажимента на Киев и запада към разкриване на престъпленията.

Върховната наглост на украинските власти е арестуването на оцелелите от погрома в Дома на профсъюзите проруски активисти. Това предизвиква протест на одесци пред управлението на милицията (7, 8). Факт, който опровергава лъжата на правителството, че проруските активисти не били одесци, а руски граждани и пришълци от Приднестровието. След освобождаването на 67 от тях, Киев нарежда разследване за това кой е наредил да бъдат освободени (7).

Антитерористичната акция

Априлската версия на антитерористичната акция на правителството се провали въпреки, че беше рестартирана веднъж. Войниците отказваха да се бият, предаваха се на руските федералисти. Очаквано беше обаче, че правителството в Киев ще успее да събере до няколко хиляди военни, които ще се навият да стрелят по сънародниците си. Беше необходимо време. В крайна сметка, „демократичните сили“, които устроиха палежите и убийствата на Майдана бяха мобилизирани отново. Какво направиха? Устроиха палежи и убийства освен в Одеса и в Краматорск и Андреевка (9). В Андреевка „Десен сектор“ стрелят по невъоръжени хора, убиват около 10 души и раняват 40. Както и на Майдана и тук е намесен снайперски огън. В Славянск е убита е 21 годишна медицинска сестра, на собствения й балкон (7). Днес в „антитероростичната“ акция на Киев участва не само бронетехника, а и артилерия и авиация. При въздушен обстрел над Луганск са убити 8 души, всичките цивилни (10) при това пилота е знаел, че бомбардира цивилен обект. Убийствата на мирни граждани от украинската армия вече дори не са новина и се подминават от главните медии. С разрастването на насилието проруските бунтовници, сред които са и военните и милицията в двете републики, естествено се въоръжиха за сметка на украинските военни поделения. В Украйна фактически се води война с благословията на САЩ и Запада.

Преди време щях да напиша, че антитерористичната акция на правителството всъщност е онова, което Янукович не посмя да извърши. Днес обаче е ясно, че тя е нещо много повече, тя е геноцид, етническо прочистване. И стана такава включително благодарение на Русия. Ония, които обвиняваха Янукович в масови убийства и насъскваха Интерпол срещу него, сега надминаха многократно неговите неизвършени прегрешения. Вярно е, проруските федералисти окупират сгради, блокират обществени места, а някои от тях носят оръжие, което е незаконно. Но киевското правителство дойде на власт именно с такива акции, само че с добавка от палежи и убийства, и ако обяви действията на федералистите за незаконни ще признае собствената си незаконност. Фатален казус! Затова предпочита да нарича проруските сепаратисти „терористи“, по американската терминология, въпреки че истински терористи всъщност са майданчиците и всякакъв вид националисти, чийто услуги ползва правителството в Киев. Киев не иска мир в източна Украйна, Киев иска изтребление, а демократичните и цивилизовани САЩ и ЕС нямат нищо против изтреблението.

Киев на практика отказа да преговаря с етническите руснаци от източна Украйна. Вместо това засили насилствените действия. Още след Одеса беше ясно, че примирие и съвместен живот в една държава вече е невъзможно. Властите в Киев показаха, че не изпитват никакво уважение към своите руски съграждани и не смятат за необходимо да признават някакви техни права, напротив, усилено прилагат терор – безразборно изтребление. Зад мотивацията на Киев се крие единствено омраза срещу руснаците, а реториката им е изцяло антируска. В тия условия, обявяването на референдуми в населените с руснаци региони и резултатът от тях са предрешени. Образуването на Донецката и Луганската републики е не просто естествено, а единствено възможно решение на конфликта. Киев стигна твърде далеч с военния терор.

Безнаказаността развращава

В предишен текст за Украйна написах, че насилието на Майдана ескалира заради комфортната безнаказаност, която САЩ и ЕС осигуриха на убийците и подпалвачите. Вината за безредиците и убийствата на майданчиците се хвърляше изцяло върху Янукович. След падането на Янукович САЩ и ЕС разиграват същата схема, само че набеденият е Русия. Националистите отново са наети и отново се чувстват безнаказани. Зад тях са украинското правителство, САЩ и ЕС. Именно затова ултранационалистите и киевското правителство са толкова нагли, а убийствата и лъжите им са толкова мащабни. САЩ и ЕС мълчат, както за случая в Одеса, така и за цялата военна операция на украинското правителство. Заден ход даде дори Русия. Генералния секретар на ООН и Европейската комисия с формални заявления призоваха за разследване на убийствата в Одеса (11). Разследване обаче няма да има и те го знаят. Както нямаше разследване нито за убийствата в Киев нито за снайперисткия огън. Освен това, за Киев въпросът е предрешен от целта на акцията – проруските активисти са виновни (12, 13). Яценюк открито обвинява Русия без каквото и да било разследване (13, 14). В крайна сметка, това е целта на нескопосаната „false flag operation“. (Интересно е да се видят кадрите със сотника Микола (4, първото видео), който по телефона явно дава интервю за медии и открито лъже, че били невъоръжени, че са ги нападнали проруски активисти и че бил ранен. В същото време той е с бронежилетка и не се вижда да е ранен, а няколко минути по-късно го виждаме в цял ръст да стреля енергично с пистолет и пак не личи да е ранен. Очевидно всичко, дори известно медийно покритие е планирано предварително с цел вината да се хвърли върху проруските активисти.) Кадрите от югоизточна Украйна вече показват истинска война. Стреля се ежедневно, ползва се бронетехника и авиация, всеки ден има жертви, понякога десетки и главно мирно население. Очевидно, украинските ултранационалисти, както и незаконното украинско правителство все още се чувстват абсолютно безнаказани и продължават да палят убиват и лъжат. Затова е напълно в техния стил да свалят пътнически самолет, особено руски. Самолет с европейци обаче не биха свалили. Не и без позволение или заповед от Вашингтон.

