Илюзии, митове и заблуждения на съвременното общество

През всички епохи от историческото си развитие, човечеството е живяло с определени илюзии, митове и заблуждения. Причината за това е сложността на обществото, поради което представите за него се оформят като идеологии, а те отразяват нивото в развитие на познанието. В миналото тези идеологии са имали религиозен характер в смисъл, че обществото се управлява от много богове или един всемогъщ Бог. Днес в условията на доминирането на политическата форма на обществено съзнание идеологиите са политико-икономически. Тези идеологии наподобяват религиозните секти спорещи за същността на бога и кой го слави правилно. Разликата е, че при гражданското общество фундаменталните понятия и категории са от политически, икономически и културен характер, което определя изходните принципи на съответната идеология. Проблемът е, че те се приемат без никакви доказателства за тяхната истинност: монархически, демократични, анархистки, либерални, консервативни, егалитарни, леви, десни и т.н.

Ако погледнем на обществото не от идеологически, а от научни позиции трябва да го разглеждаме като жива и самоорганизираща се система или метафорично казано – като жив организъм. От тази гледна точка се очертават множество заблуждения от идеологически характер, които следва да се осмислят и теоретично преодолеят, подобно на религиозните идеологии от миналото за да се разбере какво представлява обществото как то работи и се развива. Може да се посочат десетки подобни илюзии, митове и заблуждения, но тук ще посочим само няколко, които са от фундаментално значение за разбирането на обществото. Тяхното осмисляне и преодоляване очертават границите на една Нова парадигма за разбиране на обществото като структура и функции.

Икономиката като двигател на развитието.

Това разбиране за обществото се появява в зората на капитализма и обикновено се свързва с марксизма и Историческия материализъм. Факт е, че икономиката е доминираща подсистема при капитализма, но обществото се е развивало и през период когато икономика не е съществувала изобщо. Това е периода от 70 000 години, определян като предистория на човечеството когато се е формирал езика, мисленето и съзнанието. За икономика може да се говори след Аграрната революция от преди 10 000 години когато се появяват излишъци и условия за размяна на стоки. По тази причина за истински двигател на социалното развитие следва да се определи генерирането, съхраняването и предаването на познанието от поколение на поколение. В този смисъл икономиката е частен случай в развитието на обществото. Да напомним, че капитализма се появява като следствие от няколко индустриални революции, които са резултат от бум в развитието на познанието.

Човешкият разум може да управлява комплексна система.

До Ренесанса и появата на гражданското общество хората са вярвали, че съдбата им се определя от много богове (политеизъм) или един всемогъщ бог (монотеизъм). Ролята на разума е нищожно малка или никаква. В условията на гражданското общество тази вяра се измества в другата крайност – човешкия разум може да управлява една комплексна система каквато е обществото без да познава или се съобразява с обективните закони на социалната еволюция. Примери за това са трите идеологически модела за социална организация определили съдбата на човечеството през 20-ти век – комунизъм, нацизъм и финансизъм, който се самоопределя като либерален капитализъм. Днес става ясно, че обществото се развива в резултат от два относително независими фактори – обективните закони на социалната еволюция и човешкия разум, който е плод на тази еволюция. Това дава основание да се разграничат две тясно преплетени, но относително обособени линии на развитие – Курс историята и Спирала на социална еволюция. Курса на историята се определя от субективния фактор или човешкия разум, а Спиралата на социалната еволюция се определя от обективните закони на развитието. От гледна точка на познанието като двигател в общественото развитие, историята отразява количествения ръст на познанието, а Спиралата на социалната еволюция представлява качествените преходи в развитието от една епоха към друга. По този начин обществото може да се представи като самоорганизираща се система или метафорично казано като жив организъм.

Финансизмът като либерален капитализъм.

Днес икономическият модел се определя като „либерален капитализъм”. В действителност системата следва да се дефинира като финансизъм, който се появи на историческата сцена след премахването на златният стандарт на парите и замяната им с декретни (fiat currency). Това са пари без собствена стойност, цената на които се определя от правителството. Маркс е анализирал спекулативния капитал (fictitious capital) в третия том на Капиталът. Той разграничава „реален капитал” като инвестиция в средства за производство и труд и „фиктивен капитал”, пазарната цена на който варира според очакваната възвращаемост на тези активи в бъдеще. Това е търговия с акции и ценни книжа с цел печалба от флуктуациите в тяхната цена. Фиктивният капитал е част от механизма в капиталистическата икономика и не представлява проблем за икономиката при положение, че тя се регулира от реалните пари. Подчертал е факта, че фиктивният капитал води до периодични кризи, но не е допускал, че един ден банкерите ще подменят изцяло реалния с фиктивен капитал.

Тази подмяна превръща капитализма от саморегулираща се система в такава управлявана от субективният фактор, защото парите се превръщат от икономически фактор в лост за управление или по-точно манипулиране на финансовата система, икономиката и обществото. Това обезсмисля политическите понятия като „ляво” и „дясно”, защото независимо от провежданата политика, лъвския дял от генерираното богатство попада в ръцете на банкерите. По тази причина политико-икономическия модел наложен от банкерите следва да се определи като финансизъм, който се различава принципно от промишленият капитализъм като обективно възникнала икономическа формация. Ирония на историята е, че капитализма беше убит не от пролетариата както е предполагал Маркс, а от банкерите.

