Цивилизационен сблъсък

Източно-православната и Западната цивилизации се основават на коренно различни и дори противоположни принципи. Руската цивилизация се основава на колективизма и сътрудничеството, а западната – на индивидуализма и конкуренцията.

Когато сте част от колектива на руската цивилизация вашата дума се слуша наравно с останалите. Силните се уважават, на слабите се помага. Онези, които рушат колектива естествено биват наказвани.

В Западната цивилизация няма колектив. Там има временно събрани хора за осъществяване на дело от някакъв общ интерес. Всяка такава група, както и всеки индивид е в конкуренция с останалите групи и индивиди. Животът е борба за оцеляване в условията на конкуренция.

Православните народи в Европа.

Проекция на Запада върху Изтока

Социалистическата система, като апогей на източно-православната цивилизация много добре се вписва в споменатите характеристики. Страните от социалистическия блок, както и републиките на СССР съществуваха в състояние на сътрудничество и взаимопомощ. Факт е, че СССР спомогна значително за развитието на българската икономика, както е и вярно, че това развитие не е могло да бъде индивидуално, а в рамките на колективната договореност на социалистическите държави. Същият принцип се вижда и в отбраната – ние бяхме обучавани и въоръжавани, като в рамките на колективния Варшавски договор имахме задача съответстваща на възможностите ни.

Подобна е ситуацията в самия СССР, като някои етнически групи, като таджики, узбеки киргизи и прочее оформят своя култура, образование и народност, включително икономическо развитие благодарение и с помощта на руснаците. В Русия има над 100 етнически групи, но етническите конфликти са рядкост, а национализъм нямаше поне до късния соц. Във втората световна война рамо до рамо се сражават хора от най-различни националности.

Ако някой започне да руши колектива, тогава бива наказан. Това са Чехословакия и Унгария в соц. периода, това са чеченците при Сталин и след разпада на СССР. Но днес 70000 чеченска армия влиза в бой с Украйна на страната на Русия. Затова няма съмнение, че след войната украинците отново ще са част от руския свят. Те споделят същите колективистки ценности, каквито и руснаците, независимо че сега може да изглежда обратното.

Западната цивилизация е противоположност на руската. В нея няма колектив, „няма приятели, а само интереси“. В нея действа правилото на силния. Силния поробва и експлоатира слабия, умния лъже и експлоатира глупавия. Отношенията са на преследване, дебнене, манипулиране, заблуждаване, потисничество и прочее методи за оцеляване. На този характер на Западната цивилизация дължим колонизацията на почти целия свят със съответните грабежи и убийства, свободния пазар – като терен на който Запада разбива всички, и демокрацията, като форма на борба за оцеляване на различни олигархични кръгове, скрити зад партиите.

Демократична България отново е блестящ пример. Отворихме пазарите си за Запада и той фалира всички наши предприятия, от които няма нужда, а останалите заграби – главно в добивната промишленост. Същото са правили колонизаторите със сила, а днес се прави с измамна „наука“ – икономикса. Всички средства са позволени – силния побеждава. По тази причина и бяхме разоръжени. За Запада ние сме никой. Затова оръжие не ни се полага, собствена военна задача не ни се полага. Ние нямаме думата.

Цялата западна пропаганда по времето на социализма беше проекция на принципите на западното общество върху социалистическия блок и в частност на СССР. Единното и колективно общество за Запада е невъзможно. Следователно, ако една групировка (партия) притежава властта, то това не е защото отразява желанията на огромното мнозинство. Тя непременно е завзела властта нечестно и потиска всички останали, т.е. цялото мнозинство, така както би било на Запад. Диктатура е това! Висши обществени цели са невъзможни – лидерът преследва свои собствени цели, които могат да бъдат само пари и власт, така както е при тях, на Запад. Затова е непонятно как могат лидери като Ленин, Сталин, Хрушчов и дори Тодор Живков да излязат от властта без да са се облагодетелствали материално. Помните ли как навремето се раздуваше пропаганда около резиденциите „на Тодор Живков“. А той излезе от властта „с едно одеяло“. Резиденциите му се оказаха държавни, а днес виждаме, че са и твърде скромни, дори по сравнение с къщите на местни олигарси, да не говорим за западни такива.