Правителството в Киев - откровен фашизъм

Правителството в Киев вече няма изход. Зверствата които извърши или допусна да бъдат извършени в Одеса, а и в останалата част на страната от самото начало на Майдана им отреждат само едно – смърт, ако не физическа, то морална и духовна. Те разпалиха война, първо на Майдана, а сега и в цяла Украйна. На съвестта им вече тежи не само разоряването на Украйна и вероятния й разпад, а и смъртта на стотици хора. Киевските превратаджии потънаха в лъжи, лъжи които знаят, че са лъжи, но нямат друг изход освен да ги повтарят. Иначе би следвало да подадат оставка и да се самоубият. Онова което извършват е международно престъпление известно като геноцид. Действията им са за международен трибунал.

Правителството в Киев достигна до изключителното морално падение да пусне танкове, артилерия и авиация срещу собствените си предимно невъоръжени граждани. Всяко друго правителство в такъв случай би било обявено за диктаторско. Янукович не посмя да смаже Майдана с армията, но „демократичното“ и проевропейско правителство на превратаджиите го направи – пусна танковете срещу невъоръжено население. Демократичният и хуманен Запад, който опищя света с призиви към Янукович да не използва сила, сега мълчи и се преструва, че нищо не се случва. ЕС даже се кани да подписва злополучното споразумение за асоцииране. Мълчат и нашите „демократи“, които бяха толкова чувствителни към репликата на Петър Младенов „Танковете да дойдат“. След като изиска арестуване на Янукович за убийствата, които техните поддръжници извършиха на Майдана, същите тези киевски „управляващи“ продължават да извършват престъпления и да обвиняват други за тях.

Цинично е Яценюк да обвинява милицията в Одеса за случилото се там след като на нея й е наредено да сътрудничи, а не просто да не се намесва. Доста интересно е краткотрайното назначаване на българина Дмитрий Фучеджи за началник на милицията в Одеса два дни след погрома. Той може да бъде видян (4, първото видео) зад гърба на стрелящ с пистолет маскиран боец, а след това в компанията на същите ултранационалисти, с червени лентички, които после ще стрелят по Дома на профсъюзите. На следващия ден е уволнен и върху него е хвърлена вината за освобождаването на 67 от проруските активисти (7) – проработила му е съвестта. От 7 май Фучеджи е изчезнал и е обявен за издирване (15).

Майданчиците унищожиха правоохранителните органи в Украйна, като ги обвиниха за това, че си вършат работата опитвайки да поддържат реда в Киев. Всички помним как бяха унижени спецчастите „Беркут“. Сега същите тези майданчици, които обявиха силите на реда за престъпници и им отнеха дори правото на самозащита, искат от тях да стрелят по невъоръжени руснаци и да участват в престъпления. Такъв груб, антидържавнически, унизителен и объркващ подход към силите на реда естествено води до допълнителна деморализация и неподчинение. Затова е напълно естествено хора и от армията, включително граничари, и от милицията да минават на страната на проруските федералисти, както многократно се случи, включително в Одеса, когато милицията трябваше да отблъсне одесците искащи освобождаването на арестуваните проруски активисти (13,14). А повече от сигурно от идването му на власт това правителство е подменяло кадри във всички сфери на държавата, което създава допълнителен хаос.

Това не е всичко, украинското „правителство“ не дава никакви признаци, че може да му се вярва. Още преди да вземат властта майданчиците (опозицията) подписаха договора от 21 февруари и го нарушиха на следващия ден въпреки че бе постигнат с участието на Външните министри на Германия, Франция и Полша (16). Въпреки крайно неуместния формат на Женевските преговори, Киев разтълкува постигнатото споразумение по американски, „Вие правите каквото е договорено, а ние каквото искаме.“ Естествено това е последствие от безнаказаността, която евроамериканската подкрепа осигурява за властите в Киев. Периодично правителството и президента на Украйна дават сигнали, че ще допуснат референдум за федерализация, че ще дадат възможност руския език да има статут на официален и ще позволят по голяма степен на самоуправление на регионите. До момента обаче това са само приказки, на които никой не вярва. За сметка на това Одеското клане и танковете, БТР-ите изтребителите и хеликоптерите в източна Украйна са реалност. Нещо повече, Украинската рада отхвърли референдума за децентрализацията и руския език, които се предполагаше да се проведе заедно с изборите на 25 май (17). Направи го на закрито заседание, на което не бяха допуснати депутатите от Украинската комунистическа партия (18). Същевременно е дадено право на Главния прокурор на Украйна да сваля имунитета на депутатите. Акция насочена срещу политическите противници на управляващите. Първата жертва на това решение е депутатът от Партията на регионите Олег Царев (19). Олег Царев беше кандидат за президент на Украйна. За преговори с протестиращите и дума не може да става – президентът Турчинов подписа указ за частична мобилизация (20). За губернатор на Одеса е назначен олигарх – милионер от нефтения бизнес, член на партията на Юшченко, а за президент „избраха“ шоколадовия олигарх Прошенко.

