Как ЕС превзе местната власт през задния й вход

Шофирам разсеяно по шосето към града в който живея. Слънцето клони към заник и къпе полята в златисто-оранжеви лъчи. Изведнъж погледът ми мярка нещо. Машини и хора, забиват колове и опъват телени огради. “Супер!” - радвам се аз наивно - На тази изоставена и запустяла нива догодина ще никнат я нови плодни дръвчета я зеленчуци.” Нещата в България заприличаха малко като в дивия запад напоследък, отвоюваме си земята от балура, троскота и поветицата с неистов каубойски ентусиазъм.

Място на ПИРО в Системата от стратегически документи в областта на регионалното развитие.

Две седмици по-късно бляна ми повяхна, като красотата на стара мома след 40-те си години. Из зад оградите, където вече халюцинирах червенеещи домати, гордо стърчаха соларни панели. Накратко поредната ФЕЦ(фотоволтаична електроцентрала) зае мястото на храна, която можеше да произведем и евентуално предизвика леко увеличение във вноса на същата.

Два въпроса изникнаха в бомбардираната ми вече с пропаганда за местните избори главица: Как и защо?

Как е технологично ясно, придобива се парцел, депозира се инвестиционен интерес, променят се статути, становище от мрежовия оператор, разрешително за строеж и т.н и т.н.

Тормозеше ме въпроса защо? Кое би накарало един кмет и общински съвет така леко да прежали една земеделска земя и да я обрекат на вечна сянка? Естествено обяснението може да е тривиално, нашенско някак си, просто хората са прибрали едни суми и какво им дреме на тях за земята? Храна в магазина бол. Масовото изграждане на ФЕЦ в подобни условия из територията на България обаче ме наведе на мисълта, че става въпрос за прокарване на политики. И ако за България си имаме Национална програма за развитие 2030, която дефинира националната политика, то общините си имат ПИРО или План за интегрирано развитие на общината 2021-2027г.

Дойде време да се поразровя из документите като мъж из женски бюст. Настойчиво, че чак досадно.

Що за документ е ПИРО?

“ПИРО като част от системата от стратегически документи интегрира регионалното и пространственото развитие и служи за определяне на актуалните проблеми, нуждите и потенциалите за развитие на районите, общините и населените места, които се отчитат при разработването на инвестиционни програми и финансови инструменти, включително съфинансирани от фондовете на Европейския съюз. В унисон с тях е и планирането и изпълнението на интегрирани подходи за териториално и градско развитие и на местни инициативи, допринасящи за постигане на националните цели и приоритетите за регионално и местно развитие.” (1)

“В допълнение ПИРО следва да бъдат разработени и в съответствие с целите на кохезионната политика на ЕС за периода 2021-2027 г. и да допринасят в максимална степен към цел на политиката 5 „Европа по-близо до гражданите чрез насърчаване на устойчивото и интегрирано развитие на градските, селските и крайбрежните райони и на местните инициативи“.” (1)

Място на ПИРО в йерархията на стратегическото планиране

“Съгласно ЗРР Плановете за интегрирано развитие на община са част от системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие. Те са в йерархична съподчиненост на документите от по-горните нива – интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 и актуализираната Национална концепция за регионално и пространствено развитие (НКПР). Действащото законодателство изисква осигуряването на съгласуваност на ПИРО с основните стратегически документи на европейско, национално и регионално ниво. Стратегическата рамка на ПИРО е фокусирана върху действащите към момента национални и регионални стратегически документи, които акумулират европейските политики.” (2)

Продължаваме по нагоре (Ниво 2 на Фигураta). “ИТСР за развитие на Южен централен регион за планиране от ниво 2 е средносрочен стратегически планов документ, който определя политическата, икономическата, пространствената и тематична рамка на развитието на региона в годините на новия програмен период 2021-2027 г. Стратегията за развитие на Южен централен регион за планиране от ниво 2 е разработена в съответствие с Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.” (3)

И по нагоре. “Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г. (НКПР) се актуализира в рамките на Бюджетна линия на сектор „Стратегическо планиране и програмиране“, Приоритетна ос 8 „Техническа помощ“ на ОП „Региони в растеж” 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България.” (4)

“Актуализираната НКПР отделя по-голямо внимание на районите от ниво 2, на по-високата степен на управляемост на развитието им чрез целенасочени интегрирани инвестиции, реагирайки в унисон с тенденциите за засилване на регионалното и териториалното измерение на европейските политики.” (4)

Първи извод:

ПИРО е директен проводник на Европейски политики и принципи, като ги свежда до всяко населено място в България.

