Езикови извращения

Много пъти съм споменавал как запада извращава смисъла на езика за да прикрива уродливостта си. Един груб пример беше безполовия език. Има обаче доста по-префинени извращения. Например, заемите се наричат помощ. „Помощ от МВФ”, „Европа помага на Гърция” … и т.н. Каква помощ е помощта при която помагащият използва нуждата на този на когото „помага” за да извлича собствена печалба? Ако не сте съгласни с мен значи извращаването на думата „помощ” е било успешно. И забележете, в този случай извращаването на значението на думата „помощ” има класов характер, тъй като целта му е да представи безнравственото използвачество на банкерите (частници) като благородно дело. Такова извращаване на езика разбира се е форма на и следствие от корпоративния пиар, който, както и рекламата, не е нищо друго освен пропаганда.

безполовия език

За дълбочината на западната пропаганда по отношение на социализма говори и следното извращаване на терминологията, което е навлязло дори в западните академични среди. Онова което на запад наричат „социализъм” се различава от това което имаше в СССР и останалите соц страни. Разликата е в отношението към частната собственост. Социализма предполага нейното премахване, така както беше в СССР. Западният „социализъм” се свежда до социалност тъй като се отрече от изискването за ликвидиране на частната собственост. За да могат западните партии да ползват наименованието „социализъм” истинският социализъм – съветския – беше кръстен „комунизъм”, въпреки че нито определението „комунизъм” съответства на това което беше в соц страните, нито някоя от соц страните наричаше себе си „комунистическа”. Комунизъм не е имало и няма никъде. Комунизма е обществен строй с добре дефинирани характеристики които не са били налице в никоя страна. Самите комунисти в соц страните съвсем съзнателно и основателно твърдяха, че правят социализъм, а не комунизъм. Комунизма беше следваща стъпка. По подобен начин днес някои смятат, че Китай бил комунистически. Китай днес е капиталистически! Това, че капитализъм се прави от комунистическа партия може само да ни говори за това, до къде са девалвирали човешките идеали, вяра и достойнство. По времето на Студената война цялата борба на Запада с „комунизма” е борба със социализма, а „борбата с комунистическата зараза” е изцяло пропагандна фраза еквивалент на сегашната „борба с тероризма”.

Факта, че за социалистическите страни се употребява термина „комунистически” дори в западната академична литература и дори от критици на капитализма като Чомски и Клайн показва до каква степен разбирането на марксизма, социализма и комунизма е изтрито от познанието в западното общество и е заместено с пропагандни клишета. Съмнявам се, че такъв ефект би могъл да се постигне с горене на книги. При това, основната разлика, отношението към частната собственост, отново е елемент с подчертано класов характер, което съчетано със Студената война представлява пряко потвърждение на марксистката класова борба.

Когато измененията на езика, както споменатите две, носят класов характер или са в посока на облагодетелстване на определена група, то това не е просто развитие на езика. Това е извращаване на езика с цел контрол над съзнанието като в роман на Джордж Оруел. Много пъти съм казвал и пак ще повторя: оруеловата 1984та е сега!

Кихано 9 юни 2010