Като управлявана от субективният фактор система, финансизмът е съпоставим и много по-близък до другите два модела за управление на обществото от субективния фактор – комунизма и нацизма, отколкото със саморегулиращия се капитализъм. Разликата е, че в първите два случая моделите са идеологически и лоста за управление е пропагандата, а при финансизма лоста за управление е манипулацията на икономиката и обществото посредством финансовата система. Понятието „либерален капитализъм” е евфемизъм, подобно на понятието „комунизъм”, с което болшевизма се самоопредели влезе в историята.

Парите като средство за управление на обществото.

Това е едно от най-широко разпространените заблуждения, споделяно от финансисти, политици и анализатори. То е следствие от приемането на икономиката като движеща сила в общественото развитие. Ако става въпрос за реалните пари със златно покритие това е вярно, но в условията на финасизма, който е изграден върху фиктивните пари това е заблуждение. Фиктивните пари не управляват, а манипулират финансовата система, икономиката и обществото. Разликата е, че при управлението се отчитат обективните фактори, а при манипулациите се защитават определени групови интереси – тези на самите манипулатори. С други думи, управлението работи за обществото като цяло, а манипулацията – за субективния фактор представен от финансовия елит. Това различие води до противопоставяне, полюсни модели, надпревара във въоръжаването, а в дългосрочен план – до опасност от самоунищожение на човечеството.

Глобализацията като път към Нов световен ред.

Днес упорито се налага мнението, че глобализацията неизбежно ще доведе до един Нов световен ред със световно правителство. Това звучи логично, но е прибързан извод. Проблема е в това, че процеса на глобализация се съпровожда с процес на диференциация, който не се отчита в анализа. Глобализацията отразява количествения растеж на обществото, а диференциацията – качествените промени в резултат от ръста на познанието. Това са двете страни на една монета и за абсолютно неразделими в онтологичен план. Този ръст поражда поредица от подсистеми към основните три системи на обществото: култура, икономика и управление. Разгледани в единство глобализацията и диференциацията формират едно цяло наподобяващо екосистема включваща хиляди общности и милиарди индивиди. Това е самоуправляваща се мрежова структура, която е диаметрално противоположна на пропагандирания, йерархически организирания модел на Новия световен ред, управляван от днешният финансов и корпоративен елит.

Стелт революцията на банкерите и Новият световен ред.

Това е друго широко разпространено заблуждение на властовия елит. Невидимата, пълзяща и безименна революция, с която банкерите трансформираха капитализма от самоорганизираща се система в управляван от тях модел имаше невероятен успех. Това поражда илюзията, че подобна тактика може да наложи финансизма като глобален модел представян като Нов световен ред управляван от същия този елит. Проблемът е в това, че банкерската революция е част от историята където субективният фактор е решаващ защото се касае до промени, които са в прерогативите на човешкият разум. Когато обаче става въпрос за качествени промени, които се определят от обективните закони, човешкият фактор е безсилен. По тази причина тактиката на промени налагани от последователни стъпки, имаха огромен успех при трансформацията на капитализма във финансизъм, но тя е неприложима при установяване на глобална система. Това вече е доказано от историята с краха на другите два подобни идеологически модели – болшевишката „Световна революция” и нацисткия „Хилядолетен Райх”.

Студената война като победа на Запада.

Това е едно от последните заблуждения налагано от неразбиране или с пропагандна цел. Болшевизма, който се самоопредели и влезе в историята като комунизъм беше изкуствено създаден от субективният фактор социално-инженерен модел не отчитащ или погрешно интерпретиращ обективните закони, които приемаше, че разума може да управлява такава комплексна система като обществото от партиен елит наречен номенклатура. Този разпад е обективен процес, неизбежен и би се осъществил със или без участието на Запада. Точно по същата причина краха на финасизма е неизбежен със или без участието на Русия. В резултат от Студената война комунизма се срина по-бързо от финансизма, защото той е идеологически проект, а финансизма е проект изграден върху по-ефективен финансов механизъм за манипулация на обществото. Доколкото това е също изкуствено създаден социално-инженерен модел, то няма съмнение, че крахът му също е неизбежен. Въпрос на време.

Разпада на Съветската империя има един подценяван или не достатъчно разбиран аспект. Когато един народ падне до самото дъно той изпада в прострация, преживява катарзис, в резултат на което се освобождава от всички илюзии и се открива път за ускорено развитие. Този феномен се наблюдава ясно при Германия след Първата световна война. Краха е тотален, а хиперинфлацията невероятно висока. Независимо от това, само за две десетилетия Германия се превръща в световна сила с претенции за световно господство. След края на Втората световна война напълно разрушената Германия е отново най-бързо развиващата се страна. Неочакваният подем в развитието на Русия през последните десетилетия въпреки разрухата е резултат на този обективен фактор, а субективният фактор има второстепенно значение. Днес Русия превъзхожда САЩ не толкова по степен на въоръжение, въпрос по който може да се спори, защото войната е ехо от миналото. Превъзходството на Русия е в това, че тя се е освободила от идеята за Световната революция, платила е висока цена за тази илюзия, докато САЩ все още залагат на илюзорния Нов световен ред и са изправени пред предстоящия крах на финансизма и цената, която следва да заплати.