Не може да не ни прави впечатление и че периода е напълно синхронизиран с новия програмен период на ЕС 2021-2027 г.

Конкретни европейски политики свързани с ВЕИ

“Екологично състояние и рискове: анализира се доколко ефективно работи екологичната инфраструктура на територията на общината. Разглеждат се изградеността на канализационната мрежа и пречистването на отпадъчните води, управлението на битовите отпадъци. Извеждат се основните екологични проблеми, налични замърсявания и антропогенни въздействия върху компонентите на околната среда (вода, въздух, почви, твърди отпадъци, шум, радиация, биоразнообразие). Описват се териториите, попадащи в Националната мрежа Натура 2000 и защитените територии, както и ролята на ПИРО за повишаване на енергийната ефективност, внедряването на ВЕИ, намаляване на емисиите от парникови газове и употребата на изкопаеми горива в общината;” (1)

“Политиката за използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) също се нуждае от преосмисляне. Набелязаните от ЕК по-високи цели за използването на ВЕИ през 2030 г. изискват нарастване на участието им в енергийния баланс на страната. Новият акцент в използването на ВЕИ е да се насочи към децентрализирано производство на енергия от ВЕИ, предимно за собствени нужди и присъединяване към мрежите с по-ниско напрежение, което ще намали и разходите за пренос. Общините имат нужда от поощрителни мерки за оценка на наличния и прогнозния потенциал на местните им ресурси за производство на такава енергия.” (4)

Примери за политики в ПИРО

“За постигането на дългосрочните цели на страната в областта на ВЕИ до 2030 г. Община Пловдив е приела: Краткосрочна програма за ВЕИ на Община Пловдив за периода 2020-2023 г. Дългосрочна програма за насърчаване използването на енергия от ВИ и биогоривата на Община Пловдив за периода 2020-2030 г. Програмата за насърчаване на използването на ВЕИ предвижда изпълнението на 5 административни и 4 технически мерки. За периода от 2020 г. до 2023 г. година в съответствие с краткосрочната програма за ВЕИ и програмата за ЕЕ са планирани интервенции по въвеждане на ВЕИ в общо 13 обекта, като най-предпочитана мярка е въвеждането на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) за собствено потребление и в по малка степен слънчево-термални инсталации за производство на енергия за БГВ. Общото количество генерирана ВЕ е оценено на 346.9 MWh/y, водещо до спестяването на 284 тона CO2.” (2)

“С цел постигане на конкурентоспособна, динамична и рентабилна местна икономика, намаляване на вредното въздействие върху околната среда вследствие на развиваща се икономика и устойчиво и екологосъобразно управление на природните ресурси са формулирани следните приоритети за насърчаване използването на ВЕИ: - Стимулиране въвеждането на ВЕИ технологии както в публичния сектор, така и в бизнеса; - Реализиране на проекти в сферата на енергията от възобновяеми източници; - Развитие на енергийно-ефективна икономика с ниски нива на въглеродни емисии за създаване на устойчив икономически растеж.” (5)

Подобни текстове могат да бъдат намерени във ПИРО на всяка община.

Втори извод:

Като проводник на политиката на ЕС, ПИРО внедрява и залага като цели изграждането на ВЕИ и в частност ФЕЦ.

Следствието е ясно, институционална подкрепа на всеки инвестиционен интерес свързан с ВЕИ в рамките на общината.

Не е чудно, че в България след приемането на общинските ПИРО 2021г. ВЕИ отново започнаха да никнат като гъби. Скъпи читатели, не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против ВЕИ, но придобиването на един ресурс не трябва да става за сметка на друг. В тежкото продоволствено състояние, в което е са намира родината ни с повече внесени от колкото произведени плодове и зеленчуци, не можем да си позволим да пилеем земята си. (6, 7) Да не говорим и за експортния потенциал на сектора.

Местната власт между чука и наковалнята

Бегъл поглед върху данните за финансовото състояние на общините ни дава и последната щриха. Общинските приходи не успяват да покрият разходите и поставят общините в пълна зависимост от централния бюджет и фондовете на ЕС.

