Търси се правителство

„Вие сте изгубили България. Онова, което е нейната същност. Направили сте го, когато сте решили, че трябва да станете такива като нас. Били сте много по-добри. Едва ли нещо хубаво ви очаква.“ Пако Рабан 1996 година. Сп. "Биограф", бр. 17, януари 2013 година

Ежедневни новини не коментирам. Нямам необходимия времеви запас. Но политическият цирк от последните избори си заслужава няколко реда, тъй като директно води до обширна тема, по която и без това разсъждавам. Въпросите, на които ще опитам да отговоря, са: защо партия като ИТН може да стане първа политическа сила и какви министри търсихме и не намерихме.

Кой би повярвал, че този ще "оправи страната"!

Криза на демокрацията

Тривиалният отговор е, че ако не всички, то поне много хора били недоволни от политиката на ГЕРБ. Много се крадяло, много се раздавало на „наши“ фирми, мафия било … протестно движение се роди, партии на протеста … и т.н. Само че „народът“ и на партиите на протеста не повярва. Партиите били виновни по принцип, а ИТН били малко нещо „несистемна“ партия. Разбира се всички партии, включително ИТН не получиха доверието на „народа“, което си личи от ниската избирателна активност. Така се оказва, че повечето от тези, които гласуват, гласуват против „системата“, макар и да не е ясно дали ИТН и протестните партии са извън системата. Няколко текста съм посветил на това, че българина не познава системата, но я иска, щото така било на Запад. Само че на сухо поле воденица не става, още по-малко, когато не знаеш воденица ли правиш или казино.

Западната демокрация

Две основни характеристики на западната демокрация са:

Западната демокрация е терен за битка на частни и лични интереси.
Западната демокрация е ограничена демокрация. И двете характеристики произтичат от западната протестантска етика. Протестантството възниква във връзка с техническото развитие, водещо до разделението на труда и възможността на всеки човек да богатее чрез бизнес. Основната характеристика на протестантството е отричането на църквата и възлагането на всекиму сам да „общува с Бога“, сам да тълкува Библията и сам да решава, кое е зло и кое добро. Това естествено води до „роене“ на протестантски течния и секти (дъновизма също е протестантска секта) от които според Макс Вебер, калвинизма, пиетизма, пуританството и методизма формират бъдещия „дух на капитализма“. Вторият важен елемент на тези религиозни течения е елитаризма. Според тях, човекът е безнадеждно грешен и недостоен за божието спасение. Само единици, които Бог сам ще избере по свои неизвестни критерии, ще бъдат спасени. Никакви добри дела, не можели да помогнат, но имало признаци за избраност. Тези признаци човек трябвало да преумножава чрез труд и аскетизъм. А резултатът от труда и аскетизма е лично обогатяване. Личното обогатяване пък било обществено полезно, понеже, поради аскетизма, нямало да бъде харчено за лични удоволствия, а щяло да бъде инвестирано. Така Бога и Мамона биват помирени, въпреки изричната невъзможност записана в Библията. Стига се до там, да се твърди, че било грях да не вземеш печалба, когато имаш възможност. Така богатите са с голяма вероятност „богоизбрани“, а бедните – от бога презрени и не заслужаващи даже човешката милост.

Така се раждат конкуренцията, личния, частен, интерес, свързан не с колективния Бог, а с личното обогатяване, и богатия „богоизбран“ елит, на чийто интерес след няколко века ще се подчини цялото общество. Оттук, западната демокрация е терен за борба на частните интереси на ограничен елит. Обществения интерес е сведен до частния интерес на елита. Народът е само инструмент за накланяне на везните в една или друга полза. Затова се развива солидна дейност по политическо и икономическо обезграмотяване, опростачване и манипулиране на народа. Най-брутална в този аспект е американската демокрация, в която изборът е между две партии зад които стои един и същ икономически елит. Циркът около президентството на Тръмп се разигра поради разцепване на самия американски икономически елит. В едно нормално общество би ли се кандидатирал за президент сенилен старец, който не разпознава собствените си роднини? Биха ли го подкрепили? Биха ли го избрали? Очевидно, някой друг управлява, а демокрацията е само параван.

