Какъв мъж! Не е истина!

Отдавна не съм писал и не смятах да пиша, въпреки разразилата се „буря“ по повод премиерата на „Оръжията и човекът“ в Народния театър. Провокира ме едно мнение на Недялко Йорданов, че е прочел пиесата и не намирал нищо обидно в нея. Авторитетът му е достатъчен за да ме накара и аз да я прочета. Е, прочетох я (1). По-зле е, отколкото се говори. Масовото мнение е, че Шоу оскърбявал българските войни от епопеята при Сливница от Сръбско-Българската война през 1885 година. Всъщност, целта на пиесата е съвсем друга – да бъде демонстрация на западното превъзходство в лицето на „швейцареца“ Блънтчли. Само че този „швейцарец“ много прилича на англичанин от „породата“ описана по-късно от Джереми Паксман (2). Така пиесата принизява не просто нашите военни подвизи, а нацията като цяло. Българите действително са показани като невежи, неуравновесени, лицемерни, лъжливи и некадърни. Колко се къпят е второстепенен въпрос. Швейцарецът урежда всичко, обяснява всичко, разбира всичко. Той е манна небесна! Знае три езика! И трите родни.

В интерес на истината, Шоу едва ли е искал да обижда българите. Според предговора на българския превод, пиесата била вече написана, когато е започнал да търси война, към която да я отнесе. Някакъв руски военен му подметнал за българите. Това потвърждава точно моята хипотеза – на Шоу му е трябвала нация, на чийто фон да изпъква швейцарецът (т.е. англичанинът). Ние случайно изпълняваме тази роля.

А иначе въобще не ми е ясен смисълът на пиесата, извън демонстрацията на превъзходство. Трябва, може би, да е нещо като ситуационна комедия, но не виждам нищо смешно. Не виждам и добре очертани пороци, които да бъдат осмивани. Върховният съдник е „швейцарецът“ с едно всеобщо, безчувствено и лукаво приемане на всичко такова, каквото е. Никакви завръзки, никакви противостояния, никакъв конфликт, никакви гледни точки – сухо, постно и назидателно. Самият "швейцарец" е подъл лицемер. В един момент си тръгва, без да си признае, че е дошъл за 17-годишна девица, а после се прави на морален и е съгласен да се ожени за нея щото всъщност била на 23!

Освен че е изключително слаба и посредствена, пиесата не е и антивоенна! Въобще не е ясно защо заглавието е „Оръжията и човекът“. Такова заглавие е подвеждащо, защото неговата общност предполага някакъв принципен философски подход към проблема за войната и характера на човека. Ама и помен няма от такова нещо! Пиесата представя някакви псевдокомични псведолюбовни триъгълници! Няколко реплики за войната, първата от които е „Девет от десет войници по рождение са глупаци.“, не правят пиесата антивоенна. А краят на творенийцето е отвратителен – едно наддаване, кой притежава повече коне, чаршафи, вилици и лъжици, в което швейцарецът (т.е. англичанинът) охотно участва и, разбира се, размазва опонентите си. Заключението го дава Сергиус: „Какъв мъж! Не е истина!“ Пиесата завършва с тази реплика. Както казах в началото, цялата ѝ идея е да блесне „швейцарецът“ (англичанинът) и всички останали да се примирят и да му слугуват. И страшно пасва на западният мироглед! Ако тази пиеса се харесва и гледа на Запад, то толкова по-зле за този Запад. Честно казано не бива да се изненадваме. На фона на представления с екскременти, кръв и секс на живо като в Щутгартската опера (3), безвкусицата на Шоу е направо гениална.

Сега нека наместим проблемите според мястото им. Пиесата на Шоу се явява блестящо потвърждение за стремежът на западния човек към превъзходство. Само че в основата на този стремеж стои комплекс за малоценност. Пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“ е компенсация на такъв масов комплекс за малоценност. Както се казва в увода на българския превод от Стоян Чапразов, пиесата има голям успех в Лондон и с нея 38 годишният Шоу става популярен и „продаваем драматург“. Сиреч, на англичаните има харесва блудкавата историйка за английското превъзходство над балканските диваци. И на други европейски народи им харесва, докато не се появяват протестиращи български студенти. И това не е прецедент. Преди години излезе идиотията „Борат“, която се гаври този път с казахстанците (4). За повече от век англосаксите нищо не са научили.

В този смисъл пиесата не е наш проблем, а британски или по-общо – западен. Подигравката не е изкуство! Фактически, пиесата е проява на лошо възпитание, на хулиганщина, арогантност, високомерие и хипертрофирано самочувствие. Хюбрис, както би казал един мой приятел. Същото изглежда се отнася за самия Шоу, ако съдим по отговорите му на критиката към пиесата, опитите да назидава българите и настояването, че правилно е описал бита им. Манталитетът на човек написал такава пиеса по принцип ми е противен, така че едва ли си заслужава да чета нещо друго от Бърнард Шоу.

А какъв е нашият проблем? Същият – част от интелигенцията ни страда от дълбок комплекс за малоценност, подхранван и от националния произход. Основната черта на тази интелигенция е претенцията да превъзхожда „народа“. Същевременно, тази „интелигенция“ мрази себе си поради произхода си и затова мрази и народа, към който принадлежи. Както казва Димитракито, от „Криворазбраната цивилизация“: „Да зная, че има (показва с пръста си) толкози месо българско у мене, отрязвам го и го хвърлям на кучетата.“ Следователно, този народ трябва да бъде превъзпитан претопен, ако не може – тогава трябва да бъде унижен, смазан, унищожен. А това вече е цяла тенденция в нашата нова „култура“. И творенийцата на Георги Господинов и разните му там „възвишенийца“, с които сме преосмисляли историята всичките са в това русло. Руслото на дълбокия комплекс за малоценност.

В този контекст постановката на Народния театър точно намира своето място. Те, артистите интелигентите, те се отъждествяват с Европа, с Бърнард Шоу, с „швейцарецът“, нищо, че последният им отрежда мястото на Никола – безгръбначния слуга, който мечтае един ден да забогатее. Затова са поканили и тоя Джон. Да го развяват като байрак – видите ли, ние сме от световната култура, не сме от вас, простите и „игнорентите“. Както Шоу обижда българите, така и псевдоинтелигенцията смята, че следва да ни обиди. Така си „избива“ комплекса за малоценност. Доста елементарно поведение.

Е, творческата ни интелигенция, която се храни от нашите данъци, наистина успя да обиди хората, и „комедията“ от театъра излезе на улицата. Разни културтрегери се впуснаха из всички медии да нагрубяват протестиращите пред Народния театър, че и полицаите. И доста цветущо се изразяват. Та не бива така, дами и господа, артисти, режисьори, сценаристи, писатели музиканти и т.н. Не бива! Стига с тази Европа, стига с тази пропаднала антикултура. В българското творчество ще намерите много по-ценни и по-хуманни идеи. И въобще не става дума за национализъм или патриотизъм. Става дума за хуманност и човещина, които обожествяваният Запад все повече губи.

1. „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу в превод от братя Чапразови.
2. Джеръми Паксман, „Англичаните. Портрет на един народ“, изд. Еднорог, 2013 г.
3. „Оперен спектакъл със секс на живо, много кръв и пиърсинг в Германия прати 18 души за лечение на тежко гадене“
4. „Борат: Културен обмен с Америка за напредък на великия братски казахстански народ“ режисьор Лари Чарлс, 20th Century Fox, 2006 г.

Коментари и дискусия в Телеграм.