Данни от първо тримесечие на 2023г.: “Показатели за финансова самостоятелност Делът на приходите в общите постъпления за страната е 30,39 %, спрямо 29,00 % в края на 2022 г., като спада спрямо същия период на миналата година – 33,32 %. Броят на общините, които отчитат дял на приходите от общите постъпления по-висок от стойността на показателя за страната, е 54, спрямо 49 в края на месец март 2022 г., при 40 общини към края на предходната година. Делът на покритие на разходите за местни дейности с приходи за страната нараства до 119,34 %, спрямо 84,20 % в края на миналата година. Стойността на показателя се запазва относително постоянна спрямо същия период на миналата година, когато е била 119,26 %, като 49 общини постигат резултат над стойността за страната (70 бр. към същия период на миналата година и 45 бр. към края на 2022 г.). Приходите превишават разходите за местни дейности към края на тримесечието при 29,8 % от общините – 79 общини. През същия период на миналата година този брой е бил 102, а към края на 2022 г. са едва 27 общини.” (8)

“Бюджетите на повечето български общини остават в силна зависимост от държавните трансфери – повече от половината от общинските разходи се финансират чрез държавни трансфери; Общинският бюджет продължава да е по-скоро абстрактно, отколкото функционално свързан с икономическите процеси (например инвестиции и пазар на труда), протичащи на общинската територия – с изключение на пазара на недвижими имоти; Провеждането на самостоятелна фискална политика е силно затруднено от липсата на достатъчно собствени приходи, което ограничава ролята на общинските съвети като проводници на демократичната воля на избирателите и ги лишава от необходимите инструменти за формиране на местни политики; Достъпът до европейските средства на българските общини едновременно прикри и задълбочи липсата на собствени ресурси, а нарасналите задължения на местните власти от изискване за съфинансиране на проектите доказаха значимостта на проблема; Съществуват примери за фискално обезкървени общини с нарастващи дългове, периодично запорирани сметки и неработещи администрации, изпаднали в невъзможност да посрещнат каквито и да е извънредни разходи или затрудняващи се да осигурят съфинансиране за дадени проекти.” (9)

Не е чудно, че при така поставените приоритети, когато общините кандидатстват за финансиране от ЕС един от критериите е изпълнението на ПИРО.

Трети извод:

Поставени в ситуация с недостатъчни собствени приходи и финансова зависимост от централната власт, общините попадат и под зависимостта от финансирането на ЕС. Общините нямат друг избор да получат финансиране за проекти освен ако не провеждат европейски политики.

В така получилата се ситуация местната власт изпълнява чисто парадни функции не можейки сама да определени своите политики и приоритети, и да осигури финансиране за тях.

Местната власт бе превзета от ЕС през задния й вход.

Случаят е и поредния пример за вредата от престоя ни в Европейския Съюз. След отказа от атомна енергетика, тъй като АЕЦ Белене няма да се построи, а на Козлодуй ресурса ще изтече, и отказа от руски газ и нефт, у нас плодородна обработваема земя по Европейски директиви и под европейски финансов диктат се заема от слънчеви панели - една ненадеждна енергийна технология, от която в последствие няма да можем да се откажем за да възвърнем земите си, понеже друга не ни е останала. Така освен съмнителната ни енергийна задоволеност, която също би породила външна зависимост, затвърждаваме и продоволствената си зависимост. При това в турбулентни времена, когато се прекрояват икономически и политически съюзи, а Европа е главният губещ в икономическо отношение.

И тук следва да си зададем логичните въпроси: Брюксел, Москва или Вашингтон каква е разликата? Кога ще престанем да бъдем статисти в собствената си държава?

И с тези мисли шофирам по шосето. Първите знаци на есента вече са тук. Соларните панели гордо стърчат и събират лъчите на слънцето, а решението изплува само в съзнанието ми.

“Трябва да си върнем България обратно”.

Екип 25 септември 2023

Коментари и дискусия в Телеграм.

МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА ПЛАНОВЕ ЗА ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА (ПИРО) ЗА ПЕРИОДА 2021-2027 Г.
ПИРО 2021-2027г. община Пловдив
ИНТЕГРИРАНА ТЕРИТОРИАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН ЗА ПЛАНИРАНЕ ОТ НИВО 2 ЗА ПЕРИОДА 2021-2027 Г.
Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г.
ПИРО 2021-2027г. община Кричим
PolitiCheck: Не може да се твърди, че 80% от храните в България са внос
DW Катастрофа: Защо България внася почти всички храни отвън.
Мин.Фин Финансови показатели на общините: Анализ на данните за първото тримесечие на 2023 г.
ИПИ: ПЪТЯТ КЪМ ФИСКАЛНА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ

Контакт: е-маил; kihano2--AT--mail.bg, като заместите "--AT--" с "@".