Всички тези действия водят до един единствен извод – правителството на Украйна е фашистка хунта. То няма никакво намерение да помирява Украйна, има намерение да води война срещу руското малцинство, като за свое оправдание масово тиражира лъжи. Това украинско правителство няма и никога не е имало право да управлява Украйна. То дойде на власт след организиран от САЩ и ЕС преврат, който раздели страната още през март. Това правителство не среща достатъчна подкрепа дори от собствените си силови структури. Единствения изход за членовете му е входът на затворническата килия.

Изборите ще оправят нещата! Ооо да! Нали?

САЩ и ЕС бяха фетишизирали провеждането на предсрочни президентски избори в Украйна с някаква измислена реторика, че само избори можели да помирят страната. Френският президент Франсоа Оланд заявява „Ако не се състоят изборите, страната ще затъне в хаос с риск от гражданска война“ (21). В съвместна декларация Меркел и Оланд твърдят „Ако няма международно признати президентски избори, това неизбежно ще доведе до по-нататъшна дестабилизация на страната. Германия и Франция са единодушни, че в такъв случай ще има съответни последици, както беше заявено на Европейския съвет на 6 март 2014 година" (22). В същия тон припява Обама „Тези избори станаха още една важна стъпка на украинското правителство към обединението на страната" (23). И добавя „народът на Украйна за пореден път е демонстрирал своята решимост да избере ръководство без външна намеса и да живее в условията на демокрацията“ – след неприкритото американско и западноевропейско участие в майданския преврат, след подреждането на украинското правителство от Виктория Нюланд и американския посланик в Киев, след признанието на първата, че САЩ са употребили 5 милиарда долара за „демокрацията“ е Украйна и след политическите репресии предхождали изборите, такова изявление е пълен цинизъм! Лъжа от най-долен характер, като на лауреат на Нобелова награда. Естествено, Русия беше заплашвана със санкции, ако изборите не се проведат, сякаш Русия управлява Украйна (21, 22).

Предсрочните избори се състояха. Европейският кандидат беше избран. Къде са стабилизацията и обединението на Украйна? Няма ги. За сметка на това санкции не Русия бяха наложени, а западните лидери бързо забравиха оптимистичната си реторика. За всеки здравомислещ човек обаче предварително беше ясно, че няма как тези избори да доведат до помиряване. Никой западен лидер не обясни как ще се получи този мир, на фона на продължаващите убийства на киевската хунта. Избраният президент, олигарха Порошенко, отново е евроамериканско протеже, което подкрепя „антитерористичната“ акция на правителството и смята, че трябвало да бъде по-ефективна (24). В духа на американските си наставници „не преговаря с терористи“. Разбира се няма да смени избрания от американците министър председател Яценюк и смята управлението му за успешно (24). На всичко отгоре, мисли че може да върне Крим към Украйна. Очевидно, президентските избори бяха напълно формални и успокояване на обстановката в Украйна както се вижда не настъпи. Напротив, Порошенко засили ескалацията на насилието според както беше обещал. Безумие е да се счита, че след убийствата на украинската армия в източна Украйна последната може да остане в рамките на Украйна със досегашния си статут. Стопроцентовото припокриване на позицията на Прошенко с тази на ЕС и САЩ само показва, че всичко е било предварително подготвено. Колко честни са били изборите можем само да гадаем.

Същественото тук е отново западното двуличие. Аз не мога да си представя, че някой в началото на 21 век може да си представи, че ще постигне мир, чрез засилване на военните репресии. Това са взаимно изключващи се неща. Но тъкмо това заявиха че очакват западните ли дери. Защо? Има два възможни отговора. Първият е, че са достатъчно тъпи за та хранят такива надежди. Вторият – че лъжат и зад тия заявления крият свой користен интерес. Аз залагам на втория вариант. По конституция украинският президент е натоварен с доста власт. За бъдещите цели на САЩ е уместно Украйна да има законен и поне привидно легитимен президент, на когото украинците да се подчиняват. Същото важи и за ЕС, които разчитат „легитимният“ президент не просто да подпише икономическата част на договора за асоцииране на Украйна, а да има власт гарантираща изпълняването на задълженията по него. Както се вижда, зад привидно хуманната реторика отново се крие груб материален или стратегически интерес.

Надежди за разведряване – да, ама не!