Но същата пропагандна линия днес се прокарва срещу Путин с „неговия дворец“. А причината е отново същата – лидер който е загрижен за народа и страната си не може да има. Задължително трябва да има някакви пороци от „западен“ характер.

За Запада единното и колективно общество е невъзможно. В социалистическото общество непременно трябва да съществуват поне някакви маргинали, които очевидно са потискани. А маргинали има във всяко общество. Дайте тогава да внушим права на тези маргинали, да застанем зад гърба им, да им дадем идеология и да ги пратим да разбиват соц страните. Естествено, такива хора стават заплаха за колективното и единно общество и стават обект на наказания. Наказанията са доказателството за репресиране отнети „права“ и всички елементи на пропагандата се считат за потвърдени. Диктатура е това! Днес СССР го няма, но пропагандния елемент остава – нескопосаните обвинения към „режима на Путин“ в отравяне то с Полоний (Литвиненко) то с новичок (Скрипал, Навални) на набедени „дисиденти“ от групата на маргиналите.

За Запада единното и колективно общество е невъзможно. За тях е непонятно, как един човек може да се откаже от личното заради общественото. Как може солидарността и справедливостта да бъдат поставени над потреблението! Ако на Изтока се покаже западното потребление и му се каже, че е заради системата, то източните народи (които са като нас, западните) сами ще свалят „комунизма“. Тогава защитата им ще падне и ще ги ограбим, ибо правото на силния е неотменимо. Ако предишните две основни линии на западната пропаганда не сработваха особено, тази сработи. И сработи защото потреблението бе поставено и като вътрешна цел на социалистическите държави. То представляваше нещо като „обещание към народа от системата“ следващо от марксизма, който отреждаше на комунизма да наследи капитализма, като по-развита социално икономическа система.

Действията на Запада от този род също не са престанали. Санкциите срещу Русия почиват точно на тази логика – ще им спрем вноса на западни стоки и те пак ще продадат родината както през 90-те. Този път обаче не стана. Не стана защото Запада не познава принципите на източно-православното общество, а проектира своите собствени принципи върху него.

Проекция на Изтока върху Запада

Изтока винаги е бил принудително догонващ Запада. Процеса на догонване включва и копиране. Не познавайки принципите на Западното и на своето собствено общество Изтока копира и неща, които са ако не в разрез с неговата същност, като социалния дарвинизъм въплътен в марксизма, то са поне ненужна отживелица, като политическите партии. Това е и причината православния изток да не види заплахата за индивида, която представляват индустриализацията и урбанизацията. Но е вярно, че дори и да са я видели, жестоката конкуренция наложена от Запада не позволява да се поеме друг, по-щадящ начин на индустриализация. Така или иначе, идеята за единно справедливо общество отстъпи на егоизма и потребителството. Несбъднатото очакване за западен тип потребление стана съществен, макар и все още не водещ мотив. Западната пропаганда пусна корен. Много хора, най-слабите от нас, ѝ повярваха, приемайки западните обществени и етични принципи за такива, каквито се представят – универсални, а не за упадъчно влияние, както се твърдеше с десетилетия.

Така възникна въпросът – защо да враждуваме? Нека плеснем с ръце и се прегърнем със Запада. Нека бъдем един колектив. Далеч по-безопасно е, при наличието на толкова ядрени оръжия. Източно-православното разбиране за обществото се пренесе върху Запада. Както се твърди, че сам Путин е казал „сега и вие сте буржоа и ние сме буржоа, дайте да дружим“. Естествено това предложение влече след себе си източното разбиране за съгласие, равноправие и взаимопомощ в рамките на колектива. Русия се отвори за западните експерти за да научат руснаците как се прави бизнес как се строи капиталистическа икономика. По същата логика руснаците са помагали за строежа на социалистическа икономика в страни като нашата. И западните икономически и политически експерти наистина нахлуха в Русия през 90-те. После Путин поиска Русия да влезе дори в НАТО.

