Ауфвидерзеен Холцваген

Института за пазарна икономика (ИПИ) е най-зловредното НПО в България. Некадърността на заетите в ИПИ е отдавнашна моя тема. Днес ще сравня казаното от представител на Фолксваген (1) и от старши експерта Петър Ганев (2) за решението на концерна да строи завод в Турция, а не в България.

ИПИ срещу Фолксваген

Според Петър Ганев „Големината на пазара в Турция ни изпревари в битката за завода „Фолксваген““, „Ние привличаме с това, че може да се произведе тук, но да изнесеш навън, а в Турция произведено се продава там“. И още „предимствата на България са членството в Европейския съюз и достъпът до европейския пазар“ (2). Ниските заплати са предимство по подразбиране „По-ниските заплати и данъци имат предимство, защото разходите на инвеститорите ще са по-ниски“. „Размерът на пазара“ не е теза на Петър Ганев, а на ИПИ. Самият Красен Станчев (основателят на ИПИ), я раздухва пред „Дойче веле“ (3).

Нека сега чуем представителите на Фолксваген (1): „Заплатите и в България са ниски, но там важат правилата на ЕС за държавните субсидии, докато в Турция този въпрос се решава гъвкаво, казват от Фолксваген.“ „В България, която дълго време се смяташе за алтернатива на Турция, заплатите също са ниски, само че там нямало достатъчен брой съответно квалифицирана работна ръка.“ Нека видим и намеренията на „Фолксваген“: „Заводът ще произвежда моделите Фолксваген Пасат и Шкода Супърб за износ в Източна Европа. 80 до 90% от производството ще се експортират към разрастващите се пазари на Източна Европа и Русия. Останалата част от производството ще се продава в Турция.“

Така от тезите на „старши експерта“ не остава нищо друго, освен ниските заплати, което е учебникарска истина. То и размера на пазара е учебникарска истина и се изтъква понеже нивото на старши експерта е учебникарско. При условие, че 80-90% от продукцията ще се изнася и то към Русия и Източна Европа то географски България даже е за предпочитане. Освен това, на „експерта“ би трябвало да е ясно, че от 1996 година Турция също е в митнически съюз с ЕС, макар и по-особен. Така че пазарът на ЕС е отворен също и за Турция, а големият турски пазар е отворен и за стоки от ЕС, т.е. и от България. Иначе казано, размерът на пазара не играе никаква роля, тъй като с Турция сме в един общ пазар – този на ЕС. Членството в ЕС тук не ни дава никакво предимство, а по въпроса за държавните субсидии дори е недостатък. Така според Фолксваген излиза, че сме загубили защото сме член на ЕС и нямаме квалифицирана работна ръка. Първото твърдение противоречи на мнението на „експерта“, а за второто той понятие няма.

Нека разясня за какво става дума. Става дума за Закона за държавните помощи, който е приет поради поетото от нас задължение за синхронизация на търговското ни законодателство с това на ЕС. Турция не е поемала такова задължение в своя договор за свободен пазар с ЕС. Според този закон държавата, за да не нарушала свободната конкуренция, няма право да предприема каквито и да било действия, които да дават някакво предимство на някоя фирма, независимо чужда или местна. Очевидно, Ердоган е обещал на „Фолксванген“ нещо, което по законите на ЕС е забранено. В комплект със Закона за за държавните помощи върви и един друг закон, този за обществените поръчки. Ако в Турция Ердоган, или някой друг, може да нареди коли за държавни нужди да бъдат купени от Фолксваген, то у нас трябва да се мине през обществена поръчка обявена в целия ЕС. И везните при такава поръчка ще натежат към китайските „Грейт вол“ сглобявани в Ловеч.

Вторият проблем – квалифицираната работна ръка обаче е далеч по-съществен. От едната страна е демографския проблем със все по-застаряващото население, а от другата е качеството на образованието. Ето как Обединението на германските индустриално-търговски камари оценява образованието ни: „България е на последно място по качество на висшето образование и на едно от последните места в професионалното обучение, отстъпвайки в това отношение на страни като Македония и Босна и Херцеговина“.