САЩ и ЕС загубиха много голяма част от имиджа благодарение на украинската си авантюра, а Одеското клане ги злепостави изключително силно. Благодарение на интернет, на руските медии и на голямо количество блогъри, медийният монопол на западната пропаганда се пропука. Митът за миротворческата роля на САЩ и Запада се пропука. Двойните стандарти, лъжите и безчестието възмущават всички. Възможно ли е това да доведе до промяна в политиката на Запада относно Украйна или просто смекчаване на тона. Признанието, че САЩ нямат данни за каквото и да било участие на Русия в одеските събития е по-ското прагматичнен отказ от явно загубена кауза отколкото пропукване на поддържания до сега курс „Русия е виновна“ (25). След среща на 7 май с президента на Швейцария и председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Дидие Буркхалтер, Путин залага на плана на ОССЕ за уреждане на кризата в Украйна. Виждаме готовност за отстъпки от страна на Русия – Путин поиска руските федералисти да отложат насрочения за 11 май референдум (26). Русия призна изборите на 25 май и изтегли руските войски от украинската граница От Запада обаче ответна реакция не последва. Дълго време НАТО отричаше изтеглянето на руските войски от руско-укринската граница. Разбира се, доста нагло е НАТО да казва на Русия къде да си държи войските на собствената си територия, докато в същото време натовските страни увеличават контингента си и в Черноморието и в Прибалтика. САЩ, ЕС и НАТО продължават да настояват на своето, да водят антируска реторика включително със заплахи за нови санкции и да изискват от Русия, без да предлагат каквото и да било насреща (27). „Руският президент Владимир Путин трябва да помогне за успокояване на ситуацията в Украйна и да направи възможно провеждането на президентските избори на 25 май там.“ Това е заявила Меркел на 10 ти май (28). Онзи ден същата дама напомнила на Путин „отговорността на Русия за Украйна“. Позиция която е напълно безумна, сякаш Путин контролира проруските активисти. Нищо чудно западняците да мислят така, след като те контролират правителството в Киев. Това отново би било огледално прехвърляне на собственото поведение и намерения върху набелязаната жертва – евроамериканска политическа патология. Стига се до комични ситуации, абсолютно недопустимо САЩ, с помощта на Румъния и Украйна, блокираха самолета на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин в Молдова (29) – акт равносилен на детинщина и предполагам в разрез със всякакви дипломатически правила.

Същевременно украинското правителство въобще не обръща внимание на действията на Русия и продължава своята (анти)терористична акция в източна Украйна. Това е естествено, украинското правителство няма собствена политика. То изпълнява политиката на Вашингтон. Съответно, проруските федералисти не послушаха Путин и не отмениха референдума на 11-ти ноември, който, забележете, не е за присъединяване към Русия! В Деня на победата, украинските военни са извършиха друго зверство, този път в град Мариупол. Според съчинената за западните медии лъжа на министъра на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков (29) 60 проруски активисти щурмували районното полицейско управление. Били убити 20 от тях. Кадрите от Мариупол обаче показват нещо съвсем друго – снайперисти и украински войници убиват безразборно хора по улиците, като стрелят дори с гранатомети. Според очевидци, украинско подразделение с бронетехника е навлязло в Мариопол и е нападнало районното полицейско управление. Тези неща обаче, можете да видите само по руските телевизии (30). Да се лъже е лесно, но да се фалшифицират видеофилми с масови сцени е почти невъзможно.

Въпреки всички усилия на киевската хунта, въпреки ограниченото въоръжение на „сепаратистите“ Превземането на Донецката и Луганската републики не се удава лесно. Това се дължи на слабостта и ниския морал в украинската армия. Все пак, отиваш да биеш свои. На армията дори недостига храна и вода, а властите лъжат за „победите й“ (31). За Киев и Запада обаче това е без значение, даже е добре, позволява им да обвиняват Русия, че поддържа, обучава и въоръжава проруските „сепаратисти“. От друга страна основният подпалвач на конфликта, САЩ, нямат интерес от прекратяването му. Тяхната цел е Русия, колкото по-дълго продължава конфликта, толкова по-зле за Русия, толкова повече се влошават отношенията й с Европа и толкова повече икономически санкции. Всичко това отслабва Русия и влиза в плановете на САЩ. Естествено, към частите биещи се на страната на Киев са прикрепени същите главорези от „Десен сектор“ и подобни профашистки майдански формирования, които съставят нещо като украинско SS. Сред тях има дори европейски граждани с нацистки убеждения, например в батальона „Авазов“, според както съобщава БиБиСи (32).

Преговорите в Женева, по желание на САЩ и Киев се провеждаха без представители на регионите, не били нужни, тъй като правителството на Украйна представяло всички украински граждани. Отново цинизъм и двойни стандарти! Няколкото хиляди майданчици бяха „украинския народ“, а няколко региона на Украйна общо между 6 и 9% от населението на Украйна (т.е. между 3 и 4 милиона души) или 17.3% (7.7 милиона), колкото са руснаците в Украйна, не са „народ“ и мнението им, че това правителство не ги представя не заслужава уважение. Честита ви демокрация! Да живеят човешките права на „оберменшите“. „Унтерменшите“ нямат права. Само американците имат права и интереси.

Симулирането на желание за примирие от страна на Киев разбира се продължава. Такава симулация беше временното спиране на огъня разпоредено от Порошенко. То беше съпътствано от ултиматум – „вие се разоръжете, сиреч предайте се, а ние ще решим какво да правим с вас“ (33, 34). Очевидно, такъв подход няма шансове за успех. Безумието е феноменално; при отмяната на примирието Порошенко е заявил „Ще атакуваме и ще освобождаваме земята си". От кого? От собствените си граждани!