Оттук, криза в западната демокрация означава нарушаване на властовия монопол на богатия елит; появата на работнически или народни (популистки) партии, на младежки движения и т.н. В този контекст терминът „несистемна партия“, който бе въведен за някои западноевропейски партии, означава системна партия, която не е съгласна с общите договорки на останалите системни партии. Нищо повече.

Нашата демокрация

Като копирка на западната демокрация нашата демокрация работи повече от отлично. Пиша „отлично“, тъй като ние на всеки избори се опитваме да я разбием, а тя се държи ли държи. Вкарването в парламента на ИТН е най-сериозния удар по нашата демокрация, но тя пак ще удържи, тъй като не разбираме и не променяме същността ѝ.

В дълбочината на проблема стои нашия увреден морален код. Както много пъти съм писал, на 10 ноември 1989 година отменихме не социализма, а морала. Ние българите, руснаците, украинците и по принцип православните народи, формираме „традиционни“ колективистични общества. Затова по нашите разбирания демокрацията трябва да служи на обществения интерес. За нас демокрацията не е борба на интереси, а просто начин на вземане на решение във всеобща (народна) полза. Това разбиране обаче е в противоречие както с капитализма, в който частния интерес е над обществения, така и с инжектирания у нас западен, индивидуалистичен и егоистичен морален код. Ако не бяхме „атеисти“ и познавахме религиите, щяхме да забележим, че всъщност се извърши „покръстване“. В нашия православен морален код бяха вкарани протестантски етични норми, при това под формата на рационалност и даже „наука“, т.е. чрез лъжа и разбира се чрез съблазън – предполагаемото и така и не случило се материално благоденствие. Ако трябва да сме точни, „покръстване“ не е правилната дума, защото протестантството вече е изгубило ролята си на религия. Правилната дума е развращаване. Погледнете западните медии, и нашите покрай тях, … от новинарските до забавните и особено забавните – сякаш са специализирали в опростачване и развращаване. “Едно Ферари в цвят червен …”

Защо Има/Няма такъв народ?

На последните избори ИТН стана първа политическа сила благодарение предимно на онези, които не гласуваха. Въпросът е, защо от тези, които гласуваха, най-много се спряха на партията на Слави Трифонов, човек със солиден принос в опростачването и развращаването на българския народ. Очевидно, Слави Трифонов е възприеман като „несистемен“ играч, каквото и да разбират под това избирателите. Някои вероятно са смятали, че той ще прокара мерките, които искаше да наложи с неуважения от политиците референдум. Така Слави е срещу политиците, не е от тях, както се казва, а е против тях. Тридесетте години показване по телевизията също са решаващ фактор. Ако на други им трябват средства за достъп до медии, Слави го има наготово. Но и това не е ново, шоумени направиха партии и влязоха в управлението на Италия и Украйна. Работещите в медиите обаче трябва да се замислят над влиянието, което имат, на отговорността, която носят и на смисъла на това, което правят, защото те не просто получават едни пари. Резултатите може да са плачевни.

Резултатите може да са плачевни.

Така или иначе, ония които са гледали Слави Трифонов 30 години, трябваше да са разбрали, че е политически неграмотен, той и цялата му шайка сценаристи. Трябваше да видят, че той също няма политическа и икономическа програма и дори не различава политическото ляво и дясно. Това обаче едва ли изглежда, като голяма беда – и другите партии нямат нито политически нито икономически програми. Очевидно надделява факта, че ИТН са нови хора в политиката. Не че не се повдигна и въпросът, не стои ли някой зад тях.