Основна вина за този проблем има българският бизнес, на първо място, тъй като той тридесет години не можа да разбере, че ако иска качествен труд трябва да плаща за него както като заплати, така и като средства за обучение. Позицията на българския бизнес по този въпрос винаги е бил като на капризна примадона – държавата трябва да му обучи кадри, а те трябва да му работят едва ли не без пари, щото от него, видите ли, зависел просперитетът на нацията. Ами днес спокойно можем да твърдим, че българският частен бизнес се провали във всяко едно отношение и се справя много по-зле от кадрите на БКП по времето на социализма. Бих казал, че държавата трябва да престане да мъти яловите яйца на частния бизнес и сама да се захване с производство. Само че и държавата не е това, което беше, а и отново опираме до правилата на ЕС. Вторият главен виновник за липсата на квалифицирани кадри е самата държава, която десетилетия наред неглижира и недофинансира висшето образование и науката. Тъжно е да се каже, но днес в България вече няма среда, в която могат да се обучат и израснат кадри на достатъчно високо ниво. Затова младите или бягат в чужбина или се захващат с нискоквалифициран труд. Не искам да ме разбирате криво, аз съм против това държавата да обучава кадри за частния бизнес. Частния бизнес като иска кадри нека задели пари за обучението и за стипендиите срещу задължение на студента да работи в съответната фирма след завършване. Въпросът е, че дори бизнесът да иска да го направи вече няма кой да обучи тези кадри, защото научно-техническият потенциал на страната се е сринал до недопустимо ниво, а темата дори не се повдига не само сред управляващите, а и сред обществото. Ето го самият „експерт“ Петър Ганев рисува розови картинки, как от производство на текстил и мебели сме преминавали към електрически съоръжения (2). Ишлемето не е икономическо развитие, независимо дали е в областта на текстила, електросъоръженията или информационните технологии.

Какво трябваше да ви направи впечатление

Единствената точка по която Ганев и представителите на Фолксваген имат съгласие са ниските заплати. Значи и Фолксваген, както и другите чужди инвеститори биха идвали тук за да ни плащат по-малко, отколкото биха плащали на друго място, например в Западна Европа. Е как тогава очаквате да се изравним с тази Западна Европа, когато се съгласяваме на ниски заплати? А представете си, че заплатите ни се повишат. Какво ще направят инвеститорите? Бинго, ще избягат от нас, както сега бягат от Западна Европа и дори от Чехия и Унгария. Е каква е дългосрочната полза от чуждите инвестиции? Точно никаква! Даже обратното, вредни са, особено при условията на най-просто ишлеме.

Нека обясня с примера на Фолксваген. Строителството ще започне през 2020 година и ще приключи до 2022. През този период Фолксваген ще налива пари в Турция, без да получава нищо. Ако предположим, че заводът ще тръгне по план, от 2022 година Турция ще спре да получава каквото и да било от Фолксваген. Напротив, Фолксваген ще започне да получава печалби от завода си в Турция. В един момент инвестицията ще се изплати и оттогава нетния поток пари към Турция ще стане негативен. Вярно, 4000 души ще имат работа, но далеч по-добре би било тия 4000 души да се ангажират с нещо, от което собствената им страна печели, а не губи.

Див евровой

Докато пиша това в Европейският парламент наддадоха див евровой срещу сделката на Фолксваген (4). Става дума точно за еквиваленти на двата закона, за които говоря – за държавните помощи и за обществените поръчки, каквито Турция не е приемала нито по силата на договора си с ЕС от 1995, нито след това. Затова без каквото и да било нарушение на закона Турция е обещала на „Фолксваген“ субсидия от 400 милиона евро и задължително изкупуване на 40 хиляди коли. Европейските бюрократи обаче се държат така, сякаш европейските правила за за свободна конкуренция вече важат в Турция и Турция не била изпълнявала някакви ангажименти. Не е ясно и защо искат от „Фолксваген“, да спазва в европейските закони в страна извън ЕС, в която те не са приети? Очевидно тук става дума за чисто идеологическо помпане без съобразяване със закона. Разбира се не минава и без споменаване на дежурната мантра - „русия е виновна“, което е направо смехотворно. Действително, евробюрократите са се самозабравили в своя идеологически слугинаж, към свободния пазар. Интересно е как ще се развие този казус, дали сделката ще бъде наистина сключена (в петък 4 септември) и дали компанията „Фолксваген“ ще бъде глобена от ЕС,каквито закани вече има.

Кихано 01 октомври 2019

1. Ето защо Фолксваген предпочита Турция

   2. Петър Ганев, ИПИ: Големината на пазара в Турция ни изпревари в битката за завода „Фолксваген“
   3. С какво Турция е по-привлекателна за инвестиции, отколкото България?
   4. Буря в Брюксел и в Берлин: Евродепутати против договора на "Фолксваген" с Турция .

Ето защо Фолксваген предпочита Турция

Петър Ганев, ИПИ: Големината на пазара в Турция ни изпревари в битката за завода „Фолксваген“

С какво Турция е по-привлекателна за инвестиции, отколкото България?

Буря в Брюксел и в Берлин: Евродепутати против договора на "Фолксваген" с Турция