Малоазийският самолет

Падането на малоазийският самолет в Донецка област на 17 юли е събитие, което едва ли някой е очаквал (35). Какво точно е станало тепърва ще се разследва. Въпросите са много. Защо самолетът въобще е летял над зона на бойни действия, защо се е отклонил от обичайния коридор, свален ли е действително, ако да, кой го е свалил и с какъв мотив. Принципно е очевидно, че нито една от страните няма полза нито мотив, да сваля пътнически самолет. Това се разбира дори от Киев, затова първата версия, която тиражираха е, че „сепаратистите“ били ударили самолета с ракета, понеже го объркали с украински военен самолет. Дори разпространиха запис на разговор между сепаратиста Игор Безлер, и полковника от Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на Руската армия Василий Геранин (36, 37), в който се говори, че сепаратистите свалили самолет, но той се оказал пътнически. Доказателства за автентичността на записа обаче няма и както изглежда никой не го взема на сериозно. За Киев разбира се единствено Русия може да е виновна. Затова представители на властта в Киев заявяват едновременно, че самолета е свален със зенитна система „Бук-М1“, но сепаратистите никога не били завземали такава система от украинската армия (37). Следователно – тя е внесена от Русия и даже се намерили местни жители, които да заснемат извозването на системата към Русия. И не само я заснели, ами веднага я пратили на украинските власти, които бомбардират селата и градовете им. Сепаратистите потвърдиха, че нямат действаща зенитна установка „Бук-М1“ (37). Лъжата на Киев обаче се пропука, когато обявиха че били заловили двама руски граждани заподозрени, че насочвали огъня на ракетни установки ''Бук''. Огъня на тези установки не се насочва. Насочва се огъня по наземни цели, а не по въздушни.

САЩ разбира се пак наляха подкрепиха киевската версия, като първо съобщиха, че са засекли ракетата земя-въздух, която ударила самолета, а после уточниха, че била изстреляна от контролираната от сепаратистите територия.

Същевременно, испански диспечер работещ на летището в Киев е съобщил, че преди да изчезне самолета е следван от украински изтребители (37). Руски военни експерти пък съобщиха, че в момента на изчезването си, малоазийският самолет е бил в обсега на няколко украински установки „Бук-М1“ и че е засечена тяхна активност. Засега не се коментира възможност самолетът да е взривен отвътре или да е паднал поради техническа неизправност. Същия модел самолет ма същите авиолинии падна тази година някъде в Индийския океан.

Така или иначе, падането на пътническият самолет е трагедия, която едва ли ще бъде надлежно разследвана. Някои схеми на поведение обаче не могат да не се разпознаят. САЩ и някои други западни страни обвиниха сепаратистите за свалянето на самолета още преди да е започнало разследването. Това е тяхна практика. Когато през 2012 беше извършен атентатът в Бургас, израелският премиер Натеняху обяви Хамас за виновни едва час след атентата. И до днес няма доказателства атентата да е поръчан от Хамас. Когато в Сирия беше употребено химическо оръжие, САЩ веднага обвиниха правителствените сили. После се оказа, че не те са виновни. Така и сега, „сепаратистите“ и Русия са предварително обвинени.

Мотивация за свалянето на самолета, ако е бил преднамерено свален, следва да се търси у тия, които се опитват да извлекат максимална полза от инцидента. Това са властите в Киев. В тяхната програма максимум относно инцидента включва обявяването на двете отцепили се републики за терористични организации. Това е заявил Порошенко на среща с холандския външен министър (38, 39). Мотивацията е същата, като тази за Одеското клане, да се покаже, че Киев се бори за справедлива кауза, а престъпленията, които извършва, всъщност не са престъпления. Кому е необходимо това ли? Ами първо на самите тях, за си вярват, че не са престъпници, после на САЩ и Европа за да вярват, че не подкрепят престъпления против човечеството.

Най-големият печеливш обаче са САЩ. Понеже загиналите са европейци, а обвинените – руснаци, то се очаква отношенията между ЕС и Русия трайно да се влошат. Европа получи своето от конфликта – присъедини Украйна към своя свободен пазар. Оттук нататък конфликта не е необходим на Европа, той само руши току що придобития пазар. И тук удобно катастрофира малоазийски самолет с европейски граждани.

Крайна или поне междинна цел на САЩ изглежда е прекъсването на газовите доставки за Европа. Именно затова България също е в схемата. Ключово за нас беше посещението на тримата американски сенатори в София, след което Орешарски обяви спирането на ‚Южен поток“ (40). ДПС поиска предсрочни избори, когато визитата им вече беше обявена, а БСП склони след нея и получи одобрение от Бойко Борисов от Вашингтон, където той отиде на инструктаж само ден след посещението на сенаторите. Преди първия си мандат Борисов пак ходи в САЩ, откъдето изпусна репликата за „лошия матрял“ и откъдето доведе Дянков. Газовите апетити на САЩ се издават от назначенията на синът на американския вицепрезидент Джо Байдън и на семеен приятел на държавния секретар Джон Кери в голяма „украинска“ газова компания (41,42). Както се казва – знаем за какво се бием. Както се оказва, „Украинската“ газова компания е регистрирана в Кипър от американец, а в нея участва още и бившият президент на Полша Александър Квашневски (43). На сайта на компанията се съобщава, че холдингът има лиценз за разработка на находищата, разположени в Днепро-Донецкия, Азовско-Кубанския и Карпатски нефтогазоносни басейни. Ето защо Славянск е любимо място за атаки на украинската армия – намира се на територия богата на шистов газ.

