ЕС: предпоставки за разпад

Макар и все още да се счита за ерес вероятността за разпад на Европейския съюз вече се коментира. Тази вероятност се предопределя от вътрешно противоречивият характер на ЕС и на капитализма като цяло. Най-общо казано обединението в ЕС прокламира като цел постигането на изравняване на жизнения стандарт на страните и общ икономически напредък. Това е смисъла на еврофондовете, които уж подпомагат по-изостаналите страни. Вторият елемент от политиката на ЕС, който обаче се осъществи първи, е свободния пазар (Едно време започна като „Общ пазар”), като според догмата на неолиберализма той също трябва да способства за изравняването на икономиките в ЕС. Звучи идеално, има само два проблема. Свободният пазар способства не за изравняване на икономики на различно ниво от тяхното развитие, а тъкмо обратното, фалира по-слабо развитите страни и обогатява по-добре развитите. Примери: цялата икономическа история на света, която обаче следва да се различава от неолибералната й фалшификация (1,2). Вторият проблем са постоянно нарастващите дългове, според които винаги трябва да има умрял, т.е. губещ, дори и в рамките на ЕС.

В своята книга „Национална система на политическата икономия” (3) немският икономист Фридрих Лист освен че основава необходимостта бизнеса да бъде „държан изкъсо”, също показва и , че отварянето на пазара между по-развита икономически страна и по-слабо развита води до разоряване на по-слабо развитата и забогатяване на по-добре развитата. Това е доста близко до логиката. Както по-сръчния майстор печели и фалира по-несръчния така и по-развитата страна фалира по-неразвитата. За разлика от отделния майстор, страните имат възможност да се защитят и наваксат. Лист разработва концепция за митническо облагане, с която Германия става развита страна.

Няма никакви причини да считаме, че след като правилото за фалиране на по-неефективния важи както за отделни производители и за отделни страни то няма да важи и в рамките на ЕС и дори в рамките на една национална държава.

Гърция е първият очевиден признак, че правилото на Фридрих Лист работи и в рамките на ЕС. Едно от първите неща които се изискват при влизане в ЕС е отварянето на пазара, което рано или късно води до разоряване на всички местни дейности в които по-слабо развитата страна няма абсолютно предимство (например залежи от нефт). Гърция бе приета в ЕС по политически причини (и не само тя), без икономиката й да е на необходимото ниво и естествено отварянето й към Германия, Франция и Великобритания води до икономически спад. Абсолютното предимство на Гърция е в туризма и отчасти в селското стопанство и както виждате Гърция се придържа именно към тези отрасли. Изключение прави корабоплаването. Да, евросубсидиите помагат. Инфраструктурата на Гърция е чудесна, но инфраструктурата не може да се изнася, а трябва да се внасят стоки, които не произвежда. Е, какво се получава? Ами това което се получи – дълг, 120% от БВП (4) и бюджетен дефицит 12.7% от БВП при позволени в ЕС съответно 60% и 3% (5). Дългът е неизбежен в рамките на капиталистическата система както можете да се уверите от графиката на тази страница, така че ако не беше Гърция, щеше да е друга страна. Гърция обаче е интересна с това, че е от „старите” членки на ЕС. Все едно, независимо от причините Гърция вече се счита за проблем на ЕС и еврозоната (6)-(14).

тази страница

Като цяло обаче националните държави рядко се разпадат въпреки че правилото на Лист важи и за областите на една държава. Какво различава ЕС от национална държава?

Първо, националната държава може да има свой собствен вътрешен общ пазар, но има и своя обща данъчна и социална система. Последните две смекчават разликите в стандарта на живот породени от свободния пазар. ЕС тъкмо обратното, има свободен пазар между отделните държави, но няма обща социална система. Всяка страна има собствена социална система и изоставането й поради освободения пазар води и до обедняване и нефункционалност и на социалната система. ЕС няма еврофондове които да предвиждат социални помощи, пенсии или здравни застраховки.

Второ, националната принадлежност е силен фактор който кара хората в рамките на една страна да се примиряват и със сравнително по-лоши условия на живот. В ЕС националната принадлежност не е сплотяващ фактор. По-скоро обратното. ЕС е съюз от компактни, в повечето случаи, национални държави със собствени правителства които безпрепятствено биха могли да се разделят. Помним провала на Европейската конституция и прилагането върху Ирландия на "демократичния" метод "референдуми докато гласувате за каквото искаме".

Трето, в рамките на собствената страна всеки може да работи безпрепятствено където намери работа. В ЕС дори и да бъдат премахнати всякакви пречки пред преместването на трудовата сила езиковите бариери ще останат.

