Страшен ли е вирусът? (актуализация)

Развитие в България

Към вчерашна дата, 16 април 2020, по логистичния модел данните са: Брой заразени и регистрирани до края на тази вълна на епидемията - 1400±100 души (предишно изчисление 1350±150). Пик на заразяване – 23 дни след 8 март (предишно изчисление 24±3 дни) . Дата на заразяване на половината от всички, които ще се заразят и ще бъдат регистрирани е 38±2 дни след 8 март – два дни повече от изчислението от 07 април, но в рамките на грешката.

Както се вижда моделът се схожда към определени параметри. В последния ден, 16 април, има необичайно увеличение на броя заразени, но пък три предходни дни, 12-14 април, има необичайно намаление. Такива нерегулярности са свързани по-скоро с недостатъчна статистика или с променлив брой тестове, а не с реалното разпространение на вируса. В новините бе съобщено за тестване в циганските квартали в София, където имало заразени цели улици. Това не е неочаквано, но циганските квартали не са представителни за София, а още по-малко за страната. Независимо от това София бе затворена напълно, а от МВР се сипят закани срещу ония, които са пуснали да излязат в края на работната седмица.

Лошата статистика не отменя възможността за покачване на броя заразени и в последствие починали поради нарасналата активност на хората по Великден, но към момента няма доказателства за такова нарастване. Във всеки слушай правителството залага на сигурно – ще си припише заслугите, ако увеличение въобще не се появи.

Приложена към броя починали логистичната функция дава: Брой починали до края на първата вълна 54±6 души. Пик на смъртност – 31 дни след 8 март или около 8 април. Дата на умиране на половината от всички, които починат 34±2 дни.

Смъртността в края на тази вълна ще бъде 3-4% от регистрираните заразени, а не от всички заразени. Процентът може да намалее, ако броят тестове на ден се увеличи. Броят на всички заразени е неизвестен. Като процент от населението броят починали ще бъде 0.00077% (предишно изчисление 0.00076%). По консервативната оценка за България на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс броят починали ще бъде 66, което не е далеч от 54.

Актуализация на Фигура 5 от предишния текст

След добавяне на почти всички държави, за които има надеждни данни и уточняване на началните дати на блокиране на движението на хората вътре в страната, за зависимост от началото на карантината едва ли може да се говори. Разделянето на две групи обаче се запазва, като в групата на „напредналите“ остават само 10 от 31 страни. На Фигура 2 Белгия не е включена, тъй като има стойност 84 и свиването по вертикалната ос прави графиката нечетлива. Белгия може да се счита и като самостоятелна група или изключение. Държавите, за които няма достатъчно данни, могат да се считат извън групата на 10-те. Делението е независимо от прилаганите противогрипни мерки. Девет от десетте страни са в Западна Европа, а десетата е САЩ.

На следващата фигура са обобщени данните за трите групи както цветът съответства на практиката за прилагане на ваксиниране с БЦЖ. Корелацията е очевидна, но има и изключения като Австрия, Канада и Австралия. Причината за разделянето на две(три) групи все още не е ясна.

Заключение

След анализа на данни за по-голям брой страни хипотезата за зависимост от началната дата на прилагане на противогрипните мерки не се потвърждава. В целия свят се отделят 10 страни с необичайно висока смъртност от COVID-19. Връзката с противогрипните мерки остава неясна, тъй като една от тези 10 страни, Швеция, не прилага противогрипни мерки, но не се отличава от останалите 8. Белгия се оформя като изключение различаващо се от останалите 9 в групата. Беларус също е страна, която не се приложи блокиране на движението на гражданите, но смъртността там остава далеч под нивото на групата на десетте. Това продължава да поддържа хипотезата, че онова което отделя 10-те най-засегнати страни не е прилагането противогрипните мерки. Развитието на епидемията в Швеция и Беларус ще има съществено значение за оценката на мерките. Още повече, данните за Беларус все още са оскъдни, което прави оценката несигурна.

В края ще подчертая онова, което отличава направения тук анализ от останалите, които съм срещал. Първо, ползват се само данни на глава от населението или по-точно на милион души от цялата страна. В медиите масово се съобщава абсолютния брой заразени или починали, което дава изкривена представа. Десет починали в едномилионна държава не е същото, като десет починали в 100-милионна държава. Второ, ползват се данни за починалите хора, тъй като те почти не зависят от броя направени тестове. и трето, данните се привеждат към една и съща фаза на епидемията във всяка страна. Това се налага, тъй като епидемията не избухва едновременно във всички страни. Не може да се сравнява Китай, в който епидемията (първата фаза!) е приключила със България, например, в която епидемията едва е минала половината от развитието си или с Великобритания, която е още преди максимума си.