Играта на злото

Откакто в Украйна беше обявено военно положение САЩ и ЕС (международната общественост), великите борци за мир и човешки права, удивително мълчат и не проявяват минимална активност по отношение на Украйна. Ситуация коренно противоположна на тази през февруари, когато европейски и американски представители от най-високо ниво се надпреварваха да посещават Киев да притискат Янукович да не „пуска танковете“ и да уреждат примирие. Много повече шум вдигнаха заради няколкото арестувани „наблюдатели“ на ОССЕ отколкото за над 40 загинали в погрома в Одеса. Запада мълчи за убиваните ежедневно хора в източна Украйна. Хуманната западна цивилизация за пореден път показва, че за нея човешкият живот няма значение. Или нека сме по-точни – нашият живот, на българи, украинци, румънци, руснаци и т.н. „унтерменши“ няма значение. Друго е сега когато падна самолет с 300 души, повечето от които западняци, „международната общественост“ не само призова за разследване, ами и нейни представители на практика тръгнаха към Украйна. Както и преди съм писал, капиталистическата философия има обща основа с нацизма, фашизма и сексизма – а именно, разделението на хората на „висши“ с право на благини и живот и „низши“ – без право на благини и живот. Затова заиграването на САЩ и ЕС с украински ултранационалисти не е за учудване. Играта на Запада не е в полза нито на украинците нито на руснаците. Играта на Запада е игра за самите тях, за „висшите“ и правоимащите, срещу „низшите“ и правонямащите. Това е игра на злото за световна хегемония, за осъществяване на хитлеровата мечта за владеене на света. В тази игра няма място за елементарна честност, камо ли за човешки права.

Двуличието на Запада е безкрайно. Ако танковете беше изкарал някой като Янукович, Лукашенко, Асад или Кадафи, това щеше да е повод за действия от „възмущение на международната общественост“ до натовски или американски бомбардировки, според случая. В Украйна обаче, „наше“, проевропейско, „демократично“ правителство изкара танковете срещу част от народа си. Затова Европа и САЩ си траят за престъпленията на тяхното украинско правителство и обвиняват Русия за ситуацията в Украйна, която те самите забъркаха. Цинизмът е неописуем! Бих казал, че става дума за патология.

САЩ и ЕС носят вината за Одеското клане солидарно с Киевската хунта. САЩ са специалисти по „false flag operation“ и имат дългогодишен опит с тях, като се започне с никарагуанските контри, които, представяйки се за сандинисти, на моменти избиват цели села заедно с жените и децата, мине се през Рачак, през преврата срещу Чавес във Венецуела та се стигне до употребата на химическо оръжие в Сирия. Единственото, което поражда съмнения за американско участие в Одеското клане е изключително нескопосаното, но затова пък кърваво изпълнение. Но е почти сигурно, че американски спец служби консултират украинското правителство и много вероятно се е обсъждала и „false flag“ операция. Възможно е и нескопосаното изпълнение да е планирано от американските служби. Във всеки случай, САЩ, чрез посланика си в Киев опроверга версията на Яценюк, като оповести, че няма данни Русия да е замесена в Одеските събития (25). Може ли свалянето на малоазийския пътнически самолет също да е украинска или американска „false flag operation“? Напълно възможно, но както казах, едва ли някога ще разберем, макар че шансовете за разследване са по-големи отколкото за Одеското клане.

Политиката на Русия

Една от най-слабите черти на Русия е безумната й отстъпчивост, тъпата вяра, че насреща има партньор, с когото може да се договори и че някой ще оцени нейната добронамереност. Разпада на СССР започна именно с отстъпките, които Горбачов направи пред САЩ. Западът не е партньор, с когото можеш да се договориш. Западът просто е подъл и нечестен и следва да се третира като такъв. За него международните договори са нещо, което задължава другите, но не и самия Запад. На американците така им е тръгнало още от избиването на индианците. САЩ не спази договорите си по разоръжаване подписани със СССР. НАТО не спази обещанията да не се разширява на изток. Такова е и поведението относно украинската криза – Русия трябва да спази Женевското споразумение, но прозападното престъпно украинско правителство не е длъжно да го спазва. Майданчиците много добре са схванали тази черта на западната политика. Затова като опозиция не спазиха споразумението от 21 февруари (44), а като правителство не дават никакви признаци, че ще спазват Женевското. Юлия Тимошенко открито заявява, че ако резултатът от изборите не е угоден пак ще организират майдан (45). Явно закона не се отнася за майданчиците. Такива лидери кове и ползва Западът в нашите страни.

Западът смята отстъпчивостта, сговорчивостта и добронамереността за проява на слабост. Затова той никога не отстъпва, а тълкува партньорските отстъпки като изява на своята сила и повод за гордост и още по-голям натиск. Така с поредица отстъпки в отношенията си със Запада Русия се докарва до крайно неизгодни положения, от които й се налага да излиза с изключителни трудности. Със Запада, и особено със САЩ може да се говори само от позиция на силата и по никакъв друг начин. САЩ могат да се откажат само ако са на ръба, както в случая с Кубинската ракетна криза през 1962 година.