Торба със змии

На вторите за 2021 година избори ИТН стана първа политическа сила, макар и с малка разлика пред втората, и се започна „Шоуто на Слави“… Предложението за македонски космонавт е най-малкия комичен проблем. Най-големият е, че ИТН не успяха да предложат нови хора. Оказаха се като „слон в стъкларски магазин“ и започнаха волно или неволно да рушат. Да, някои избиратели може би точно това очакват, ама като рушиш нещо необходимо, трябва да имаш идея с какво да го замениш. А тук такава няма. ИТН започна да лавира между грубост и арогантност спрямо политиците, с които не се разбраха, и угодничество спрямо Фейсбук-обществото и медиите. Лошото е друго. Вместо нови лица в първия си проектокабинет Слави предложи Николай Василев за премиер – стар компрометиран кадър на НДСВ. Под натиска на недоволството го оттегли и предложи второ правителство пак от високообразовани професионалисти, учили не знам си къде по света и знаещи по не знам си колко езика. (Това за езиците знаете ли откъде идва? От бабите в Учиндол.) От тия професионалисти единият преувеличил значението на австрийската си специализацийка, че и на управленския си опит (съвсем по Американски), другият преписвал от колежка в университета, а третият, преподавател, задявал студентки … мила родна картинка от „нови лица“. По този повод в интернет намерих доста подходящ коментар – „От торба със змии лъв не можеш да извадиш“. Замислям се обаче, какъв е обема на торбата? Само партията на Слави ли обхваща, или целия народ? Защо България 30 години не може да излъчи свестен лидер?

Отговорът вече съм го дал по-горе – българинът бе опорочен и развратен от западните псевдоморални ценности с протестантски произход. Дълбоко в нас ние сме колективистично общество, но в действителност сме заразени с индивидуализъм. Процесът започва още преди освобождението, за което свидетелстват творби като „Криворазбраната цивилизация“. По времето на социализма заразата получава допълнителен тласък, тъй като той възприема от Запада рационализма и материализма (основни стълбове на калвинизма и подобните нему течения в протестантството). Рационализма намира израз в отричането на религията и претенциите за научност на марксизма и комунизма. Материализма се изразява в поставянето на икономическия растеж и потреблението като цел на обществото и в приравняването на качеството на живота с материалното благополучие. Начинът на полагане на еднообразен и непривлекателен труд 8 часа дневно 5 или 6 дни в седмицата също допринася за едно скрито и неосъзнато недоволство, което, заедно с непознаването на религията или поне на съхранените в нея етични норми, прави човека уязвим към външни влияния. А тогава бяхме целенасочено подложени на външно влияние.

Сбъркана етика

Съществено е да се отбележи, че западния и източния човек изхождат от противоположни мировозренчески позиции. За Запада човекът е изначално и непоправимо лош. Затова западните люде живеят в постоянна конкуренция и непрекъснато измислят критерии за класификация на хората, според които се разпределят правата. За православния Изток човекът е изначално добър, тъй като добродетелите са вградени в неговата същност. Грехът е отклонение. Източните хора живеят в сътрудничество и съгласие. Меритокрацията играе второстепенна роля.

Това са фундаментални вековни мировозренчески разлики, от които следват съществени различия в мисленето и поведението. Например, западът е потънал в негативизъм. Там „светлото бъдеще“ е рядкост дори в научната им фантастика, а ние тук допреди 30 години смятахме, че го изграждаме. Естествено, заразяването на източното общество с егоизъм означава началото на неговата смърт. Не случайно и ние днес сме заредени с негативизъм и песимизъм. Вслушайте се само в любимия ни политически анализатор Иво Христов.

Един пример, живеейки в индивидуалистично и конкурентно общество за своята сигурност западния човек не може да разчита на ближния. Затова законът и правовата държава придобиват изключително значение. Но ние сме (бяхме) колективистично общество, в което за своята сигурност човек разчита на ближния, тъй като той по подразбиране е добър и ще помогне. Като минимум не е заплаха. Днес приехме западния егоизъм и конкуренция. Те разрушават нашата сигурност, но ние не се уповаваме на закона, а отново на ближния и се капсулираме в „безопасни кръгове“. Това е източника на връзкарството, шуробаджанащината, приятелските и бизнес кръгове и „обръчи“ (по определението на Ахмет Доган). Така едно изначално положително качество, като доверието в ближния, се превръща в негативно.