Е, руснаците също сгрешиха по същия начин, по който и до сега грешат западняците – проектираха собствените си обществени принципи върху Запада. В термините на непримирима борба за оцеляване и неотменно право на силния, ако довчерашният ти враг предлага да дружите, то това означава, че се предава. Правото на силния да граби, а на умния да лъже влиза в действие. Икономическите и политическите съвети на западните експерти ни най-малко не водят до цветуща икономика, а до масово разорение разрушение и бедност. Нещо повече, на Русия дори са отказани заеми за възстановяване, което става повод за възмущение дори на главния икономически съветник на Елцин – Джефри Сакс. След Русия самия Джефри Сакс променя възгледите си и става сериозен критик на Запада.

Неизбежният сблъсък

Естествено, руснаците не се смятат за победени. Да предложиш мир и дружба е добро дело. А изведнъж ония, които уж са приели твоето приятелство, започват да те лъжат и грабят и се държат надменно, сякаш не сме заедно един колектив. Приемането в НАТО е отказано. Реториката е антируска, НАТО приближава границите на Русия. Търпението на Русия и Путин е баснословно. Руснаците наричаха Запада „нашите партньори“ дори след отявления и изключително подъл киевски преврат от 2014 година, след нападенията над руснаците в Донбас и изгорените в Одеса. Това търпение също е разбираемо, когато си в колектив и особено, когато не си водещ, си длъжен да се съгласяваш с решенията на колектива. За Запада разбира се това отново е проява на слабост и признак на робска психика формирана през вековете на руския абсолютизъм и съветската диктатура.

И отново изненада. Русия навлезе в Украйна в своя защита и в защита на руснаците в Украйна, а и на самите украинци. Икономическите санкции не сработиха. Оръжейните помощи, военната подкрепа и натовското командване на украинската армия не помага. Европа е жертвана в сблъсъка, но и това не помага, вместо по-слаба, Русия става по-силна, а Западът е безсилен. Защо? Защото неправилно е разчел приятелското отношение на Русия към Запада като слабост. Но вече няма връщане назад, Запада сам се определи, отново, за пореден път, като враг на Русия, а единството, колективизма и сътрудничеството винаги са имали и ще имат предимство пред егоизма, индивидуализма и конкуренцията.

Тази ситуация беше разчетена от целия свят, освен от Запада. Благодарение на своите принципи на индивидуализъм и правото на силния, Западът е събрал омразата на всички потискани от него народи по Земята. Затова около БРИКС вече се оформя антизападна коалиция. В близките десетилетия, а може и по-скоро, Западът ще се окаже в изолация, със застаряващо население и без ресурс за развитие. Тогава западняците могат и най-вероятно ще си устроят вътрешна „война на всички срещу всички“ с основен принцип правото на силния.

Цивилизационният избор

Очевидно честото заключение, че „всички са еднакви“, перифраза на бай Ганьовото „И едните, и другите са маскари!“, е следствие именно от непознаването както на Западното така и на Източно-православното общество. Но след като двете общества са различни, къде е нашето място? За онези, които смятат, че историческата ни принадлежност към Източно-православното общество не е достатъчна за да определим мястото си в източно-западния конфликт, ще изтъкна още няколко аргумента в полза на нашата православна цивилизация.

Вярно е, че Западната цивилизация е постигнала сериозни успехи в науката, техниката и дори културата. Пристрастяването към науката и техниката обаче има строго негативна мотивация и се дължи на простичкото разбиране, че те дават предимство в тяхната въображаема борба за оцеляване. Позволява им да превъзхождат военно и съответно да владеят другите народи и техните ресурси. Факт е, че всички открития направили възможни английските аграрна и индустриална революция са китайски. Но китайското общество от ония векове, за разлика от Западното, не споделя принципа за правото на силния, не използва и затова не оценява стойността на технологиите.