По отношение на украинската криза Русия направи първата отстъпка когато се съгласи да преговаря в Женева с украинското правителство. Така Русия призна това правителство, което до тогава считаше за нелигитимно. То и сега е нелигитимно. Нещо повече, след Антитерористичната акция и Одеското клане става ясно, че това правителство е открито престъпно и следва да бъде разследвано от международен трибунал, а не да управлява и провежда избори. Това следваше да бъде позицията на Русия. Вместо това Русия призна президентските избори в Украйна, изтегли войските си от нейната граница и смята, че ще намери начини за уреждане на кризата, докато в Украйна ежедневно тероризират и убиват етнически руснаци във все по-големи количества. Вероятните цели от такава руска политика са желанието да запази някакви отношения с Украйна и западните държави. Както писах обаче, западните държави разбират това като слабост, а на украинското правителство и президент не може да се разчита за нищо. След Одеса, Мариупол и Луганск е ясно, че антируската истерия на властите в Киев надминава границите на нормалното и едва ли те са способни на смислен контакт с Русия. Още по-лошото е, че етническите руснаци повече не могат да останат в Украйна. Единственото решение е Русия да завземе източните украински региони включително Одеса.

Политиката на оттегляне и отстъпки, която Русия възприе напоследък е проява на слабост. С нея Русия губи и част от положителния имидж който си изгради с решителните действия при присъединяването на Крим. Факт е обаче, че Русия наистина е слаба. Факт е също и това, че Русия винаги е успявала да се измъкне от крайно неизгодни ситуации, както в битката при Бородино (1812) или в битката за Москва (1941). В днешните условия битката за Украйна е еквивалент на битките при Бородино и под Москва. Можем само да се надяваме, че Русия все още не е казала последната си дума. Загубата на Русия би била голяма победа на силите на злото.

Заключение

Украинската криза разкри агресивните цели на Запада спрямо Русия. До сега Западът припяваше приспивна песен „ние ви обграждаме с враждебност, но то е за ваше добро“. Сега, когато в Украйна Западът поддържа едно правителство и президент, които ежедневно убиват цивилни руснаци и то по доста зверски начини, едва ли някой ще повярва на приспивните песни. Не случайно след присъединяването на Крим рейтинга на Путин в Русия, а и извън нея, направо скочи.

Цялата постановка на Запада е някакъв неописуем фарс, който не може да бъде възприет по друг начин освен като злодеяние граничещо с дълбока психопатология. Никога не бих повярвал, че американските или европейските политици не знаят какво става в Украйна. Напротив, знаят. Знаят, че Порошенко е пионка в ръцете на САЩ, знаят, че те водят конфликта в Украйна и че могат да го спрат с едно щракване на пръсти. Но САЩ не искат. Те държат конфликта да е колкото може по-дълъг и изтощителен за Русия. Няма значение колко души ще умрат. Важни са американските интереси. Интересите на синчето на Джо Байдън, на семейните приятели на Кери и вероятно на други участващи в играта лица. Става дума за заграбване на ресурс. Днес украински, утре руски. Това е стратегията на САЩ. Умопомрачителното тук е, че САЩ и ЕС, които разпалват и поддържат конфликта обвиняват Русия в извършването на техните злодеяния. За този тип патология на американската политика съм писал и друг път по друг повод. Американците огледално приписват своите престъпления и престъпни намерения на жертвата, която са си набелязали. Това разбира се не е всичко. Запада санкционира Русия, за конфликт, който той самият предизвиква и поддържа. В медийното пространство се носят лъжи, отвратително демагогстване, двуличие, подлост и спекулиране с „ценности“ – така работи „цивилизацията“, към която се присъединихме и чийто „ценности“ възприехме. За съжаление, за пореден път се убеждаваме, че западната цивилизация е цивилизация на злото, каквато няма място в 21-ви век.

съм писал и друг път по друг повод

Русия е в капан. Тя е обвинявана за неща, които не върши, следователно не може да спре да ги върши за да се предпази от санкции. Русия няма минимален интерес от конфликт на границата си и от смъртта на етнически руснаци, но няма никакви ходове, освен един – военна намеса в Източна Украйна. Колкото повече отлага този ход, толкова повече задълбочава проблемите си. Ултимативната решителност и твърдост са единственото нещо, което работи пред Запада. Запада разбира единствено позицията на силата. Колкото повече се бави Русия толкова повече губи моралното си превъзходство. Оставянето на етническите руснаци в Източна Украйна на произвола на съдбата само и само за да продава газ на Европа и да внася мерцедеси прави Русия да прилича на САЩ и ЕС. Но това също е нормално – Русия е капиталистическа страна, а капитализма и морала са скарани.

Русия губи. САЩ вече спечелиха. Каквото и да се случи оттук нататък САЩ заложиха дълготраен и сложен конфликт под носа на Русия. Това е рана, която дълго ще кърви. САЩ не искат мир в Украйна. Те искат постоянен тлеещ конфликт, който да изяжда политическите усилия на Русия и да вреди на икономическите й интереси. Да, резултатът не е максимален. Русия успя да си запази базата в Крим, факт който вбеси Запада и особено САЩ. Рейтингът на Путин се качи, Запада разкри лицето си като явен враг на Русия, руснаците се консолидираха. Но като цяло Русия ще постигне загуба, особено ако върви по пътя на добронамерените отстъпки.