Друг пример, по нашите източни разбирания вождът също е добър, заслужава доверие и е правилно да бъде следван, тъй като той работи за всеобщия интерес, който стои над частния интерес. Вождът има привилегията да допринася максимално за общото благо. В този образ се вписва дори Тодор Живков. Затова на паметната му плоча в Правец пише „Аз, Тодор Живков, използвах цялата власт, която имах, за добруването на своя народ.“. Именно такъв човек, такъв политик търсим днес. Несъзнателно! Човек, който ще използва цялата власт за добруването на народа.

За Запада обаче това не е така. Там лидерът не е нищо друго, освен конкурент, който ще използва властта за частни и лични цели, които стоят над обществените. Затова там са необходими демокрация и разделение на властите. Демокрацията трябва да бъде терена на сблъсък на частните интереси на влиятелните кръгове, а разделението на властите трябва да ограничи властта на спечелилите. В такива условия търсеният от нас вожд не може да съществува. Неговата власт ще бъде ограничена, той ще бъде потопен във вечни битки между институциите, между влиятелните кръгове и т.н. докато доверието в него бъде изгубено и той бъде „омаскарен“ както всички политици. Тук се сещам за Румен Радев и един текст за него, който написах навремето.

един текст за него

Да, решение има. То вече е открито, отново в Русия и не случайно в Русия, тъй като искаме или не, тя е водещата православна държава. Решението е в еднопартийната система – една голяма партия, която традиционно печели всички избори и чийто лидер работи за добруването на народа. В Русия това са „Единна Русия“ и Путин. С това разбира се Русия не е решила своите проблеми, тъй като политиката на Путин следва западните идеологеми, западните икономически заблуди и западните цели. В този смисъл тя е продължение на развращаването на руския народ. Обединяването около източния позитивен православен мироглед го няма.

Да, може да се каже, че ГЕРБ се беше оформила като такава партия в България, с нейния лидер Бойко Борисов, който опитва да имитира Тодор Живков (Сравнете, например, твърди се, че Тодор Живков бил прост, но простотата му бе добродушна, не бе простотия, а бойковата простота е кисела, сърдита и насочена срещу други (обикновено БСП) – истинска простотия. Разлика също предопределена от различни мирогледи.). Само че нещо с добруването на народа не се получи. Два пъти свалян три пъти избиран, Бойко Борисов е на път да загуби политическите си позиции. И проблемът му е същия – твърде много частни интереси надделяха над обществените, станаха явни и раздразниха хората.

Изводът тук е много простичък. Народът търси старата еднопартийна вождистка политическа система, тъй като именно тя отговаря на православния етичен код. Тя беше сменена поради неразбиране на същността на Запада и Изтока, поради заблудата в универсалността на западните „ценности“. Поради заблудата, че не хората творят и създават благата, а системата, поради агресивността на самия Запад.

Какво да се прави?

При така очертаната обстановка е ясно какво да се прави. Трябва да се създаде масова партия, основана на колективизма, сътрудничеството и разбирателството. Основана на идеята, че обществения интерес стои над частния, включително над частната (но не и личната) собственост. Партията трябва да изгради метод за филтрация и недопускане в редиците ѝ на хора с частен интерес или с нездрав личен интерес. Когато такава партия стане достатъчно силна, тя може да доведе до „криза в демокрацията“ във смисъла изказан по-горе – демокрацията да престане да бъде привилегия на висшите класи, а политиката да престане да бъде борба за осъществяване на частни интереси. Тогава това, което иска мнозинството българи може и да се осъществи. Но масовостта на такава партия означава, че голяма част от това мнозинство трябва да се заеме лично с поставената задача.

Очевидно, партията на Слави Трифонов няма такива характеристики; няма масовост, няма разбиране за същността на демокрацията, политиката, няма понятие от разликите между Изтока и Запада, а няма и необременени с частен или личен интерес кадри, които да предложи.