Да, на Запада дължим развитието на науката и техниката и многото материални облекчения, които днес ползваме. Не можете обаче да получите добър резултат от лоша мотивация – материалният прогрес е съпроводен с духовен упадък. Вярно е, че материалният прогрес в началото е благоприятен за развитието културата и Запада има шедьоври, с които да се похвали. Но те се появяват само защото духовния упадък закъснява спрямо материалното и технологично развитие. От средата на миналия век обаче, културния упадък на Запада е изключително осезаем. Дори у нас от Иван Вазов и Николай Хайтов се сринахме до клозетната проза на Георги Господинов.

Между Запада и Православния изток обаче има и нещо общо и то е разбирането, че смисъла на човешкия живот е в службата на обществото. В източното колективистично общество това е открит, явен принцип – общественото е над личното. На Запад този принцип е извратен, като се твърди, че преследвайки своя егоистичен интерес, човек допринасял за обществото. Това очевидно невярно извращение е в основата на стопанската дейност на западното общество като минимум, но спокойно може да се открие и в политическия живот.

Западът не е стигнал лесно до тази заблуда. Тя следва траекторията на западната религия от отделянето на Римската църква от Християнската през XI век поради изпадането във властолюбие и сребролюбие, през протестантството, което утвърждава индивидуализма, до днешния атеизъм и нихилизъм. Протестантското схващане за човешката същност, като окончателно и непоправимо извратена от първородния грях, не е случайност. Западния човек знае, че изпада в грях, че живее неправилно, но не иска да се промени, затова счита себе си за лош, и по силата на психологическата проекция смята всички други за лоши. Оттук и конкуренцията и борбата за оцеляване.

Психологията на човек който субективно счита себе си за лош е коренно различна от психологията на човек, който субективно счита себе си за добър. Оттук и разликата между западното и източно-православното общество. В православието човешката същност не е окончателно извратена от първородния грях. Човек съхранява своята богоподобна същност, а грехът е отклонение от нея. Човекът има възможност да се бори с греха и да се освободи от него и да постигне единение с Бога. Затова източния човек и не се страхува от смъртта така както западния и може да воюва в условия немислими за днешния западен човек.

Още повече, да считаш себе си за лош е психологическа тежест, която обикновено се облекчава с фалшив външен образ. Ако западната реалност е варварско общество с конкуренция, борба за оцеляване, нацизъм, расизъм, сексизъм и налагане на правото на силния, то външният образ е съвсем различен – общество на равенство, братство и свобода, демокрация, зачитане на човешките права, свобода на словото, на частната инициатива, зачитане правата на малцинствата и т.н. Колкото повече се разпада този фалшив образ, а в XXI век той се разпада все по-стремително, толкова повече се говори за „ценности“, толкова по-очевиден е техния фалш, толкова по-силно Западът си затваря очите за собствените нарушения на собствените декларирани „ценности“, а политкоректността достига трагични размери. Това е патология. Западният човек е раздвоен. Той не вярва в себе си, не вярва в положителната си същност и затова се мъчи да крие своите отрицателни черти, с които някога е получил предимство. Затова западния човек никога няма да каже „Наше дело правое! Победа будет за нами!“ защото дълбоко в себе не вярва в правотата на своето дело.

В този ред на мисли ние православните няма от какво да се срамуваме. Може да не сме били най-силните, може да не сме измислили Мерцедеса, но винаги сме се държали достойно, за разлика от западняците, които са станали силни, но най-често са се държали варварски и недостойно, а в момента се държат безобразно. Запада може да бъде последван само от слаби и страхливи хора, които нямат собствена гордост и сила, а разчитат на чужд западен гръб. Затова и Западът използва само такива хора в подвластните му държави.

Що се отнася до руснаците, те могат да се гордеят с позицията си, независимо, че тя им носи трудности, премеждия, страдание и колебание. Победата над Запада обаче не е просто победа във войната. Победата над Запада ще настъпи тогава, когато Православния изток изгради отново държава основана на принципите на собственото му общество – единство, колективизъм и взаимопомощ. Вярвам, че войната в Украйна стартира този процес и в идните десетилетия той ще бъде доведен до успешен край. Това е единственият начин за спасение на народите от православния свят. Спасение за западните народи вече няма. Те преминаха границата. Изборът, къде ще сме ние, си е наш и се прави днес.

Коментари и дискусия в Телеграм.