Така успеха на програмата ЕС 2020 за изравняване на стандартите на живот в ЕС изглежда малко утопична. Като се има в предвид, че идеята за ЕС има своя корен именно в общия свободен пазар и в завладяването на територии, то антиикономическия ефект на изравняване на жизнените стандарти едва ли ще се случи. Погледнете как „общото европейско семейство” „помага” на своя закъсал член – Гърция. Натрисат я на МВФ (9), което значи заем, малко са задлъжнели, нека още вземат. Предлагат да й разграбят имуществото (12), т.е да се лиши поне от част от онова с което може да си докарва доходи, може пък с останалото може изведнъж да си изплати дълговете. Изведнъж се усетиха, че била Гърция правела „стъкмистика” (10) (11). Докато еврозоната обмисля помощ (разбирай заем) за Гърция (15) Меркел наби първия пирон в ковчега, като спомена за разработване на механизъм за изключване на страни от еврозоната (16). От изваждането от еврозоната до излизането от ЕС е една крачка.

Междувременно се споменават и страните с шансове да последват Гърция, а именно Ирландия, Португалия, Испания, Италия, Кипър и дори Великобритания (17). Последната разбира се е в лошо състояние по други причини – сама унищожи производствата си заменяйки ги с финансова спекула. Чуха се и упреци от Франция към Германия. „Министърът на икономиката и финансите на Франция Кристин Лагард призова Германия да развива по-силно вътрешната си търговия и потребителското търсене, отколкото износа, тъй като експортно ориентираната икономика на ФРГ и големия положителен търговски баланс заплашва конкурентоспособността на другите по-слаби икономики в ЕС” (19). Изстрел точно в десетката. Намекват, че Германия трябва да се самоподложи на обратен протекционизъм. Духа на Лист е жив, макар и приел странни форми

Тайно и полека обаче бюджетният дефицит даже на Германия, най-стабилната икономика в ЕС, също надмина изискваната граница от 3% от БВП (20), а дългът й клони към 80% от БВП (17) т.е. и той надмина тавана от 60% определен от ЕС. Още доста страни от ЕС не покриват тези норми за дефицитите и дълговете си.

Заключение

Общо взето очевидна е необходимостта ЕС да се бори с правилото на Лист, че свободния пазар между силно и слабо развита страна води до фалиране на по-слабо развита и обогатяване на по силно развитата. А както виждаме ЕС вече посреща и проблема с нарастването на дълговете, който както съм обяснявал тук, тук, и тук е вграден в капиталистическата система. Това са две сериозни предпоставки за разпада на Европейския съюз, които виждаме, че вече работят. Следва да си зададем въпроса, какво следва от това за България? На първо място, че ЕС не е оная панацея, към която правителствата ни ни водят вече 20 години, което означава, че жизнения ни стандарт няма да се изравни с този на Германия и Франция. А аз лично смятам, че престоя ни в ЕС е губене на време.

тук

Кихано 18 март 2010

Два дни след като написах това в критиките към Германия се включиха и други европейски страни (20). Очевидно ЕС е пред прага на разслоение в икономическото състояние между отделните страни. Което значи и разслоение в доходите и жизнения стандарт. Е засега това е само едно слабо мърморене.

(1) Ha-Joon Chang, „Bad Samaritans: The Myth of Free Trade and the Secret History of Capitalism”, Bloomsbury Publishing PLC (26 Dec 2007) Превод на български на първа глава от книгата можете да намерите тук. (2) Erik S. Reinert, „How Rich Countries Got Rich and Why Poor Countries Stay Poor”, Constable and Robinson, (January 25, 2007) (3) Friedrich List, „The National System of Political Economy”, (1885) (4) Еврокомисията очаква първия доклад на Гърция през март, (5) Еврокомисията прие антикризисния план на Гърция (6) Историята с Гръцкия дълг и бюджетен дефицит е интересна. Общо взето проблема се влачи поне от юли 2008 (Лошият пророк Morgan Stanley за икономиките на Гърция и Турция) но получи внимание и стана европейски проблем тази зима. (7) Делегация от Брюксел ще спасява бюджета на Гърция (8) Гърция: Нямаме нужда от външно финансиране , (9) МВФ помага на Гърция да излезе от финансовата криза (10) Вместо помощ Брюксел съди Атина (11) „Стъкмистики" по гръцки (12) Съветват Гърция да продава острови и Акропола (13) Атина ще търси спешна помощ от Германия и Франция (14) Разнобой за гръцкия заем от МВФ (15) Еврозоната съгласува план за помощ за Гърция (16) Меркел не изключва изваждане на държави от еврозоната (17) От Германия: Съдират ни Златно руно заради Елада (18) Франция иска Германия да свие търговската си експанзия (19) Германия прескочи границата от 3% бюджетен дефицит (20) Германия печели за сметка на другите от ЕС?

Превод на български на първа глава от книгата можете да намерите тук

The National System of Political Economy

Еврокомисията очаква първия доклад на Гърция през март

Еврокомисията прие антикризисния план на Гърция

Лошият пророк Morgan Stanley за икономиките на Гърция и Турция

Делегация от Брюксел ще спасява бюджета на Гърция

Гърция: Нямаме нужда от външно финансиране

МВФ помага на Гърция да излезе от финансовата криза

Вместо помощ Брюксел съди Атина

„Стъкмистики" по гръцки

Съветват Гърция да продава острови и Акропола

Атина ще търси спешна помощ от Германия и Франция