Днес Русия има два основни проблеми – борбата с корупцията и предлагане на визия за развитието на света след краха на финансизма. Първият проблем е политически и по принцип разрешим. Вторият проблем е по-сложен, защото изисква разработването на визия, която да върне самочувствието на Русия като световна сила и мотивира руският народ за реализирането на тази визия. Независимо, че идеологическите визии за Световна революция и Хилядолетен Райх бяха погрешни, не може да се отрече тяхната мотивираща функция за постиженията на СССР и Нацистка Германия в началният период на тяхното развитие. Не е трудно да се разбере, че без собствена визия за бъдещето на човечеството като алтернатива на пропагандирания Нов световен ред Русия не би могла да се превърне в световен фактор след преживяния крах. Тук не става въпрос за нова идеология, а за разработването на научно обоснована визия. Тя следва да се фокусира върху оцеляването на човечеството и прехода от финансизма към бъдещото общество организирано в един вид екосистема. Това е работа не за политици, а прерогатив на социалната философия. Засега социалните философи в Русия остават в границите на полярните модели за света и не предлагат нищо оригинално. За това има много причини, но те са извън фокуса на този анализ.

Демокрация и върховенството на закона.

Демокрацията се основава върху принципа за разделението на властите и система за избиране на управляващия елит. Тя имаше кратък живот, защото и трите социално-инженерни проекти наложени през 20-ти век, които превърнаха промишления капитализъм от саморегулираща се система в такава управлявана от партиен или финансов елит – комунизъм, нацизъм и финансизъм, игнорираха този принцип. Наистина изборната система е запазена, защото това единствения начин да се легитимира самото управление, но и трите модела намериха начин до властта да достигат само кандидати безрезервно приемащи модела – партийни лидери или финансово зависими кандидати. Общите избори са много скъпо шоу, в което може да се включат само свръхбогати или спонсорирани кандидати. Естествено е, че при това положение овластените политици работят не за своите избиратели, а за спонсорите си. При всички случаи това са групови интереси, а не интересите на общността. По тази причина изборите само легитимират властта, но не могат да влияят на вземаните решения. На практика първите два механизми за вземане на решения може да се определят като „демо-партокрация”, а във вторият случаи като – „демо-плутокрация” или „демокрация” по форма и плутокрация по съдържание. Разбира се изход има, нищо не е вечно, но това е друга тема.

Върховенството на закона, свободата на печата, човешките права, евро-атлантически ценности и др. са част от любимите мантри на управляващите. За какво върховенството на закона може да се говори при условие, че повечето от законите са лобистки и защитават правата на финансовия и корпоративен елит? Ако се говори за „върховенство” то това следва да бъде върховенството на морала, защото гражданското общество се основава на морални ценности като: свобода, равенство и братство. Ако тези ценности са закрепени в правната система то наистина би могло да се говори за върховенство на закона. За съжаление това не е така, защото финансизма подмени моралните ценности на обществото с повсеместните днес: алчност, егоизъм и лицемерие. Това което управляващите не отчитат или не разбират е, че пропагандата не остава без последици. Негативите от нея се натрупват и неизбежно водят до крах на самата система. За комунизма и нацизма това е вече факт, за финансизма предстои да се случи.

Йерархична и мрежова организация на обществото.

Налаганата идея днес е, че глобализацията неизбежно и по един „еволюционен път” ще доведе до изграждането на един йерархично организиран Нов световен ред със световно правителство, естествено оглавяван от днешният финансов и корпоративен елит. Такава организация е теоретически неосъществима. Причината е много проста за разбиране. Глобализацията е съпроводена от процес на диференциация. Диференциацията представлява нарастване на броя на подсистемите в обществото в резултат от ръста на познанието. Това превръща обществото в комплексна система. Това е свръхсложна система с голям брой тясно свързани, но относително обособени подсистеми. Такава комплексна система може да съществува само организирана като мрежа. Всички изкуствено създадени комплексни системи като управлението на въздушният и железопътен трафик, интернет и др., изначално са организирани като мрежа. Екосистемите в природата са организирани в самоорганизиращо се цяло. Човешкият мозък е най-сложната или комплексна система създадена от природата и също е организирана в мрежова структура. Йерархията в обществото е присъща на по-просто устроените общности. С усложняване на обществото, йерархията постепенно се ограничава и тази тенденция може да се проследи в историята от времето на древният Рим до наши дни. Надеждата, че йерархичната структура е приложима към бъдещото общество е проява на некомпетентност по отношение на общественото развитие.

Димитър Чуровски Декември 2019