Най-много загуби Украйна. Сегашните управници на Украйна унищожават страната си, избиват народа си и разпалват антируска истерия. Те са обсебени до лудост от антирусизма си, лудост, която им е необходима за да могат се понасят при престъпленията които вършат и разрухата която носят на страната си. Икономическите последствия от войната, както и от сключените договори с МВФ и ЕС скоро ще ударят икономиката и населението толкова тежко, че обвиняването на русия за всичко или ще спре да работи или ще доведе до война с Русия. И двата сценария не вещаят нищо добро за Украйна.

Кихано 20 юли 2014

Напрежението в Източна Украйна нараства 2. Фотофакты расправы в Одессе: блогеры пытаются опознать пропавших без вести. Този текст и видеото и линковете в него съдържат достатъчно видео и снимков материал, както и смислени коментари, но предупреждавам, кадрите не са за хора със слаби сърца. 3. Тежка остава ситуацията в Донецк и Одеса, 4. Одеса – лъжи и съмнения Това също е подборка на линкове с видео и снимков материал относно клането в Одеса. 5. Украйна изпрати "Киев-1" в Одеса 6. Ночные кошмары, 7. Ситуацията в Украйна (хроника 5 май) 8. Одесситы пикетируют здание УВД, требуя освободить выживших в Доме профсоюзов активистов 9. Размириците в Одеса подпалиха Краматорск и Андреевка 10. Чуйте какво си говорят пилотите-убийци от Луганск (ВИДЕО 18+) 11. 08.15 ч. ЕС иска независимо разследване на насилието в Одеса 12. 16.20 ч. Турчинов обвини "външни" сили за трагедията в Одеса 13. bTV Новините - Централна емисия - 03.05.2014 г. 14. Новините на Нова (04.05.2014 - централна емисия) 15. Мистерия с "българския" шеф на милицията в Одеса 16. На живо: В Украйна подписаха мирното споразумение 17. Радата отхвърли идеята за референдум 18. Депутаты Рады от Партии регионов и Компартии обвинили силовиков в массовых убийствах 19. Генпрокуратура Украины инициирует лишение депутатской неприкосновенности Олега Царева 20. Турчинов подписал указ о начале частичной мобилизации на Украине 21. НАТО: Опасността от военна намеса на Русия в Украйна е отминала 22. Меркел и Оланд: Референдумът в Източна Украйна е незаконен 23. Обама: Изборите в Украйна – стъпка към обединението на страната 24. Порошенко: Няма да позволя превръщането на Източна Украйна в Сомалия 25. САЩ не разполагат с доказателства, че Русия е замесена в трагичните събития в Одеса, заяви американският посланик в Украйна, 26. Путин изтегли войските от границата 27. САЩ и ЕС "за" дипломатическо решение на кризата в Украйна 28. Утрешният референдум в Украйна е нелегитимен, обявиха Меркел и Оланд 29. 21 души загинаха, а 4-ма са пленени в Мариупол 30. Многочисленные свидетели рассказывают о том, что происходило в пятницу на улицах Мариуполя, 31. Гинем като мухи, 32. Би Би Си намери неонацистите сред бойците в батальона „Авазов“ 33. Порошенко обяви временно примирие в Източна Украйна 34. Порошенко отмени примирието в Източна Украйна 35. Малайзийски пътнически самолет с 295 души се разби в Украйна, няма оцелели 36. Украйна разпространи разговор между сепаратисти за сваления самолет 37. Украйна задържа двама руснаци във връзка с падането на самолета 38. Киев готовит иски для признания ДНР и ЛНР международными террористическими организациями 39. Интерпол и Европол ще помагат за разпознаване на жертвите 40. Орешарски след среща с US сенатори: Спряхме "Южен поток" 41. Синът на Джо Байдън става шеф в украинска компания 42. WSJ: семеен приятел на Джон Кери също е свързан с работещ в Украйна газопроизводител 43. Кървави шисти: Донбас се разчиства заради бизнеса на сина на вицепрезидента на САЩ и семейния приятел на Джон Кери 44. Развръзка: Властта и опозицията в Украйна подписаха споразумение 45. Юлия Тимошенко обещает устроить "третий круг революции" в случае проигрыша на выборах.

Напрежението в Източна Украйна нараства

Фотофакты расправы в Одессе: блогеры пытаются опознать пропавших без вести

Тежка остава ситуацията в Донецк и Одеса

Одеса – лъжи и съмнения

Украйна изпрати "Киев-1" в Одеса

Ночные кошмары

Ситуацията в Украйна (хроника 5 май)

Одесситы пикетируют здание УВД, требуя освободить выживших в Доме профсоюзов активистов

Размириците в Одеса подпалиха Краматорск и Андреевка

Чуйте какво си говорят пилотите-убийци от Луганск

08.15 ч. ЕС иска независимо разследване на насилието в Одеса

16.20 ч. Турчинов обвини "външни" сили за трагедията в Одеса